Решение № 338 от 20.05.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Силистра, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420102148 по описа за 2023 година

Ищцата Й. Д. Й., действаща чрез своята майка и законен представител И. В. К., твърди, че с решение № 215 от 19.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1398 по описа на СРС за 2012 г., ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. Счита, че в периода след постановяване на решението разходите за нейната издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила нейната възраст, с което са нараснали потребностите

; същевременно възникнали допълнителни нужди, свързани с извънкласни занимания (народни танци) и посещение на учебно заведение в друго населено място. Поради изложените причини моли съда да увеличи размера на присъдената към момента издръжка, като го определи на сумата от 300 лв., считано от 01.01.2024 г., която претендира заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска при падеж 5-то число на месеца. Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.

Ищцата И. В. К. също така предявява срещу ответника искане да й бъде разрешено издаване на паспорт на детето Йоана Д.а Й.а без съгласието на бащата, както и пътуването му в държави от ЕС отново без неговото съгласие.

Твърди, че към момента тя се грижи за детето с помощта на своята майка, но поради липса на подходяща работа се наложило да потърси трудова реализация в Кралство Белгия, където установила местоживеенето си; същевременно тя често се връщала в страната във връзка с осъществяване на родителските си задължения. Изразява желание детето да гостува по

1 нейното местоживеене през ваканциите или да пътува с него до други държави от ЕС, като счита, че разрешението следва да касае пет пътувания в годината с продължителност най – много от три месеца досежно пътуването през лятната ваканция. Самият ответник на свой ред имал местоживеене извън страната (в Германия) и не осъществявал пряко режима си на лични отношения със своята дъщеря, а единствено контактувал с нея по телефона.

Претендира направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание мл. 127а, ал. 2 СК.

Ответникът Д. Й. Р. оспорва предявените искове и моли съда да ги остави без уважение. Твърди, че след като и двамата родители установили местоживеенето си в чужбина (той и съпругата му - в Германия, а майката – в Австрия), той взел детето при себе си, регистрирал го на своя адрес и го записал на училище, но ищцата поискала да доведе дъщеря им при нея в Австрия, поради което той изпълнил нейното желание. През м. март 2023 г. майката го помолила да вземе детето от България (ответникът не обяснява как то се е озовало в страната), тъй като не ходило на училище, качвало свои голи снимки в интернет и се срещало с по – големи момчета, но детето отказало да отиде в друга държава, поради което неговата баба по майчина линия се заела с осъществяването на грижите за него. Ответникът контактувал с дъщеря си по телефона и бил осведомен, че тя се чувства добре и ходи на училище и на танци, поради което е на мнение, че за детето е по – добре да завърши образованието си в България.

Ответникът също така твърди, че докато пребивавала в Австрия, майката не била в състояние да се грижи за своята дъщеря, поради което я поверила на бабата по майчина линия, като според него ищцата все още няма готовност да поеме отговорността за нейното отглеждане. Твърди, че ищцата има големи финансови задължения и поддържа съмнителни контакти с лице от чужд произход в Белгия, срещу което има образувани производства за разпространение на наркотици. Твърди, че майката има още едно дете, за което грижи се полагат от другия му родител и което е било обект на наблюдение от ОЗД.

Оспорва иска за заплащане на месечна издръжка за размера над 200 лв. месечно с възражението, че месечният му доход възлиза на сумата от 1600 евро, а същевременно разходите му са високи, тъй като наемът за квартирата му възлиза на 600 евро, а месечната му вноска по договор за кредит – 821,60 евро. Твърди също така, че той и съпругата му очакват близнаци, поради което тя не е в състояние да упражнява трудова дейност и той следва да осигурява и нейната издръжка, а в близкото бъдеще – на още две деца.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.

2

Ищцата Й. Д. Й. е родена на 20.03.2010 г. от майка И. В. К. и баща Д. Й.

Р. Чрез решение № 215 от 19.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1398 по описа на СРС за 2012 г., родителските права спрямо нея били предоставени на майката, като в полза на бащата бил предвиден следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от 9 ч. в събота до 20 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на отглеждащия родител, а освен това ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал продължителен период от време, през който е настъпила съществена промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищцата и съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна ищцата е навлязла в ученическа възраст, обусловила възникването на допълнителни разходи за образование и за задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), а същевременно се е изменила икономическата обстановка в страната, като се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на основните потребности. Тази промяна е дала отражение върху размера на минималната сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. В конкретния случай детето живее при своята баба, свидетелката П. С., в с. К., а посещава училище в гр.

