Протокол № 179 от 14.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 179 гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500629 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

Постъпила е писмена молба от адв. К. със становище по хода на делото и по същество на спора, както и молба от „Мого България“ ООД със същото становище – по хода на делото и по съществото на спора.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д. № 763 по описа на съда за 2020 година е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения от „Мого България“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.Г., чрез пълномощник юрисконсулт К.К, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, ет.8 против Д. Г. Д., с ЕГН 1

**********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Осми Март“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за приемане за установено, че Д. Г.

Д., с ЕГН ********** дължи на „Мого България" ООД, ЕИК *** следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №AG0004719: 70,40 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 17.10.2018г. до 27.11.2018г.; 980,12 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 5,06 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 1350,57 лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 313,33 лева - разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда и е прекратено производството по делото в тази му част.

Осъден е Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Осми Март“ №12, вх.А, ет.7, ап.20 да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.Г., с пълномощник юрисконсулт К.К, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г. М. Д.“ №16-А, с адрес за призоваване: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №40, ет.8 сумата в размер на 702 лева, представляваща разходи за възстановяване владението на лизинговия актив, предмет на Договор за финансов лизинг №AG0004719 от 17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия към договора за финансов лизинг, както и разноски по делото, съобразно уважения иск, в размер на 211,65 лева.

Така постановеното решение е обжалвано от Д.Д. ,чрез назначения му особен представител адв.К.. Жалбата е против решението ,в частта с която е уважен осъдителен иск на „Мого България“ ООД, в размер на сумата 702 лева, разходи за възстановяване владението на лизинговия актив, предмет на Договор за финансов лизинг №АС0004719 от 17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия към договора за финансов лизинг, както и разноски по делото, съобразно уважения иск, в размер на 211,65 лева.

Намира решението в тази част за неправилно .

Действително, според чл.8.7.10 от Общите условия при които е сключен 2 процесният договор за лизинг , лизингополучателят се задължавал да възстанови на лизингодателя в срок от 5 работни дни от издаване на счетоводен документ от страна на последния разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора, поради неизпълнение на лизинговия актив, когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в сроковете и условията на Раздел 14, както и разходи, направени от лизингодателя при условията на чл.14.5.

Тази обща уговорка , както и данните , че ищеца е платил на 17.12.2018г. по фактура № 1000000217/03.12.2018г. на „Ем Би Кей Труп" ЕООД, сумата 702 лв. с ДДС на основание рамково споразумение между тях са дали основание на съда да приеме иска за основателен и доказан по размер .В същото време , съда пропуснал да се произнесе по възражението за нищожност на тази клауза. Процесният договор е от категорията „ относителни” търговски сделки , при която едната страна е физическо лице „ потребител”и в отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗЗП . Ето защо въпросната клауза е нищожна (като неравноправна )защото вменява на икономически по слабата страна задължения от абстрактен характер в изключителен интерес на другата страна . Моля при решаване на делото въвзивния съд да уважи това възражение и да отхвърли иска като недоказан по основание и по размер . Нито рамковият договор между ищеца и третото лице , нито плащанията извършени между тях са противопоставими на ответника -по аргумент от чл.21 ал.1 от ЗЗД . Следователно сами по себе си те не доказват , че ищеца действително е направил претендираните разходи и те са били необходими за връщане на автомобила в държане на ищеца . Още повече , че от данните по делото е видно , че след отправената от ищеца и получена от ответника покана за връщане на актива е съставен приемо- предавателен протокол без да е явствано участие на третото лице което сочи на извода , че автомобилът е бил върнат доброволно от ответника .

При това положение ,предявения иск е неоснователен , евентуално недоказан по размер .

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и иска – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от „Мого България" ООД .

3

Намират жалбата неоснователна и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

В първоинстанционното производство се доказало наличието на валидно сключен и действителен договор за финансов лизинг, по който Лизингополучателят е предоставил за ползване на Лизингодателя лизингов актив - употребявано МПС. Доказало се неизпълнение от страна на Лизингополучателя - ответник на задължението му за заплащане на лизингови вноски и съответно развалянето на договора поради неизпълнение с уведомление, връчено на ответника на 19.11.2018 г.

Лизингополучателят не е изпълнил задължението си да предаде Лизинговия актив на собственика - Лизингодател в договорениея двудневен срок на посочения адрес в гр. София, а напротив - предал го е едва на 27.11.2018 г. в гр. Пазарджик, с което е принудил Лизингодателя да извърши допълнителни разходи за издирване, изземване и транспортиране. Доказа се, че Лизингодателят действително е извършил този разход и съгласно Общите условия, приложими към процесния Договор, той подлежи на възстановяване от Лизингополучателя. Невярно е твърдението, че процесният договор бил относителна търговска сделка, лизингът е абсолютна търговска сделка.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Съдът счете делото за разяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

Да се изплати на адв. К. сумата от 300 лв. по внесеното възнаграждение от ответника по жалбата, като поради неправилното внасяне на сумата да се прехвърли сумата от сметката, в която е внесена, в нарочната сметка за възнаграждения на особени представители.

ПРИКЛЮЧВА устните състезания.

СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до 13.11.2021 год.

4

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5