Решение № 781 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501109 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от П. Т. К., ЕГН - **********, с постоянен адресгр. П., ул. *** и настоящ адрес- с. Писменово, общ. П., ул. „Странджа“ № 16 чрез адв. Т. Т., против Решение № 1399/27.03.2023г., постановено по гр.д.№ 13100/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., с което са наложени на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН по отношение на него, следните мерки за защита: задължен е да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на П. С. Ч., с ЕГН- ********** и малолетното дете В. П. К., с ЕГН- **********, и двамата с адрес: гр. Пловдив, ***, забранено му е да ги приближава, както и жилището им, находящо се в гр. Пловдив, ***, местоработата на П. С. Ч., учебното заведение, което детето В. П. К. посещава, и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на постановяване на решението; определено е местоживеенето на детето В. П. К., при майката П. С. Ч., с постоянен адресгр. Пловдив, *** за срок от 8 /осем/ месеца, считано от датата на постановяване на решението;

1

Както и е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд - Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, глоба в размер на 800 лв. и държавна такса в размер на 25 лв.; както и е осъден да заплати на П. С. Ч., сумата в размер на 1 000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, и сумата от 322 лв. – разноски за вещо лице.

Моли да бъде отменено решението изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли молбата.

Въззиваемите страни П. С. Ч., лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете В. П. К., чрез адв.А. Й., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив е подадена молба, на осн. чл.18 от ЗЗДН, с която е посочено, че П. С. Ч. и ответника П. Т. К. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен 10.05. 2017г. и прекратен през 2018г., с влязъл в сила съдебен акт, като от съвместното си съжителство преди брака се е родило детето В. П. К., на 02.04.2015г.

Описва се с молбата, че ответникът след употреба на алкохол през годините по време на съвместното съжителство е упражнявал физическо, психическо, емоционално и икономическо насилие по отношение на молителката П. С. Ч., и психическо, емоционално и икономическо такова и по отношение на малолетното дете В. П. К., като всички актове на физическо и психическо насилие по отношение на майката са се извършвали пред детето.

След развода през 2018г. упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лично отношения и бил задължен да заплаща издръжка.

Ответникът от развода през 2018г. и до момента системно заплашвал молителката, че ще вземе детето, като я принуждавал да осъществява сексуални контакти с него. След това, когато през 2021г. в живота на молителката се появил друг мъж, ответникът показал на молителката заснети 2 видеоматериали и фотоматериали на сексуалните контакти между себе си и молителката, като започнал да я изнудва с тях, че ще ги разпространи публично, ако тя не изпълнява желанията му.

Започнал да упражнява системен по телефона върху новия й приятел, наричал я пред него „курва“, „боклук“ и го убеждавал да я остави.

По-късно ответникът се преместил да живее на село, в община П., и отказал да даде адреса си на молителката, с цел да я тормози, когато вземе при себе си детето за осъществяване на личните контакти.

Отказвал да каже на молителката къде го води, а след като го вземел, оставял детето само в дома си.

През 2022г. ответникът взел детето през лятото за осъществяване режима на лични отношения, като се случило детето да се обади в полунощ, плачейки и да каже на майката, че е само вкъщи, но не може да обясни къде точно. Това причинило нови психически и емоционални щети на майката, която цяла нощ се притеснявала какво се случва с детето ѝ.

През лятото на 2023г. ответникът осъществяване режима на лични отношения. отново взел детето за

На 25.07.2023г. детето изпратило на молителката видеоклип, на който то плаче неудържимо и обяснява, че му е нанесен побой, като не съобщава от кого. Обяснило, че е оставено на центъра на селото от баща си, който отишъл да прибере овцете. Молителката подала сигнал в полицията, но не получила обратна връзка, като в 21:00 часа П. й се обадил да каже, че е с детето, а то е било ударено от друго дете и затова е плакало.

Н а 12.08.2023г. ответникът предал детето на майката в Б.. То се държало агресивно към майка си и нейната прабаба, посягало им, употребявало нецензурни думи. Имало белези по крачетата, за които обяснило, че са от изгаряния на мотор. Молителката завела детето на планина, за да се успокои.

Н а 03.09.2023г. в телефонен разговор ответникът нагрубявал молителката, нарекъл я „курва“, обвинил я, че тя е виновна за всичко и я заплашил, че ще разпространи нейни голи снимки и видеоклипове, с цел да разруши връзката ѝ с новия й партньор.

На 05.09.2023г. ответникът проявил насилие срещу молителката пред 3 детето, като отишъл да го вземе, за да го води на сватба, а бабата на молителката, която предала детето, не била сложила риза в раничката му.

Ответникът започнал да крещи и да нагрубява молителката и я напсувал пред детето, защото щяло да се наложи той да прави разходи да купува риза. След това забранил на детето да вдига телефона на майка си и той също не вдигал, с което упражнил психически тормоз над молителката да се притеснява с часове къде са и какво се случва.

Н а 07.09.2023г. детето се обадило на майката по телефона, като плачело неудържимо, молел я да отиде да си го вземе. След няколко минути се обадил бащата и заплашил майката да не е посмяла да отиде и да го взема, защото това били „циркаджийски номера“, и се оплакал за някакъв чипс и че по цял ден харчи пари по детето. Крещял на детето, то плачело. Това причинило голям стрес и на детето, и на майката.

