Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 20.03.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 57/2024
Вид
Решение № 106
Подписан
20.03.2024
В сила
07.02.2025
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Йордан Дамаскинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Русе, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. П. Г. АК Русе като пълномощник на Д. Д. против Решение № 1693/30.11.2023 г. постановено по гр. д. № 3869/2023 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ против „Общински пазари“ ЕООД и върху нея са възложени разноските по делото. В жалбата се излага оплакване, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „Общински пазари“ ЕООД чрез адв. М. Б. АК Русе е подал отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Производството по делото е образувано по предявения от жалбоподателката Д.

Й. Д. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ против „Общински пазари“ ЕООД за отмяна на Заповед № 21/31.05.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратен трудовият й договор, считано от 01.06.2023 г. поради съкращаване на длъжността касиер-счетоводител. Твърди, че била назначена на постоянен трудов договор на длъжността „касиер счетоводство“, като трудовото й правоотношение 1 никога не било изменяно по реда на чл. 119 КТ относно заеманата от нея длъжност на касиер-счетоводител, от която длъжност била уволнена. Заявява още, че през м. февруари, 2023 г. служителката М.Ш. била преназначена от длъжност „фактурист“ на длъжност „касиер-счетоводство“. Намира, че при наличие на повече от двама служители, заемащи посочената длъжност работодателят е следвало да извърши подбор. Не била наясно с цитирания в заповедта протокол. Намира, че уволнението й е незаконно, тъй като се съкращавала длъжност, която тя не заема, а ако се съкращавала длъжността, на която тя била назначена, уволнението било незаконно, тъй като работодателят не бил извършил подбор, респ. при извършеният подбор били нарушени законовите критерии. Възразява още, че работела на заеманата длъжност повече от две години, не била наказвана във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, а на работа било оставено лице, което било назначено само три месеца преди съкращаване на щата. Претендира отмяна на оспорената от нея заповед като незаконосъобразна и разноски за адв. възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Общински пазари“ ЕООД чрез адв. М. Б. АК Русе, с който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищцата е работела при него по безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 23от 08.03.2021 г. на длъжност „касиер счетоводство“. Заявява обаче, че с цел оптимизиране на разходите в дружеството и направено предложение с докладна записка от главния счетоводител, управителят на ответника взел решение за закриване на 1 щатна бройка „касиер счетоводство“, считано от 01.06.2023 г. и било утвърдено ново щатно разписание. С последваща заповед управителят определил комисия, която да извърши подбор на служителите, заемащи съкратената длъжност, в която били посочени критериите и скалата за оценка, в образец на атестационна карта и срока на процедурата. След приемане на резултатите от извършения подбор, управителят издал оспорената с исковата молба заповед, която била връчена на ищцата същия ден. Тя напуснала работното си място преди края на работния ден и без да опише и предаде касовата наличност, което наложило извършване на проверка от комисията и съставяне на приемо-предавателен протокол. Заема позиция, че при изписване на длъжността на ищцата в оспорената заповед била допусната техн. грешка, като вместо „касиер счетоводство“ било изписано „касиер счетоводител“, но видно от НКПД длъжността, която заемала ищцата и която била закрита били едни и същи.

Оспорва и твърденията в исковата молба, че служителката М.Ш. заемала длъжността „касиер счетоводство“ от м. февруари, 2023 г. Била преназначена от длъжност „фактурист“ на длъжност „касиер счетоводство“ от 24.08.2022 г., а работела в дружеството от 21.06.1999 г. Трудовите функции и задължения на двете длъжности се припокривали, изискванията и отговорностите били еднакви.

Ответникът заявява още, че в резултат на извършения от назначената комисия 2 подбор ищцата получила 53,3 точки, а Ш. 71,67. Събрана била информацията по чл.

333 КТ от участвалите в подбора служителки и комисията дала предложение да се прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Така, според ответника, било извършено реално съкращаване на длъжността „касиер счетоводство“, заемана от Д. Д., като бил спазил процедурата за подбор, поради което намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, а предявеният иск за неоснователен. Претендира неговото отхвърляне и присъждане на сторените разноски.

