Решение № 19203 от 22.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19203 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. С. като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110106598 по описа за 2023 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на Е. В. В. срещу Д. И. О. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.

Молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала от 2012. До края на месец януари 2023г.. В този период са живели в общо жилище двамата заедно с двете й деца от предишна връзка. Отношенията им в началото били нормални, но ответникът развил силно чувство на ревност по повод контакти на молителката с бащата на децата й по повод упражняване на режима на лични отношения. Ревността на ответника се засилвала и с времето прераствала в скандали, съпроводен с обиди, закани и заплахи за физическа саморазправа. Ответникът ставал все по –агресивен и към края на месец декември 2022г. нанесъл на молителката побой, за травмите от който представя медицинско удостоверение.

Тази случка и последващи няколко скандала принудили молителката В. да напусне ответника и заедно с децата да се премести в жилището на нейната майка където живее и към настоящия момент. От прекратяване на отношенията с ответника от края на месец януари до депозиране на сезиращата молба молителката е била обект на ежедневен психически тормоз от страна на ответника.. Този психически тормоз се изразявал освен в ежедневни телефонни обаждания, в които е обиждана, ругана и заплашвана за безопасността си с думите: « ако не се върнеш при мен ще те убия», «неблагодарна курва», «ще видиш какво те очаква», « ще те залея с киселина», а и с идване от страна на ответника пред жилището ,в което живее и следене. Конкретен повод за депозиране на молбата за защита е акта на домашно насилие, извършен от ответника на 04.02.2023г. Молителката, нейната майка и двете й деца слизали по стълбището на блока, в който живеят, на адрес гр. София, ***, вх. Б, ет. 5, ап. 33 за да ги предаде на техния баща за изпълнение на режима на лични отношения. Отваряйки входната врата на блока пред тях се появил ответникът О.. Той се опитал да затисне входната врата от външната страна и започнал да крещи «ще убия, и теб и майка ти». Молителката изтичала напред с децата, а ответникът нападнал в гръб майка й като я ударил няколко пъти. Молителката извадила телефон, за да извика полиция, но ответникът я дръпнал за ръката, телефонът паднал и се 1 счупил. Децата, които били свидетели на случката се разплакали и молила ответникът да спре. В този момент дошъл баща им и ги взел . Д. започнал да крещи и по бащата да се маха, че ще го пребие. След като изпратили децата молителката и нейната майка се върнали отново при входа на блока ,където ги чакал ответникът. Той отново отправил закани към нея. Същото се повторило и на следващия ден, когато бащата на децата й ги връщал.

Майката на молителката слязла да ги посрещне и била нападната отново от ответника. За нанесения й побой се е снабдила с медицинско и е подала жалба в 03 РУ на МВР.

Молителката твърди, че за периода 30.01.2023г. до 04.02.2023г. по отношение на нея е упражнено психическо и физическо насилие, от страна на ответника Д. О., изразяващо се в ежедневни телефонни позвънявания, в които е заплашвана с думите «ако не се върнеш при мен ще те убия», « неблагодарна курва» , «ще видиш какво те очаква» « ще те залея с киселина» както и на 04.02.2023г. за времето около 10 часа пред блока, в който живее, с адрес гр. София, ***, вх. Б, ет. 5, ап. 33 спрямо молителката е упражнено психическо и физическо насилие от страна на ответника Д. О., изразяващо се в обиди, закани, заплахи за живота, които действия й причинили огромен стрес, страх, безпокойство и тревога. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника О.. Претендира разноски.

Ответникът О. оспорва твърденият на молителката. Заявява, че молбата е недопустима, защото с молителката никога не са живели на съпружески начала. В съдено заседание заявява, че са имали интимна връзка, правили са само секс, за който той й заплащал, за да може да изхранва двете си деца, защото издръжката, която давал бащата била малка. Оспорва обстоятелството, че е живял с молителката в условията на фактическо съпружеско съжителство. тъй като си имал приятелка. Оспорва и твърденията, че е осъществявал психически и физически тормоз над молителката на процесната дата. Твърди, че молителката не можела да приеме, че са се разделили и затова му създавала проблеми.

Пледира за отхвърляне на молбата.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Молителката В. излага твърдения, че в период от повече от година е живяла в условията на съпружеско съжителство с ответника О.. След като той започнал да упражнява върху нея системно насилие, последното по-сериозно такова било на Коледа на 2022г., за което представя съдебно-медицинско удостоверение, тя решава да го напусне. Молителката заедно с двете си малолетни деца се пренесла при своята майка на адрес гр. София, ул.

„Генерал Столетов“ № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 33. ,където живеела към момента на процесните актове на насилие от страна на ответника.

В молбата си от 07.02.2023г. молителката Е. В. твърди, че за периода 30.01.2023г. до 04.02.2023г. по отношение на нея е упражнено психическо и физическо насилие, от страна на ответника Д. О., изразяващо се в ежедневни телефонни позвънявания, в които е заплашвана с думите «ако не се върнеш при мен ще те убия», «неблагодарна курва» , «ще видиш какво те очаква» « ще те залея с киселина». По делото е представено съдебномедицинско удостоверение от 30.12.2022г., издадено от УБМБАЛ „А.ска” от което се установява, че преди процесния период на 24.12.2023г. ответникът О. нанесъл побой на молителката като й удрял с ръце и крака по тялото и крайниците. С тези негови действия са й нанесени следните травматични увреждания: контузия на лявата мишница с обширно кръвонасядане на същата и три групирани по-централно разположени зони, обширно кръвонасядане с по-бледа централна част на лявото бедро.

