Решение № 244 от 15.06.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Видин, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200269 по описа за 2023 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на Т. А. Т., ЕГН: **********, от с.

********, общ. ******** против Наказателно постановление № 2 – 28 - ДТ/29.03.2022 г. на Директор на РИОСВ - Враца, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 151,ал. 2, т. 6 от Закон за управление на отпадъците - „глоба“ в размер на 3000.00 лв. за извършено нарушение на чл.19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител. Последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.Сочи съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че правомощията на кмета, предвидени в разпоредбата на чл.19,ал.3, т. 15 от ЗУО, се изразяват в организационна дейност по премахването и разчистването на подобни нарушения от страна на други физически или юридически лица, каквито действия са били извършвани периодично, включително чрез поставяне на указателни табели и видеонаблюдение.

Представител на АНО се явява в съдебно заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за законосъобразното съставяне на АУАН и НП и становище по всички възражения от жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното: На 14.02.2022г. в РИОСВ – Враца постъпил сигнал от 1

Министерство на околната среда и водите с вх. № С – 11/14.02.2022г. относно наличието на нерегламентирано сметище в местност „********“, намиращо се между р. ******** и с.

********. Във връзка със същия била извършена проверка на място на 16.02.2022г. от експерти на РИОСВ – Враца в присъствието на представител на Общинска администрация ********. Бил извършен обход и оглед на с. ********, включително в местността „********“, в резултат на който било констатирано наличието на нерегламентирано депонирани значителни количества смесени битови отпадъци, състоящи се предимно от торов отпад, строителни отпадъци от разрушени стари сгради, растителни отпадъци, земни маси от изкопни работи и др. Констатирано било също, че има изградени депа, които се били затревили по естествен начин. Установено било още, че в някои участъци има тлеене на отпадъци и твърди фракции торов отпад, поради и което било причинено и леко задимяване. Чрез GPS координати на замърсените терени се установило, че местността попада в границите на екологична мрежа „Натура“ 2000.

За извършените на място констатации бил съставен констативен протокол № 28 - ДТ от 16.02.2022 г., който бил подписан от всички присъстващи на проверката. Въз основа на проверката и горните констатации бил съставен АУАН № 2- 28 – ДТ/28.02.2022г., в който актосъставителят приел, че жалбоподателят в качеството му на кмет е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.15 от ЗУО за това, че не е предприел мерки за предотвратяване образуването на незаконни сметища на територията на общината. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и оправомощен представител на община ********, който го подписал без възражения и получил препис от него. Въз основана посочения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО глоба в минимален размер на 3000 лв. за нарушението.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от както от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. Т. – актосъставител и С.Ц.а.

Актосъставителят описва в подробности констатираните на място обстоятелства.

Въпросните показанията съответстват изцяло на тези на свид. показания на свидетелката Ц..

Последната също е присъствала при проверката на място. Показанията и на двамата свидетели съответстват в голяма степен на събраните писмени доказателства по делото , включително и на констативния протокол, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Между така събраните доказателства, приложени по делото и обсадени по-горе от Съда няма противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в ЗУО, за които е санкциониран по административен ред. Безспорно се установява от обективна и субективна страна осъществяването на всички признаци от състава на нарушението. Нормата ясно поставя задължение за адресата, както да предприема превантивни мерки, с които да се 2 предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено. ЗУО ясно и конкретно посочва задълженията на физически и юридически лица, производители, длъжностни лица, в това число и органи на местното самоуправление, в частност на кметовете на общините - Глава Втора, Раздел трети от закона. В случая наложената санкция на лицето е за това, че в качеството му на кмет не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища в посочените участъци.