Д.; от показанията на тази свидетелка става ясно, че месечните разходи по издръжката на нейната внучка възлизат на около 600 – 700 лв., които почти изцяло са поети от майката, тъй като ответникът предоставя на дъщеря си единствено сума в размер на 50 евро. Свидетелката заяви, че нейната внучка посещавала уроци по народни танци, но от показанията на друг разпитан по делото свидетел – В. Р., става ясно, че тези извънкласни занимания били преустановени, тъй като изисквали средства за таксиметрови услуги за пътуване от с. К. до гр. Д. и обратно два – три пъти седмично, които на този етап семейството не било в състояние да отдели.

Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент 933 лв.). Въз основа на представените от ответника 3 писмени доказателства съдът приема за достоверни твърденията му, че месечните му трудови доходи възлизат на сумата от 1600 евро, тъй като съгласно представен фиш за работна заплата нетната стойност на годишните му доходи е 7642,12 евро, т.е. месечните му доходи са в среден размер от 1537,57 евро. Същевременно от представените от него доказателства се установява, че той заплаща месечен наем в размер на 600 евро, както и че поради прекарано онкологчно заболяване съпругата му е с 30 % намалена работоспособност, а понастоящем - със забрана да упражнява трудова дейност по медицински причини, произтичащи от обстоятелството, че е бременна и очаква близнаци. Въпреки твърденията на ответника, че обслужва задълженията си към кредитна институция и заплаща висока погасителна вноска, той не представи доказателства в тази насока, поради което подобен разход не следва да се съобразява при определяне параметрите на финансовата му отговорност спрямо ищцата.

Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на ищцата, която към момента се намира в ученическа възраст и има допълнителни потребности, свързани с образование, извънкласни дейности и социален живот. Съдът приема, че минималната граница на нейната издръжка съответства с размера на исковата претенция, тъй като е видно, че тя надхвърля с 1/3 минималната издръжка за новородено дете въпреки значително по – високите потребности, произтичащи от нарастващата възраст. Установените доходи, съответно разходи на ответника позволяват отделянето на сума от 150 евро месечно за издръжката на неговата дъщеря, като допълнително следва да се подчертае, че тази сума е минимално необходимата за издръжката на дете на нейната възраст в частта, която всеки от родителите следва да обезпечи. Въпреки че понастоящем майката в значително по – голяма степен е ангажирана с финансовата отговорност за общото дете, няма житейски основания, които налагат намаляване на отговорността на другия родител, при положение доходите на майката са в по – нисък размер и тя също има значителни разходи по своята издръжка, а също така и за издръжката други лица – в случая на бабата на детето, която, осъществявайки грижите за него, не упражнява трудова дейност. Поради изложените причини искът за увеличаване на месечната издръжка на ищцата се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер, считано от посочената в исковата молба дата – 01.01.2024 г., като на основание чл. 146, ал. 1 СК увеличената издръжка следва да се присъди заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че понастоящем ищцата И. В. К. упражнява трудова дейност в Белгия, а ответникът в Германия, като грижи за общото им дете полага бабата по майчина линия свидетелката П. С.. Последната живее в с. К., общ. Д., като тя и нейната внучка обитават едноетажна къща в добро техническо състояние, в която за детето е обособена самостоятелна стая, подходяща за неговата 4 възраст и нужди. От социалния доклад става ясно, че то посещава редовно учебни занятия, явява се на училище в чист и спретнат вид с необходимите за учебния процес пособия, като има добро поведение и се справя добре с учебния материал. От представените от ищцата К. доказателства е видно, че тя обитава апартамент в гр. Брюксел, състоящ се от хол с обзаведена кухня и три спални, като според свидетелката Станкова жилището е в добро състояние и разполага с удобства за пребиваването на детето, за което тя съди от видео – връзката си с ищцата, на която до този момент не е гостувала поради невъзможността на внучката да пътува извън страната. Дъщеря обитавала жилището заедно със своя приятел, когото внучката познавала

(очевидно от общуване чрез социалните мрежи, тъй като той не придружавал ищцата при завръщанията в страната) и с когото поддържала нормални отношения. Изслушана в съдебно заседание Й. заяви, че има желание да гостува на своята майка, която я информирала, че в апартамента за нея е предвидена самостоятелна стая, но въпреки разговорите с другия си родител, той не разрешил да пътува в друга държава, тъй като нямал доверие на майката и се страхувал за нейната безопасност.

От информация, постъпила от Дирекция „СП“ – С. става ясно, че ищцата има още едно дете, което понастоящем се отглежда от неговия баща, както и от неговите родители; през м. юни 2023 г. по отношение на това дете постъпил сигнал от неговия дядо за извършени блудствени действия от съжителя на лелята по бащина линия, като в тази връзка ОЗД към ДСП – С. предприел мярка за закрила и съдействие в семейна среда чрез информиране и консултиране, както и насочване към мобилна социална услуга в ЦОП – С. за оказване на психологическа подкрепа.