Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 24.04.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2363/2024
Вид
Решение № 262
Подписан
24.04.2025
В сила
24.10.2025
Състав
КРИСТИАН АТАНАСОВ БАДЖАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 389, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Казанлък, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102363 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на от И. П. К., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Ш., ул. “С.О.“ №30 против ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК:

***, с адрес: ***, представлявано от ***.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие.

И. П. К., с ЕГН: ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** да й заплати сумата в размер на сумата в размер на 500.00 лева частичен иск от 20 000 хиляди лева , представляваща разликата между изплатеното обезщетение и действително претърпените от ищцата имуществени вреди вследствие на настъпилото на 13.06.2024г. застрахователно събитие - ураганна буря, придружена с градушка, и законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 16.09.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 12.04.2005г. придобила правото на собственост върху недвижим имот: дворно място с площ от 483кв.м. заедно с построените в него жилищна сграда, гараж, навес, второстепенна сграда и други подобрения, на адрес: ***, където живеела заедно с членовете на семейство си. Документът, удостоверяващ въпросното обстоятелство е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, Том III, per. № 4226, дело № 421 от 2005г.

Твърди, че всяка година застраховала своя имот и в тази връзка на 25.09.2023г.

1 сключила със ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, Застраховка „Б.“ № *************, като изцяло заплатила така посочената застрахователна премия. Застраховката била със срок на валидност от 26.09.2023г. до 25.09.2024г. Предметът на покритие на процесната застраховка били различни по вид и характер застрахователни събития, в това число и предвидените в клауза А такива, изразяващи се в природни бедствия - буря, ураган, градушка, проливен дъжд, включително щети от падащи дървета и клони, вследствие на природни бедствия.

На 13.06.2024г. настъпило именно такова случайно застрахователно събитие, покрито от процесната застрахователна полица, а именно ураганна буря придружена с градушка. Въпросното природно бедствие било невиждано от десетилетия за нашия град и се отличавало с изключителната си ярост и разрушителна сила. Къщата на ищцата и почти всички останали в града, не остана незасегната от въпросното форсмажорно обстоятелство. Вследствие на него били увредени редица елементи от недвижимия й имот.

Незабавно уведомила представител на ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** за настъпилото застрахователно събитие, като наред с това предоставила и всички документи, които й били поискани във връзка със заведената от щета.

В тази връзка представител на ответника - експерт, посетил застрахования имот и извършил оглед, за да установи по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие по собствения ми недвижим имот. Бил съставен протокол за оглед по щета № *************, видно от който на 13.06.2024г. вследствие на ураганна буря и градушка били нанесени следните материални увреждания:

1.Покрив пристройка с размери 8 х 6м.;

2. Покрив къща - западен с размери 9.30 х 6.1 Ом., северна част керемиди, капаци;

3. Остъкление II етаж с размери - 4м х Зм., h - 1.50 - стъкла единични покривни;

4. Прозорец северна страна - 0.70 х 1.20;

5.Стъкла източни 4 броя - единични 1.50 х 0.65м;

6. Водосточна тръба - северна страна;

7. Мазилка - западна стена външна;

8. Мазилка около прозорец фасаден;

9. Мазилка северна стена външна - 9 х Зм.;

Вследствие на гореизложеното ищцата твърди, че е получила обезщетение в размер на 3745,00 /три хиляди седемстотин четиридесет и пет/ лева от ответника - ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***.

Счита, че така заплатеното й застрахователно обезщетение е крайно недостатъчно и далеч не покривало реалния и справедлив размер на претърпените от нея имуществени увреждания. От застрахователната компания й било обяснено, че допълнителни плащания няма да получи и това била крайната сума. В тази връзка прилага и част от фактурите, които е 2 заплатила във връзка с възстановяването на процесните щети.

Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под застраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 23 745,00/ двадесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева/ . Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията, дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Моли съда да осъди ответника ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** да й заплати сумата от сумата в размер на 500,00 лева, частичен иск от 20 000 лева, представляваща разликата между платеното й обезщетение и действително претърпените от нея имуществени вреди вследствие на настъпилото на 13.06.2024г. застрахователно събитие - ураганна буря придружена с градушка в собствения й имот – ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 16.09.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които ищцата претърпяла се изразявали в следните увредени елементи на горепосочения имот: Покрив пристройка с размери 8 х 6м.;Покрив къща - западен с размери 9.30 х 6.1 Ом., северна част - керемиди, капаци;Остъкление II етаж с размери - 4м х Зм., h - 1.50 - стъкла единични покривни; Прозорец северна страна - 0.70 х 1.20; Стъкла източни 4 броя единични 1.50 х 0.65м; Водосточна тръба - северна страна; Мазилка - западна стена външна; Мазилка около прозорец фасаден;Мазилка северна стена външна - 9 х Зм.

Общата сума на претърпените имуществени вреди от ищцата вреди били в размер на 23 745,00 лева, представляващи претърпените имуществени щети по отношение на собствения й имот, находящ се в гр. Ш. на ул. “С.О.“ № 30, като от нея следвало да се извади сумата от 3745,00 лв , която безспорно била платена от ответника и по този начин се формирала цената на настоящия 3 иск – 500,00 лева частичен иск от 20 000 лева.

Моли обезщетението за настъпилите й имуществени вреди по отношение на имота й, находящ се в гр. Ш. на ул. „ул. “С.О.“ № 30, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция 16.09.2024 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от нея съдебноделоводни разноски, в това число и заплатеният адвокатски хонорар, да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в „ОББ“ АД, с титуляр адв. М. Т..

Ответникът ЗЕАД „Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** подава отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който изцяло оспорва по основание и размер предявения от И. П. К. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в частичен размер на 500, 00 лева от сума в размер на 20 000,00 лева, представляваща според ищцата остатък от дължима част от застрахователно обезщетение във връзка с настъпило събитие буря на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и за заплащане на направените в настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър седалището и адреса на управление на ЗЕАД „Б.", ответник в производството, е гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5, като в тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, поради което предявените искове не са подсъдни на Районен съд Казанлък.

Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с настъпилото застрахователно събитие, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди.

Оспорва и стойността на причинените вреди, като счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди, както и действителната стойност на вредите. На базата на описа на претенцията, който се съдържа в застрахователната преписка, експертите на дружеството били определили застрахователно обезщетение в общ размер на 3704,78 лева, което било изплатено по посочена от ищцата банкова сметка като моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно в настоящото производство.

Оспорва твърденията уврежданията да са настъпили на твърдяната в исковата молба дата, както и в твърдения период, като в тази връзка с исковата молба не се представяли доказателства. Възможно било уврежданията да са настъпили не по описаният в исковата молба механизъм, а вследствие на 4 събитие, възникнало преди началната дата и час на издаване на застрахователната полица, т.е. в период от време, който да не е покрит по процесната застрахователна полица, прави възражение в този смисъл, като в тази връзка следвало да се отчете фактът, че преди сключването на застрахователната полица на процесният обект не бил извършван оглед от представители на застрахователя.

Оспорва твърдените квадратури на увреждания по процесния имот, както и по отношение на самите увреждания. Оспорва твърденията, че всички увреждания по процесната къща са в следствие на процесното застрахователно събитие. След направеният преглед на приложените по процесната щета документи било установено, че не всички увреждания по процесната къща били вследствие от процесното застрахователно събитие.

Оспорва всички твърдения относно необходимостта от извършване на ремонтни дейности, като счита, че ищцата претендира присъждане на подобрения.

Оспорва исковата претенция по отношение на ремонтни дейности по допълнителна постройка, която не била обект на процесният застрахователен договор. Видно от процесната полица обект на същата била „къща /без допълнителни постройки/“, докато от страна на ищцата се претендирало присъждане на имуществени вреди по допълнителна постройка, която не била обект на застрахователния договор. Това обстоятелство се установявало и от представения с исковата молба нотариален акт, от който било видно, че освен на къщата, ищцата била собственик на „гараж, навес, второстепенна сграда ...“, които обаче не били обект процесният застрахователен договор, което било изрично посочено в същият, поради което оспорва твърденията за настъпили увреждания по постройка, която била обект на покритие по процесния договор, както и че е налице покритие по същата, поради което исковата претенция следвало да бъде отхвърлена изцяло.