Конкретно се сочи, че на 04.02.2023г. за времето около 10 часа пред блока, в който живее с двете си деца и майка си спрямо молителката е упражнено психическо и физическо насилие от страна на ответника Д. О., изразяващо се в обиди, закани, заплахи за живота, които действия й причинили огромен стрес, страх, безпокойство и тревога. Излизайки от входа на блока, за да предаде децата на техния баща ,била нападната вербално от ответника, който започнал да я заплашва и едновременно с това да я дърпа и удря. Ответникът крещял 2

«Ще ви убия и теб и майка ти!». Понеже двете деца много се изплашили тя хукнала напред и зад тях останала майка й, която понесла няколко удара от ответника. При ударите телефонът й паднал на земята . Молителката видяла това и се опитала да се обади на тел. 112, но в този момент при нея достигнал ответникът. Децата , които боло много изплашени започнали да плачат, но тя ги качила в автомобила на техния баща, който ги отвел от мястото на насилието. Двете с майка й останали пред входа сами с ответника, който продължил да ги заплашва. Молителката успяла да извика полиция и той си тръгнал. Тези актове на насилие са заснети от видеокамера, намираща се на входа на блока, в който живее молителката.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза със задача да свали на хартиен носител предоставените по делото файлова. Самите файлове са предоставени от СРП като част от материалите по досъдебно производство № 531/2023г. по описа на СРП. Според заключението, което съдът напълно кредитира на 04.02.2023г. в 9.56ч. лице от мъжки пол приближава до входната врата на молителките, очевидно чакайки нещо, пушейки цигара. В 9.59ч. на същата дата врата се отваря и от входа излизат две деца и две жени. Мъжът приклещва двете жени на вратата, като между тях остава едното дете. Двете жени успяват да се освободя, като очевидно и двете страни водят някакъв спор. Децата гледат отстрани и са застанали в отбранителна поза. Мъжът започва да удря и рита по-възрастната жена. Помладата прави опит да използва телефона, но мъжът я удря с лявата си ръка. За определен период от време лицата са извън обхвата на камерите. В 10.01 ч. трите лица се връщат. Помладата жена подава някакъв предмет на мъжа , приличащ на ключове, а той започва да й дърпа за ръката. Тя успява да влезе във входа, а мъжът продължава с агресивното си поведение към по-възрастната жена, която е останала от външната страна. От друга камера е уловен момент, когато мъжът е хванал по-възрастната жена и я дърпа за косата, а тя се съпротивлява. Според вещото лице прегледът на кадрите на трите файла показва, че всеки един от тях е направен с една камера, т.е. от три различни за всеки един файл. При прегледа на последователността от кадри се установи, че няма накъсвания, наслагвания и промяна на поредността на кадрите, поради което може да се направи заключение , че не са извършвани манипулации от такъв вид. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Людмила Демидова, майка на молителката, която е очевидец на описаните актове на насилие се установява, че ответникът подлага дъщеря й Е. на непрекъснат тормоз. От запознанството им през 2021г. до раздялата им в началото на тази година ответникът бил много влюбен и обсебен от молителката. Те живеели заедно в едно жилище, направили и адресна регистрация и на децата, които живеели с тях на същия адрес. Ответникът искал много да се ожени за дъщеря й, който била много умна, вежлива и възпитана. В същото време ответникът постоянно отправял заплахи към дъщеря й, че ще ги убие ако си тръгне от него. Тя стояла при него, защото се страхувала за себе си и за децата. Причина за поведението на ответника било обстоятелството, че той пиел много, понякога и по цяла нощ. Друга причина били срещите с бащата на децата при предаването им за режима на лични отношения. Това предизвиквало ревност у ответника, който ставал агресивен.

Свидетелката разказва, че когато дъщеря й тръгнала да предава децата на четвърти февруари ответникът я чакал на входа и й заплашил, че ще убие колепенцата й, да готви гробчета или ще ги вкара в лудница, като станат свидетели кат убива майка им. На тази дата ответникът вървял с тях докато отивали да предадат децата на баща им. Те били много изплашени, защото ответникът бил с нож и вървял зад тях и през цялото време ги заплашвал. Бащата на децата ги натоварил и си тръгнал, не защитил двете жени, защото според свидетелката бил много страхлив. Съдът кредитира показанията на свидетелката, като при анализа им взе предвид и обстоятелство, че същата е с рускиня и е билингвист и при показанията допуска граматически грешки, но те не се отразяват на тяхната достоверност. Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля на ответника Н. Т. Същият разказа, че не познава добре молителката, а с ответника се познавали от 4 години. Ползвали заедно любовна квартира, която държал О.. Понякога и едновременно, като всеки бил в 3 отделна стая с жена. Бил виждал Е. само няколко пъти. Не е ставал свидетел на актове на насилие.

По делото е разпитан и бащата на децата на молителката Д. А. З.. Същият разказа, че е бил свидетел на случилото се на 04.02.2023г. около 10 ч. сутринта. Свидетелят разказва, чакал децата в автомобила малко преди 10 часа в събота, за да ги вземе за режима им на лични отношения. Видял страните, които видимо се карали и бутали. Не се намесил, а тръгнал, защото искал да отведе децата на безопасно място, те били неговата основна грижа, проблемите на съпругата му с нейния приятел не го интересували. Свидетелят разказва, че в продължение на на около 8 месеца вземал децата от адреса на ответника в гр. София, ул.