Съдът намира за безспорно установено, че на 16.02.2022 г. в терени със следните координати: 1. 43‘35’52.6 С 23‘40’07.0“ и 2. 42‘35’56.3 С 23‘40’11.7“ и 3. 43‘35’55.1 С 23‘40’04.3“ са установени значителни количества смесени битови отпадъци, състоящи се предимно от торов отпад, строителни отпадъци от разрушени стари сгради, растителни отпадъци, земни маси от изкопни работи. В този смисъл е и констативният протокол, както и показанията на свидетелите Т. и Ц.. Така, въз основа на приложения по делото доказателствен материал Съдът обуславя извода, че жалбоподателя , в качеството му на кмет на общината не е предприел никакви действия за почистването на въпросните отпадъци, не е организирал същото и не е създал мерки за предотвратяване изхвърлянето им на нерегламентирани за това места и създаването на незаконни сметища, каквото по съществото е било установеното в хода на проверката от служителите на РИОСВ-Враца. С тези си действия той е осъществил всички обективни признаци на нарушението по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Не може да има съмнение, че законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места. В случая очевидно не се касае за единично действие с което да е осъществено замърсяването , а видно от протокола става въпрос за многократно , повтарящо се поведение от страна на живущите в населеното място , което няма как да е останало незабелязано . За съставомерността на деянието е достатъчен фактът, че е допуснато натрупването на отпадъци, което безспорно се доказа.

От субективна страна се установява нарушението да е извършено при пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че несъздаването и на тези мерки има общественоопасен характер, могат да настъпят сериозни вредни последици за обществото и околната среда и се нарушават защитаваните обществени отношения, предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези общественоопасни последици.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението съгласно дадената му правна квалификация по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО представлява непредприемането на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и организирането на почистването им. В тази връзка правилно е посочена датата на извършване на нарушението 3 16.02.2022 г., доколкото последната касае именно това общо задължение. Тоест в случая се касае за неизпълнение на пряко произтичащи от закона задължения, които съществуват по всяко време и не са свързани с конкретни актове на администрацията. Следователно при констатиране на непредприемане на мерки за образуване на незаконни сметища, наличието на такива и/или непочистването им, следва да се приеме, че са налице признаци за осъществяване на обективната страна на фактическия състав на нарушението.

АУАН е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като съставен и връчен лично на надлежно оправомощен представител на нарушителя и присъствието на двама свидетели, които са посочени в него. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да възрази в акта, от което той не се е възползвал при съставянето му. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно закона и представените заповеди, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на НП.

В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата относно създаването на мерки за превенция от нерегламентираните сметища и тяхното почистване.

Законът формира задължение за кмета да отговаря за създаването на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, в какъвто смисъл е прочита на разпоредбата. Тоест това е хипотезата на нормата и тя предписва спазване на такова поведение. Затова и при отклонение от нея, тя ще следва да бъде определена като нарушената, т. е. нарушението следва да се квалифицира единствено по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО.

В контекста на изложеното по-горе, в случая отговорността на нарушителя е ангажирана за неизпълнение на пряко произтичащи от закона безсрочни задължения, касаещи предприемането на такива мерки, в резултат на които да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, а в случай че тази превенция е неефективна, да се организира почистване от нерегламентираното замърсяване. Затова и следва да приеме, че чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО не предвижда три отделни състава на различни нарушения, а три проявни форми на едно и също нарушение, доколкото се преследват едни и същи цели чрез едни и същи мерки, формулирани в чл. 1 от ЗУО – възпираща и възстановителна мярка с цел да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците, поради което и не е 4 необходимо да се посочва кое предложение е или не е изпълнено. Като е описал от фактическа страна по този начин нарушението, то и актосъставителят и наказващият орган са дали пълно и ясно описание на белезите му. Не е необходимо да бъдат посочвани конкретните количества и видове отпадъци, доколкото това не представлява признак от фактическия състав на нарушение и не се съдържа като условие в нарушената разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Достатъчно е установяването на несъздаване на мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, за създаването на незаконни сметища и/или неорганизиране на почистването им, в който смисъл не се приеха възраженията от жалбата. Ясно е посочено тяхното местоположение с координатни точки.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f87c447d-6011-4d77-acae-8c4d04f973bc