Протокол № 1240 от 19.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1634/2025
- Вид
- Протокол № 1240
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 1240 гр. В., 19.09.2025 г.
ОС – В., II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501634 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Въззивницата Т. Д. Л-Д, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Х.
Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият Й. П. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. Ц. и адв. Д. И., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Адв. Х.: Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на делото. Моля да дадете ход на делото.
Адв. Ц.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. И.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че, предвид редовното призоваване на страните не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 3571/ 29.07.2025г., с което е извършен в разпоредително заседание доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.
Адв. Х.: Моля да уважите така представената въззивна жалба. Няма да соча нови 1 доказателства. Нямам други доказателствени искания. Моля да дадете ход по същество.
Адв. Ц.: Оспорваме жалбата. Моля да оставите в сила обжалваното решение. Подали сме отговор, който моля да приемете. Нямам други доказателствени искания.
Адв. И.: Оспорваме жалбата. Моля да оставите в сила обжалваното решение. Подали сме отговор, който моля да приемете. Нямам други доказателствени искания.
Адв. Х.: Не представям списък с разноски.
Адв. И.: Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. Х.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от адв. И. списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с Договор за правна защита и съдействие представен с него, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от адв. И. списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им: Списък на разноските от адв. Д. И. с вх. № 26431/ 17.09.2025 г. – 1 л.; Договор за правна защита и съдействие - 1л.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Х.: Моля да уважите така представената въззивна жалба. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е настъпила преклузия относно искова претенция за заплащане на дължимата лихва, с оглед на обстоятелството, че искът за главницата, който беше образуван, не беше предявен за лихвата с оглед на обстоятелството, че този главен иск евентуално можеше да се окаже, че е неоснователен. То така и беше. ОС постанови решение, с което го отхвърли като неоснователен, но ВКС се произнесе и уважи иска. В тази връзка считам, че не беше предявен с оглед това обстоятелство и т.н иск за претендиране на законната лихва относно исковата претенция за главницата. С оглед на това моля, да уважите въззивната жалба и да отхвърлите първоинстационното решение като неправилно. Моля да присъдите на моят доверител сторените разноски по делото.
2
Адв. Ц.: Моля да оставите в сила обжалваното съдебно решение на ВРС и да присъдите разноските на доверителя ми. Решението е правилно постановено в съответствие с процесуалните разпоредби и материалния закон, както и обосновано при спазване на константната съдебна практика. Безспорно е установено по настоящото дело, че ответницата Л. е била осъдена с влязло в сила решение № 588/16.10.2024г. по гр. д. № 4152 / 2023г. на ВКС, Ч.ГО да заплати на Й. М. - ищец по делото сума в размер на 20 000 лева, представляваща сума, с която тя неоснователно се е обогатила. Няма спор по делото, че ищецът не е претендирал разноски по предявеният от него като евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД в рамките на образуваното производство, като РС правилно е приел, че тъй като този иск за обезщетение и вреди в размер на законната лихва с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД ,представлява самостоятелен иск, което дава възможност той да бъде предявен в рамките на отделно производство. Такава е константната практика на ВКС, включително и цитираната в решението на ВРС, както и в изложения в отговора на исковата молба и във въззивната жалба от ответницата. Във въззивната жалба е направено възражение за неправилност на решението, тъй като според въззивницата тя изпада в забава от датата на предявяване на настоящия иск за лихви. Това възражение е необосновано и неправилно, тъй като обезщетението за забава е законна последица от уважаването на главното парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, при задължения без определен падеж, какъвто е случаят и при неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава от датата на поканата. В случая ВРС правилно е приел, че исковата молба по образуваното гражданско дело № 16346 /2018г. по описа на ВРС е поставила г-жа Л. в забава и от този ден тя дължи връщане на сумата, с която се е обогатила като главно задължение, както и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е дължи лихви за забава. Да се приеме, че е необходима отделна покана за лихвите, е необосновано и в противоречие с целта на закона и с факта, че лихвите се дължат по силата на самия закон, а не по силата на договорка или покана. Второто възражение във въззивната жалба е срещу мотивите в решението, че съдът е намерил за преклудирано възражението за изтекла погасителна давност за лихвите, тъй като е предявено извън срока по чл. 133 от ГПК. Този извод на съда е правилен и законосъобразен и само за пълнота на изложението искам да посоча, че дори и да не беше преклудирано това възражение, би било неоснователно, тъй като исковата молба за главния дълг е предявена на 29.10.2018 г. С предявяването на този иск за неоснователно обогатяване е прекъсната съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД и погасителната давност за вземането.
Докато е висял процеса за вземането за неоснователното обогатяване, всъщност не е текла давност. Не е текла давност и за акцесорното задължение за лихви. Такава не тече. Процесът е приключил с решение на ВКС от 16.10.2024 г. Настоящият иск е предявен в рамките на новия давностен срок, който е започнал да тече след постановяване на решението и освен това касае период от три години от 09.12.2021 г. до 09.12.2024 г., който е изцяло в рамките на законоустановения три годишен давностен срок за лихви. Моля да постановите решение като потвърдите решението на ВРС. Представям и моля да приемете по делото кратки писмени бележки.
3
Адв. И.: Моля да потвърдите решението на ВРС по изложените съображения и да ни присъдите направените по делото разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11: 01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4