Решение № 438 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20201001002487 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „Александра Групхолдинг“ ООД /н/ против решение № 460/11.03.2019г., постановено по т.д.№5320/2015г. по описа на СГС , с което е признато за установено по реда на чл.415,ал.1 от ГПК по отношение на жалбоподателя и „ АТВ 2010“ ЕООД, че ответниците дължат на „Обединена българска банка“ АД сумата от 2 755 580 евро- част от главница по договор за кредит №63 от 08.04.2008г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до изплащането на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№69693 82014г. на СРС.

Решението е постановено при участието на „ Лето Инвестмънт“ АД като трето лице – помагач на ищеца.

Тъй като въззивната жалба, подадена от „ АТВ 2010“ ЕООД е върната поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, решението по отношение на този ответник е влязло в сила.

Жалбоподателят „Александра Групхолдинг“ ООД /н/ моли обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. По същество са направени оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и допуснати нарушения на материалния закон, както и за нарушаване на принципа за 1 установяване на истината, закрепен в чл.10 от ГПК. Въззивникът посочва, че градският съд не е взел предвид и въобще не е обсъдил представените с отговора на исковата молба извлечения от банковата сметка на „ АТВ 2010“ ЕООД , издадени от ищеца на 15.05.2009г. и 01.02.2010г. Те доказвали осъществени операции по банковата сметка, които съдът не е съобразил при формиране на изводите си относно основателността на претенцията. Правят е оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от възможността на докаже твърденията си.

„Обединена българска банка“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с които я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изложени са доводи в подкрепа на твърдението,че сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е дължима. Подчертава се, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да изложи твърдения за размера/размерите, датата/датите и лицето/лицата, които са извършили превод по разплащателната сметка на дружеството в „ОББ“ АД на суми, с които се твърди, че Банката е извършила служебно погасяване на задължения. Именно поради това било отказано събирането на доказателства относно този факт. Посочва, че ответникът по иска е нарушил задължението си да изнася пред съда само истината.

Постъпил е отговор и от третото- лице помагач на ищцовата страна – „Лето Инвестмънт“ АД. И с този отговор се оспорва въззивната жалба и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.430,ал.1 от ТЗ. За да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде доказано, че ищецът е предоставил на ответника парична сума, която заемателят се задължил да ползва съобразно уговореното и да върне същата в уговорените срокове като за ползването на сумата заплати посочената в договора лихва.

Неизпълнението на задължението за връщане на заетата сума е отрицателен факт, който ищецът само твърди, а в тежест на ответника е да докаже своите възражения /ако прави такива/, че задължението е изпълнено.

В подадената искова молба „Обединена българска банка“ АД е изложила твърдения, че е предоставила банков кредит на „ АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД ) в размер на 8 200 000евро, който не са върнат в уговорения срок. Ответното дружество „Александра Групхолдинг“ ООД / сега в несъстоятелност/ е подписало договора като съдлъжник. Моли се да бъде признато за установено, че ответниците дължат на Банката сумата от 2 755 580 евро, представляващи част от просрочената главница по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.и Допълнително споразумение 2

№2 от 23.07.2009г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№69693 82014г. на СРС.

Посочва се, че договорът за банков кредит с №63 е сключен на 08.04.2008г., а предоставената в заем сума е усвоена на 23.04.2008г. Полученият кредит е следвало да бъде погасен до 02.04.2010г. с еднократно плащане на датата на падежа. Уговорено е, че дългът по кредита ще се олихвява с лихвен процент, равен на тримесечен Euribor плюс надбавка в размер на 3,5 пункта и към датата на подписване на договора общият размер на лихвения процент бил 8,227%. Дължимите лихви, включително и тези за просрочие се начисляват за един месец на база 360/360 дни на 12 равни месечни вноски, платими на 25 число от съответния месец.

Предоставеният заем е обезпечен с ипотека върху имот, собственост на трето лице „Кино Арена“ ЕООД.

На 06.04.2009г. страните са подписали допълнително споразумение №1 към договора, с което са се съгласили да бъде променен начинът и методиката на определяне на лихвения процент по кредита. С допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г.е уговорено представянето на допълнително обезпечение по кредита – учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Александра Ти Ви“ ЕООД.

Ответниците не са изпълнили задължението си погасяване на отпуснатия кредит в уговорения срок. Към 10.12.2014г. просрочието е било 1 714 дни.

Ищцовата банка инициирала съдебни производства за издаване на заповеди за изпълнение на парични задължения въз основа на документ за части от задължението по договора за кредит. По ч.гр.д.№ 27595/2013г. по описа на СРС , 124 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 511 500 евро, представляваща част от дължимата главница по договора за кредит и за законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2013г.,а по ч.гр.д.№ 68694/26.01.2015г. по описа на СГС, 79 състав , II ГО са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 4 000 000 евро –част от главницата по описания договор за кредит и законна лихва върху тази главница , считано от 11.12 2014г.

