Определение № 236 от 16.05.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Враца, 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галя Цв. И.а в присъствието на прокурора В. Ив. Д. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20241400200341 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на молба с вх. №3674/13.05.2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения Е. Р. И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

След като се запознах с наведените в молбата доводи и приложените към същата писмени доказателства – становище за УПО, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изтърпяване на наказанието и личното затворническо досие на л.св., намирам молбата за допустима.

В съдебно заседание осъдения Е. И. участва чрез видеоконферентна връзка като излага становище да бъде уважена молбата му. Излага съображения, че с него не е работено и инспекторите в затвора, а наказанието му е наложено неоснователно, тъй като вещите които е внесъл са негови лични и не са нерегламентирани.

А. М.- инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, изразява становище, че молбата на л.св. И. е неоснователна. Счита, че не е настъпила промяна в нагласите му и не е постигнал необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото, има трайно формирани криминални нагласи. Същият има наложено дисциплинарно наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

1

С протоколно определение от 02.08.2023г., постановено по НОХД № 629/2023г., състав на РС Монтана е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което е признал Е. Р. И. за виновен за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."б" НК, като му е наложено наказание от 11 месеца "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване.

Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание на 10.08.2023г.

До момента ефективно е изтърпял 9 месеца и 6 дни, от работа 28 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 10 месеца и 4 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 26 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 95 точки.

В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – "Криминално минало" - осъждан е многократно, първите му престъпни прояви са регистрирани още като непълнолетен, настаняван във ВУИ; "Отношение към правонарушението" - с утвърдени криминални нагласи, липсва изцяло критично отношение към криминалното поведение, декларираната мотивация за позитивна промяна е лабилна; "Управление на финансите и доходите" - няма постоянни доходи от трудова дейност, разчита на финансова подкрепа от родителите си, липсват умения да разпределя правилно финансовия ресурс, с който разполага, изразходва средства за употреба на наркотици и алкохол; " Начин на живот и обкръжение" интегриран изцяло в криминални среди, податлив на негативно влияние, склонен към рисково поведение след употреба на наркотични вещества и алкохол; " Злоупотреба с алкохол" - има чести злоупотреби с алкохол и извършени престъпления след употреба, с лабилна мотивация за промяна модела на употреба след освобождаване;

"Злоупотреба с наркотици " - употребявал е различни наркотици, включително и венозно, преди влизане в Затвора е бил на поддържащо лечение с Метадон;

"Емоционални проблеми" - съобщава за минали суицидни мисли в проблемни ситуации, лекуван в ЦПЗ Враца за налична наркозависимост; "Умения за мислене" - не разпознава проблемите си и собствения принос в тях, не ги разрешава по адекватен и законосъобразен начин; склонен е да реагира импулсивно, без да мисли за негативните последици от действията си, повтаря допуснатите грешки.

Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, с оглед извършеното престъпление и криминалното минало на л.св. Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и за останалите лишени от свобода. Рискът от 2 суицид и самоувреждане е със средни стойности. Рискът от извършване на бягство е среден.

В изготвения План за осмисляне на свободното време в затвора като цели са заложени: анализ на досегашния начин на живот и факторите с негативно въздействие; решаване на проблемите по социално приемлив начин, осъзнаване на последствията; участие в корекционна програма "Умения за мислене".

Не е изготвяна междинна оценка, тъй като съгласно методиката за оценка на риска не се изисква такава.

Лишеният от свобода И. поддържа балансирани взаимоотношения с останалите лишени от свобода. Общува избирателно с тях и до момента не са констатирани конфликтни ситуации. Към служителите се отнася според възприетите норми.

Отчетено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. И. е участвал в организираните общопенитенциарни дейности и спортни турнири, но избирателно. Завършил е корекционна програма "Толерантност в затвора, толерантност в живота". От м. март 2024г. е включен в "Програма за зависими правонарушители", която още не е приключила. Преминал е и през индивидуална програма "Подготовка за живот на свобода".

Полагал е доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като "Хигиенист за почистване на района на ЗОЗТ- Бойчиновци", след преместването му в затвора- гр.

Враца е освободен от работа на основание Заповед №585/15.02.2024г.

Поради липса на системни положителни прояви не е награждаван.

Има данни за съпричастност към затворническата субкултура, както са и регистрирани прояви на И. срещу режимните изисквания и ограниченията в ЗИНЗС.

Има наложено едно дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" със заповед №751/28.02.2024г. за притежание на вещи без документ за собственост. Към настоящия момент л. св. И. се счита за наказан.

Социалният работник излага в доклада си още, че поведението на л.св. И. показва, че няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна. Слабо критичен към поведението си, като са отчетени трайно формирани криминални нагласи и лабилна мотивация за позитивна промяна.

Договорените дейности, отразени в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, въпреки съгласието на осъдения с тях. Започнато е изпълнение на заложените цели и задачи. Консултативната и индивидуално-корекционна работа следва да продължи към мотивация за участие в провежданите мероприятия, опитва се да си поставя реалистични цели – краткосрочни и изпълними.

В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може 3 да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО– достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление, дисциплинарно е наказан за нарушение на реда в пенитенциарното заведение и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.

Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на 4 живот.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е. Р. И., роден на ***г. в гр.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 26/двадесет и шест/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5