Определение № 240 от 30.03.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. София, 29.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Частно касационно търговско дело № 20238003900412 по описа за 2023 година Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. трето от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Билд Системс-София“ООД, чрез пълномощника му адв. Я. Д. от САК, против определение № 205 от 24.01.2023 г. пост. по ч.гр.д.№ 181/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на определение № 29 от 4.01.2023 г., постановено по т.д.

№1787/2022 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на предявените от „Инфинити Тех България“ЕООД срещу жалбоподателя обективно съединени искове, общо за сумата от 123 000 лв. чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти, а именно:

Самостоятелен обект, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.

София, на ***, в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, и 13,40 % идеални части от подземен паркинг, на които съответства паркомясто № 3 с площ от 13,00 кв. м., находящо се същия адрес.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено при липса на предпоставката по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК, а именно исковете да са подкрепени с убедителни писмени доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод за тяхната вероятна основателност. Посочено е, че въззивният съд е подходил формално и не е обсъдил въз основа на кои данни по делото счита, че за ищеца е налице перспектива за провеждане на 1 пълно доказване на исковете. Твърди се, че това е признато и от въззивния съд, който в мотивите на обжалваното определение е посочил, че „отговорът на ответника на исковата молба и представените с него доказателства разколебават извода за вероятната основателност на предявеният иск“.

Наведен е довод, че календарната забава за въвеждане на сградата в експлоатация не е резултат на виновно неизпълнение на договора от страна на „Билд Системс-София“ООД, а се дължи на забавата на „ЧЕЗ Разпределение България“АД за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа и възстановяването на инфраструктурата по договорите от 08.05.2020г. и от 07.05.2021г. Твърди се, че доколкото забавеното завършване на обекта поради забавено присъединяване към водоснабдителната, канализационната и електроразпределителната мрежи не е по вина на продавача, а се дължи на причини, които не зависят от него, поради което с времето на забавата следва да се удължи срокът за изпълнение на обекта. Изложено е, че забавата е обусловена и от поведението на самия ищец „Инфинити Тех България“ЕООД, по чието желание са били извършени множество промени по време на строителство (чл. 154 от ЗУТ), както и на неприключилата от 2002 г. градоустройствена процедура, за която ответното дружество обективно не е било в състояние да узнае преди подписване на акт обр. 15 за сградата.

Наведен е довод, че обезпечителната мярка е неподходяща, поради несъразмерност между обезпеченото вземане и стойността на възбранените обекти, доколкото за обезпечаване на обективно съединени искове с цена от общо 123 000 лева са възбранени недвижими имоти на стойност от 1 300 000 евро без ДДС, в какъвто размер е тяхната цена, уговорена в клаузата на чл. 4, ал. 1 от сключения между страните на 12.08.2021 г. предварителен договор.

Частният жалбоподател е обосновал допускането на касационно обжалване на определението със следните въпроси, които счита, че са обусловили изхода на спора :

„1) Подходяща ли е обезпечителна мярка чрез която се ограничава правната сфера на ответника чрез възбрана върху имущество, чиято стойност надхвърля цената на обезпечавания иск над 20 пъти?;

2) Налице ли е обезпечителна нужда за молителя по чл. 389 ГПК, който не представя убедителни писмени доказателства, които да сочат вероятната основателност на иска - предпоставка за допускане [на 2 обезпечението] по чл. 391, ал.1, т.1 ГПК?“.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което молбата за обезпечаване на предявените от „Инфинити Тех България“ ЕООД искове да бъде оставена без уважение, както и за обезсилване на издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

Ответникът по частната жалба „Инфинити Тех България“ЕООД- ищец по обезпечените искове и молител в обезпечителното производство, оспорва същата.

В писмения отговор, подаден чрез пълномощника му адв. Х. Х. от САК, е инвокирано възражение, че въпросите, с които е обосновано допускането на определението до касационно обжалване са формулирани хипотетично и нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано допускането на обезпечението. Посочено е, че поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не отговорят и на общото изискване на чл.

280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като правилността на преценката на въззивния съд на представените в обезпечителното производство писмени доказателства и доколко те са достатъчни за доказване на правопораждащия претендираното право факт и съответно за вероятната основателност на иска, не подлежи на обсъждане на рамките на производството по селекция на жалбите. Поддържа се, че не са налице и допълнителни предпоставки за достъп до касация, с довода, че по приложението на чл. 391, ал. 1 от ГПК е налице непротиворечива практика на ВКС, според която преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечението е винаги конкретна и е обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства, на които съдът основава извода си за наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 от ГПК и дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечения иск, или ищецът следва да представи гаранция в определен от съда размер, съобразно чл. 391, ал. 1, т.