С молбата, подадена на осн. чл.18 от ЗЗДН се поддържа, че така описаните актове на насилие от лятото на 2023г. са малко проявление на системния тормоз, на който молителката е подложена пред детето си, както и на който самото дете е подложено от своя баща. Уточнява се, че насилието ескалира след употреба на алкохол от страна на ответника, както и че подаването на настоящата молба със сигурност ще доведе до ескалация на това поведение и нова вълна на агресия над молителката и детето, както и че молителката, въпреки развода, не успява да се освободи от насилието, извършвано от ответника над нея и над детето.

Поддържа се също, че тези актове на насилие са допринесли затова детето да спре да говори и да започне отново да говори едва след намесата на логопед, след четвъртата му година. Сочи се също така, че майката страда от заболяване – ДЦП, което се използва от ответника, за да се вменява, че няма нужните качества да бъде добра майка и партньор, както и да бъде поставяна в подчинено положение.

Към молбата е приложена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, под страх от наказателна отговорност, че спрямо нея и детето ответникът е осъществил описаното в молбата психическо и емоционално насилие, както и че през годините е осъществявал и физическо, сексуално и икономическо такова спрямо майката и икономическо спрямо детето.

4

Ответникът П. Т. К. не е депозирал Писмен отговор, но в първото открито съдебно заседание се е явил лично и с пълномощник, оспорили са молбата като нередовна. Оспорени са описаните обстоятелства, както и това, че ответникът е извършвал каквото и да било насилие спрямо молителката или детето. Застъпва, че насилието, описано в молбата, никога да не се случвало, както и да липсват данни в последните три месеца преди подаването на молбата между страните да е било налице съвместно съжителство, което правело молбата недопустима. Поддържа се и недоказаност на твърденията за осъществено насилие години преди подаване на молбата.

В хода на производството са приложени от молителката Удостоверение за раждане на В. К., Решение №1587/08.05.2018г. на Районен съд -Пловдив, I бр.с., по гр.д.№ 3518/2018г. /със заверка, че е влязло в сила на 08.05.2018г./.

В съдебно заседание на 16.11.2023г. /протокол на л.67 и сл./ при условията на чл.176 от ГПК П. С. Ч. и П. Т. К. са били изслушани и са дали подробни обяснения.

В същото съдебно заседание са разпитани доведените от страните свидетели – К. Ч. /майка на молителката/, А.Ч. /заявил, че е живущ на семейни начала от 2 години с молителката/, както и И.М. /колеги с ответника/.

В съдебно заседание на 05.02.2024г. /протокол на л.142 и сл./ е прието заключението на Съдебно-психологична експертиза за детето В. П. К., изготвена от вещото лице Д.Т., магистър по „Приложна психология“, специализация „Съдебна психология“.

Приложено е и Писмо с изх.№ 4999/30.11.2023г., изд. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД /л.89/, с което е даден отговор по запитване от съда, че при проверка в интегрираната болнична информационна система се е констатирало, че пациентката П. С. Ч. не е посещавала лечебното заведение през м. октомври, 2017г., а го е посещавала еднократно на 07.06.2017г.

Районен съд – Пловдив, с атакуваното решение, за да уважи молбата, излага основни съображения, че са установени твърденията на молителката посочените актове на насилие и психическо такова, в период от три месеца преди подаване на молбата, спрямо нея и детето, като това се е осъществило 5 чрез приложената декларация, разпит на свидетели и приета експертиза.

Районният съд е посочил, че неполагането на нужните грижи за дете, на възраст под 12 години, оставянето му само или включването му в дейности, които са опасни за него, като гасене на пожар, при които детето е претърпяло физическа болка, представляват специфична форма на насилие над дете. Спрямо майката се е доказало обидното и грубо отношение от страна на бащата, включително и пред детето. Самото дете също е потвърдило частично в разказа си пред вещото лице тези обстоятелства.

Детето е възприело отчасти и жаргонния речник от нецензурни думи на бащата, за което вещото лице дава експертно мнение, че не е в негов интерес.

Районният съд е наложил и правен извод, че упражненото психическо насилие е рефлектирало негативно върху психическото състояние на пострадалата, същата с оглед поведението на ответника е изпитала основателен страх за живота и здравето на детето си, както и е била разстроена от отношението на ответника спрямо нея като отглеждащ родител.

С жалбата на П. Т. К. са направени възражения, че н аправените от Районния съд изводи са неправилни. По-конкретно, дадена била вяра и са кредитирани единствено свидетелите на молителката, като същевременно не е обърнато внимание на показанията на св.И.М.. Пренебрегнати били изявленията на молителката, дадени при изслушванията на страните по чл.

176 от ГПК, че целта на това дело по ЗЗДН е било да превъзпита П. К. как да се отнася със сина си, което е злоупотреба с права от страна на молителката.

Не било ясно по какви критерии било прието от Районния съд, че е доказано насилието на посочените от молителката дати.

Изцяло бил пренебрегнат факта, които се констатирали от Съдебнопсихологическа експертиза на вещото лице Д.Т., че детето търси и се нуждае от баща си, както и че времето на детето прекарано с бащата е изпълнено изцяло с позитивни емоции.

Твърдяното от молителката, П. Ч., физическо домашно насилие, при което й е счупен носа, останало недоказано, както и твърденията за неприлични нейни снимки.