Определение № 1826 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1826 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20258003900316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от И. С. И., гр. Русе, чрез адвокат Д. Начев, срещу определение № 2983 от 19.11.2024 г. по в.ч.гр.д.

№ 2903/2024 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав. С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба на И. И. срещу определение от 05.06.2024 г. по гр.д. № 12597/2022 г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта му, с която е оставено без уважение негово искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса.

Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и постановяването на освобождаване от заплащането на държавна такса. Поддържа се, че осъществяването на търговска дейност и реализирането на обороти не означава получаване на приходи. В тази връзка се изтъква, че по делото има доказателства само за обороти, представени от ответника - неучастващо в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК лице. Оспорва се становището на съда по отношение на менителницата, което според изложеното няма значение за искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди се, че ищецът е кредитор само на ответника по вземането - предмет на иска и изпълнителното дело за събирането му е спряно, без да има каквото и да е плащане по него. Според 1 жалбоподателя стабилизираното /влязло в сила/ определение, с което е отхвърлено същото му искане по чл. 83, ал. 2 ГПК през 2022 г., няма значение за искането, направено през 2024 г. и ако обстоятелства, в т.ч. финансовият недоимък, са подлежали на доказване, то съдът е следвало да даде указания и допълнителен срок за представянето на доказателства.

Допускането на касационно обжалване се поддържа поради противоречие с практиката на ВКС, като се твърди и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т.

1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

С първоинстанционното определение от 05.06.2024 г. по гр.д. № 12597/2022 г. на Софийски градски съд, I-22 състав е била оставена без уважение молба по чл. 83, ал. 2 ГПК от И. И. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер от 27 158,28 лева по иска му по член 422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер от 1 357 940 лв., предмет на издадена заповед № 19951 от 13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 946/2022 г. на Софийски районен съд - въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК запис на заповед. Молбата, подадена в производството по гр.д. № 12597/2022 г. на Софийски градски съд, е била основана на „новонастъпили обстоятелства в имущественото състояние“, удостоверено според молителя в приложената към нея декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК становището на въззивния съд е, че документът – запис на заповед по чл. 417, т. 10 ГПК, послужил за уважаване на заявлението на ищеца за издаване за заповед за незабавно изпълнение за парично вземане в голям размер, не обуславя извод, че молителят разполага с парични средства. В тази връзка съдът е изтъкнал, че фактът дали записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение и обезпечава някакво вземане на ищеца, е извън предмета на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Апелативният съд е подчертал, че исковото производство по чл.

2

422 ГПК е продължение за заповедното производство - в случая ч.гр.д. № 946/2022 г. на Софийски районен съд, 162 състав, в което с оглед на направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК от И. И. е бил постановен отказ, инкорпориран в определение № 7987 от 29.03.2022 г. на Софийски районен съд, 162 състав, поради което И. И. е внесъл като условие за разглеждане на заявлението държавна такса в размер от 28 365,86 лв. /Отказът за освобождаване от държавна такса за заповедното производство е бил стабилизиран с потвърждаването му с влязлото в сила определение № 5237 от 07.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 5213/2022 г. на Софийски градски съд./ Съдът е посочил, че новото искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за исковото производство може да бъде уважено, само ако са настъпили нови обстоятелства, които са утежнили финансовото положение на молителя излезли са активи от патримониума му, поел е обременителни задължения и пр.

Апелативният съд е изброил следните съобразени от Софийски градски съд факти, относими към имущественото състояние на молителя: И.

И. е едноличен собственик на капитала на „Скорпион 79 И.“ ЕООД; управител е на това дружество и на още едно - „Карт ойл“ ЕООД; съдружник е в трето дружество „Ойл - комерс“ ООД; отчуждил е към 10.03.2022 г. дружествените си дялове от капитала на „Анаконда 2020“ ЕООД - едноличен собственик на „Карт ойл“ ЕООД. Тези отчуждавания на активи, както и наличието на един стар автомобил „Рено“, регистриран през 1994 г., са били отчетени в произнасянето на Софийски градски съд. Следователно изводът на съда е, че между притежаваните от молителя дружествени дялове през 2022 г. и през 2024 г. промяна не е имало. Както през 2022 г., така и през 2024 г. молителят е притежавал идеална част от нива с площ от 2000 кв.м. в землището на село Белинци, местността „Съра кирезлик“, доколкото видно от справка № 747458/5.06.2024 г. от АВ, на 24.03.2023 г. е била заличена възбраната върху нея, наложена по искане на кредитора и ЧСИ не я е отчуждил от длъжника молител. Според съда няма пряко отношение към материалното състояние на И. И. обстоятелството, видно от приложената към частната жалба справка извлечение от сметка в „ПИБ“ за наложен запор върху сума в размер от 12 579 лв. „на дружество“, тъй като очевидно се касае за запорирана сметка на трето лице, а не на молителя.

3

С оглед на гореизложеното, Софийски апелативен съд е заключил, че в съпоставка с имущественото състояние, при което е бил постановен влезлият в сила отказ за освобождаване от държавна такса за заповедното производство, настоящото имуществено състояние на частния жалбоподател не е било променено в негативна посока, за да се приеме, че той вече не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата за исковото производство държавна такса. Така мотивиран, въззивният съд е приел крайния извод на Софийски градски съд, че частният жалбоподател няма право да бъде освободен от заплащането на държавна такса за законосъобразен и е потвърдил обжалваното пред него определение от 05.06.2024 г. по гр.д.№ 12597/2022 г. на Софийски градски съд, I-22 състав в частта му по така постановения отказ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.

В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателят се позовава само бланкетно на противоречие с практиката на ВКС, както и на очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, също общо обосновавана с твърдения за неправилност на обжалваното определение, които в голямата си част преповтарят оплакванията в частната касационна жалба.

С оглед на визираното противоречие със съдебната практика на ВКС не е формулиран нито конкретен правен въпрос, нито са цитирани съдебни актове на ВКС, нито е обосновано противоречие на обжалваното определение с такива. В тази връзка следва да се имат предвид задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на частния касатор. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател и от сочените в частната касационна жалба факти и обстоятелства. С оглед на това, че жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито се е позовал на конкретна практика на ВКС, на която се твърди обжалваното определение да противореич, нито пък такова противоречие е обосновано с конкретни твърдения, не следва да бъде 4 допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед твърдяната очевидна неправилност на обжалваното определение следва да се има предвид, че в конкретния случай касационно обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилен е съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е мотивирано с оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, развити в частната касационна жалба, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в самото производство по разглеждане на частната касационна жалба съгласно основанията по чл. 281, т. 3 ГПК.

По изложените съображения определението по в.ч.гр.д.№ 2903/2024 г. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

5

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2983 от 19.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2903/2024 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК И. С. И., ЕГН: **********, гр. Русе да заплати по сметка за държавни такси на ВКС 15 лв. държавната такса, дължаща се за настоящото частно производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6