Тъй като длъжниците са подали възражения против тези заповеди , кредиторът е завел искови производства пред СГС като са посочени номерата на делата.

За процесната сума от 2 755 580 евро, представляваща част от просрочената главница по договора за кредит са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.№68693/2014г. по описа на СРС, 79 състав, II ГО за сумата и за законната лихва върху посочената главница ,считано от 11.12.2014г. Против тази заповед за изпълнение също е подадено възражение и на ищцовата страна са дадени указания, че може 3 да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Същото е било връчено на 16.07.2015г. На 11.08.2015г. е заведено настоящото дело.

Ответниците са подали общ отговор на исковата молба,с които оспорват същата.

Заявяват,че дължимите суми по договора за кредит са погасени изцяло към 01.02.201г. като Банката служебно е събрала от сметката на „ Александра Ти Ви“ ЕООД сумата от 8 911 782,58 евро като само на 15.05.2009г. е извършена операцията „ намаление на главница“ и са събрани 8199 000 евро. Подчертава се, че всички плащания по кредита са извършени по реда на служебното събиране, така както е уговорено в чл.9,ал.6 от договора. Подробно са описани всички операции, при което средства от сметката на „ АТВ 2010“ ЕООД са отнесени за погасяване на задължения по договора за кредит.

С допълнителната искова молба се оспорва твърдението на ответниците, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение тези дружества не са имали задължения за връщане към банката по договор за банков кредит №63/08.04.2008г., усвоен на 23.04.2008г. Заявява се, че с извършените служебни прехвърляния на парични средства от сметката на „ АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД ) са погасявани само вземания за разноски / такси за обслужване по кредита/ и лихви – договорни и наказателни. Кредитополучателят „АТВ 2010“ ЕООД не бил осъществил превод на суми по сметка, по която се обслужва кредита,за да може да бъде извършено погасяване, а дори и да имало такъв превод - погасяване на главницата можело да бъде направено едва на падежа, който е определен на 02.04.2010г.

По отношение на операцията със сумата от 8199 000 евро, която е отразена в представеното от ответниците извлечение от сметка се посочва, че това е вътрешно банкова операция по повод на сключване на Допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.,с което е променена лихвата по кредита и особеностите на информационната система на банката, която изисквала генерирането на нов уникален номер на кредита във връзка с новия лихвен процент. Именно поради това били взети операция „усвояване на кредит“ и операция „намаление на главница“ като втората отразявала трансферирането на вътрешнобанковия уникален номер под който договорът за кредит занапред ще се отчита във вътрешнобанковата система.

Подчертава се, че до момента,в който спрямо длъжниците се предприети действия по принудително събиране на дължимите суми, същите не се твърдели, че са погасили кредита. Напротив- били извършени редица действия, от които ясно е личало, че считат сумите по кредита за дължими и са целели само промяна в условията по договора Това са подписването на Анекс №2 /23.07.2009г., с който е поето задължение да бъде предоставено допълнително обезпечение на кредита и учредяването на особен залог върху търговското предприятие на „АТВ 2010“ ЕООД в полза на „ ОББ“ АД.

С отговора на допълнителната искова молба ответниците поддържат направените вече 4 възражения като посочват, че видно от представеното от самата банка извлечение от сметката на „АТВ 2010“ ЕООД от 15.05.2009г. записът срещу банковата операция, с която служебно са събрани 8 199 000 евро е „намаляване на главница“ и именно това удостоверявало,че сметката е заверена с тази сума и след това с нея е погасена главницата по кредита. Подчертава се обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора за кредит, същият се издължава в срок „до 02.04.2010г.“, а не н“а 02.04.2010г.“ като срокът е уговорен в полза на длъжника.

Поддържа твърденията, че главницата по отпуснати кредит е издължена на

15.05.2009г. и оспорва твърденията на ищеца,че след тази дата са извършени множество действия,от които ставало ясно, че на посочената дата е извършено само предоговаряне на условията по кредита.

С обжалваното решение е прието,че от представените доказателства се установява сключването на договора за банков кредит, негово усвояване в пълен размер и срока за погасяването му. Счетено е, че при банковите операция от 15.05.2009г. и 01.02.2010г. /с първа е погасена сумата от 8 199 999евра, а при втората - от 0,1 евро/ по сметката на длъжниците не са били налице парични средства, въз основа на които да погасени пълно и частично задълженията на ответниците за връщане на главницата по процесния договор за кредит. Посочва се, че няма твърдения и доказателства, въз основа на които да се приеме, че задължението по кредита е погасено.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.