Решение № 5288 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5288 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110204188 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 – чл.178 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Б. И. И. с ЕГН : ********** чрез адв.Г. В. и адв.Д. Р. срещу Заповед за задържане на лице рег.***** от 01.03.2024 г., издадена от полицейски инспектор в Зонално жандармерийско управление – София /ЗЖУ-София/ към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване, които са нарушили правото на защита на задържаното лице, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Акцентира се на обстоятелството, че в заповедта за задържане не са посочени въобще фактическите основания, послужили за нейното издаване. Обръща се внимание, че по този начин жалбоподателят не е бил запознат с конкретната причина за задържането му, както и каква е била конкретната цел за издаване на заповедта. Нечетливото отбелязване в 1 заповедта „във връзка с чл.343б, ал.3 от НК“ според жалбоподателя не е достатъчно основание да се приеме, че същият е запознат с фактическите обстоятелства по неговото задържане. Отделно от това се сочи, че жалбоподателят не е съпричастен към образуваното досъдебно производство и не е привличан като обвиняем. По изложените съображения се иска отмяна на атакувания акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – полицейски орган, издал оспорената заповед, редовно призован, се явява лично. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.03.2024 г. В. Г.ев С. -на длъжност полицейски инспектор в Зонално жандармерийско управление – София /ЗЖУ-София/ към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР издал Заповед за задържане на лице рег.***** от 01.03.2024 г. за задържане на Б. И. И. с ЕГН : **********, жив. в ***** в помещение за временно задържане в сградата на 06 РУ –СДВР. Като основание за задържане на лицето била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „във връзка чл.343б, ал.3 от НК“. Заповедта била предявена на задържаното лице, което я подписало.

На 13.03.2024 г. срещу заповедта е депозирана жалба до съда, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Видно от приложените по делото материали в 06 РУ-СДВР е образувано досъдебно производство № 230 ЗМК- 409/01.03.2024 г., по описа на 06 РУСДВР, пр.пр.№ 11768/2024 г., по описа на СРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Към 13.06.2024 г., когато по делото е приложено писмо на 06 РУ – СДВР, съдържащо горната информация, по посоченото досъдебно производство няма привлечено към наказателна отговорност лице, като 2 изрично е отбелязано, че предстои изготвяне на експертизи.

В представеното по делото заверено копие на страница от книгата за задържаните лица в 06 РУ –СДВР /започната на 01.03.2024 г./ по отношение на задържаното лице Б. И. И. липсва отбелязване какви действия са били извършени с негово участие след постановеното задържане. Не са представени и доказателствени средства, от които да се установи, че са извършвани процесуално-следствени действия с посоченото лице по образуваното досъдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на Б. И. И. е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за оспорване, от лице с правен интерес, чиито права са засегнати от издадения акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Следователно, извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 АПК. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия. При постановяването на заповедта са спазени законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , реквизитите на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по 3 чл. 73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да ползва преводач, в случай, че не разбира български език.

В случая съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени коректно данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР .

Действително в заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , която регламентира правомощието на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В атакувания акт, обаче, е отразено, че Б. И. И. е задържан във връзка с престъпление по „чл.343б, ал.3 от НК“

Така направеното формално посочване не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване ясно и недвусмислено на фактическите и правни основания за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането към момента на задържането му, е извършило или е съпричастно 4 към извършването на престъпление по НК. В този смисъл е налице нарушение н а чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват факти и обстоятелства, свързващи жалбоподателя с конкретно престъпление, извършено преди задържането.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ВАС е изложено следното в т. 2, което не е загубило значение: "В случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт. Това се налага, тъй като единствено при излагане на мотиви в издадения акт се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените причини липсата на мотиви в атакуваната заповед във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт, тъй като не се касае за нито една от хипотезите, изключващи задължението за посочване на мотиви.

Въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административно-производствените правила и са 5 основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона".

Освен това, целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са установили самоличността на жалбоподателя преди неговото задържане, като не са налице данни, последният да е възпрепятствал действията им, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия.

По своята правна същност издадената заповед, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Действително, за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност 6 лицето да е извършител на престъпление. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. С оглед на горното атакуваният акт следва да бъде отменен с последиците от това.