Районният съд приел за доказано наличието на съкращаване на щата за длъжността „касиер счетоводство“, като бройката е съкратена от две на една, както и че промяната в щатното разписание е извършена от компетентния орган преди работодателят да е упражнил субективното си потестативно право да прекрати едностранно ТПО с ищеца. След съвкупна и обстойна преценка на целия събран по делото доказателствен материал приел още, че ответното дружество е провело процедурата по подбора в съответствие със законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, поради което отхвърлил предявения иск и възложил в тежест на ищцата сторените от ответното дружество разноски.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели РОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е допустим, тъй като за предявяването му е налице правен интерес и е депозиран в съда в рамките на преклузивния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В разглеждания случай въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е бланкетна, като в нея не са изложени никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

При служебно извършената проверка на законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона.

3

Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на следните юридически факти- 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност. В тежест на работодателя е да установи законосъобразността на процесната заповед за уволнение, като ангажира доказателства за установяване на този сложен фактически състав.

Към момента на връчване на уволнителната заповед следва да се преценяват предпоставките за извършеното уволнение, а именно съкратена длъжност и извършен подбор по чл. 329 КТ. Настоящият въззивен състав, който следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, следва да извърши проверка осъществил ли се е фактическият състав на използваното от работодателя основание за уволнение. Това обуславя доказване от страна на ответника, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани от нея, като съкращението трябва да е реално/действително.

По делото не се спори, че страните са били субекти на трудово правоотношение, по което работодател е бил ответникът, а служителят – ищцата е заемала длъжността "касиер счетоводство", както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата.

По силата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно чл. 66, ал. 1 КТ договорът съдържа данни за страните и задължително определя мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с предоставянето на работна сила. С изменението на чл. 66 КТ, публикувано в ДВ, бр. 58/2010 г., в сила от 30.VII.2010 г., чрез допълването на ал.

4, е предвидено, че наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на НСИ. В съответствие с това, по силата на чл. 6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011 г., класификацията се прилага задължително при разработване на структурата на персонала в предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово и служебно 4 правоотношение.

С оспорената заповед е прекратено ТПО на ищцата, като длъжността е посочена „касиер счетоводител“ с код по НКПД 4311 2003. Сключеният от нея трудов договор е за длъжността „касиер счетоводство“ с код по НКПД 4311 2003. За длъжността „касиер счетоводство“, с идентичен НКПД са сключвани последователно всички споразумения между страните, касаещи изменението на ТПО. Длъжност „касиер счетоводител“ не съществува нито в НКПД, нито в утвърдените и приложени по делото щатни разписания в ответното дружество. Налице е от друга страна пълно припокриване на НКПД в труд. договор и оспорената заповед като нито се твърди, нито се установява някаква разлика във включените в двете длъжности „касиер счетоводител“ и „касиер счетоводство“ трудови функции, за да се приеме, че ищцата е освободена от длъжност, която не е заемала.

С оглед оспорването на законността на уволнението, в тежест на ответника е да ангажира доказателства за наличието на посоченото от него основание за уволнение.

Като доказателство за това работодателят е представил: Докладна записка от П.Д – гл. счетоводител, Заповед № ЧР-29/12.05.2023 г. относно промяна на щатно разписание на длъжностите в „Общински пазари“ ЕООД във връзка оптимизиране на разходите в дружеството, утвърдено щатно разписание от 01.01.2023 г. и утвърдено щатно разписание от 01.06.2023 г., видно от които е съкратен броят на служителите, заемащи длъжността „касиер счетоводство“ от двама на един, т. е. съкращението е реално. От оспорената в настоящото производство заповед за уволнение от 31.05.2023 г. е видно, че трудовото правоотношение с ищцата се прекратява, считано от 01.06.2023 г., т. е. от датата на утвърждаване на новото щатно разписание - 01.06.2023 г.