2 от ГПК. Посочено е, че предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК са предвидени алтернативно, поради което дори представените писмени доказателства да не сочат вероятна основателност на иска, обезпечението следва да бъде допуснато, ако той е допустим и е налице обезпечителна нужда. Изложено е, че размерът на 3 гаранцията е определен по преценка на съда като част от правораздавателната му компетентност в размер, по-висок от обичайния такъв. Оспорено е твърдението на ответника, че в обезпечителното производство са направени правоизключващи възражения, с довода, че в него съдът не може да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства и да се ангажира със становище за произтичащите от тях права. С позоваване на т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС се поддържа, че материалноправният или процесуален въпрос не може да се отнася нито до обсъждането на събраните по делото доказателства, нито до правилността на обжалвания акт, както и че в случая въпросите касаят именно правилността на въззивното определение, тъй като отговорът им предпоставя преценка за неговата материална и процесуална законосъобразност, а именно, налице ли е вероятна основателност на предявените искове и дали наложената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда. Формулирано е искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение – в сила.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

Производството по т.д.№ 1787/22 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявени като частични от „Инфинити Тех България“ЕООД срещу „Билд Системс-София“ООД обективно съединени искове, общо за сумата от 123 000 лв., а именно : за сумата от 91 533,18 лв., част от сумата в размер на 915 331,84 лв., чието връщане се претендира като заплатена по предварителен договор за покупко-продажба, сключен между страните на 12.08.2021 г., и развален извънсъдебно от ищеца-купувач по него на 1.07.2022 г.; за сумата от 13 000 евро, с левова равностойност от 25 425,79 лв., част от пълния размер от 130 000 евро с ДДС, претендирана като договорна неустойка за разваляне на договора по чл.13, ал.2 от договора; за сумата от 1647,59 лв. - част от сумата в размер на 16 659 лв., представляваща неустойка за забава по чл.13, ал.1 от договора, дължима за периода от 2.04.2022 г. до 30.06.2022 г.; за сумата от 4393,44 лв.- част от сумата от 45 766,42 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, 4 изразяващи се в заплатено възнаграждение за брокерски услуги при сключването на договора. За да отмени обжалваното пред него определение № 29 от 4.01.2023 г. на Софийския градски съд, с което молбата на ищеца „Инфинити Тех България“ЕООД за обезпечаване на предявените искове е оставена без уважение, в обжалваното по касационен ред определение № 205 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 181/2023 г. съставът на Софийския апелативен съд е приел, че исковете са допустими и е налице обезпечителна нужда която се предполага, с оглед значителния размер на претендираните по тях суми от 123 000 лв. Изложил е съображения, че обезпечителната мярка – възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти е подходяща, предвид паричния характер на претендираното материално право, предмет на делото, независимо че те са на значително по-висока стойност от предявената част от вземанията на ищеца, доколкото няма пречка възбраната да бъде наложена до размера на предявените искове. Преценил е, че направените с отговора на исковата молба възражения на ответника и представените от него писмени доказателства, установяващи форсмажорни обстоятелства, предвидени в договора като основание за удължаване на сроковете за изпълнение на задълженията, както и действия на самия ищец, обусловили забавата, разколебават извода за евентуална основателност на исковете, поради което е приел, че обезпечението следва да бъде допуснато условно - срещу представяне на парична гаранция, която с оглед на споменатите обстоятелства, намаляващи вероятността от благоприятен за ищеца прогнозен резултат от изхода на спора, е определил в размер на 15% от общата цена на частично предявените искове, който е счел за по-висок от обичайния такъв, възприет в съдебната практика.

При горните данни, по допускането на обжалваното определение до касационен контрол, настоящият състав намира следното :

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуално-равен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните 5 доказателства. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, но може да го конкретизира, уточни и квалифицира от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В случая, въпросът „Налице ли е обезпечителна нужда за молителя по чл. 389 от ГПК, който не представя убедителни писмени доказателства, които да сочат вероятната основателност на иска [като] предпоставка за допускане [на обезпечението] по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК?“ не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация. Изводът за евентуална основателност на предявения иск се формира въз основа на конкретна провизорна преценка на представените от молителя писмени доказателства, поради което и съобразно указанията, дадени в т. 1 на споменатия тълкувателен акт, е относим към правилността на обжалвания акт, но не и към допускането му до касационно обжалване във фазата на селектиране на касационната жалба. На следващо място, този въпрос не е обусловил постановения с обжалваното определение процесуален резултат.