Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19752 от 21.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46712/2025
Вид
Решение № 19752
Подписан
21.10.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 19752 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110146712 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 150 и чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът М. Г. М. е съсобственик при квота ½ идеална част на топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абонатен № ****** и номер на инсталация *********. Поддържа, че на това основание ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди и е обвързан от публично известните Общи условия за продажбата , одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. През периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. до присъединената сграда е доставяна топлинна енергия, измерена с общия топломер в абонатната станция и разпределена между отделните имоти от избрания от етажната собственост търговец „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след годишното отчитане са изготвяни изравнителни сметки и общи фактури за действително потребената енергия. Начислените задължения не са погасени чрез плащане.

Ищецът сочи, че на 22.05.2025 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Г. М. и В. Г.а Г.а при разделна отговорност, по ½ за всеки от тях. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 30342/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, по което е издадена Заповед № 17114/12.06.2025 г. След връчване на заповедта на М. М. по реда на чл. 47 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск, съобщението за които е получено на 11.09.2025 г. В изпълнение на указанията е образувано настоящото производство.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи: 3 240,64 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.; 325,16 лв. - обезщетение за забава върху тази главница за периода 15.09.2023 г. – 17.05.2025 г.; 36,62 лв. - цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.; 9,05 лв. - обезщетение за забава върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2022 г. – 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 22.05.2025 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноските в заповедното и исковото производство и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ответникът М. Г. М., чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М. Д. З., оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Поддържа, че не е доказано да е собственик на процесния имот, нито да е приел наследството на своя баща Г. М. Г.. Позовава се на писмата от административните органи, според които не се съхранява продажна преписка за жилището. Сочи, че след смъртта на бащата за титуляр на абонатната партида е вписана В. Г.а Г.а, на чието име са издадени и фактурите. Според защитата липсва споразумение между наследниците кой да бъде титуляр на партидата и не е установена облигационна връзка с ответника. Прави възражение и срещу воденето на делото само срещу единия от двамата наследници, тъй като в заповедното производство е посочена разделна отговорност. Оспорва спазването на процесуалния ред с довод, че върху исковата молба е отразена дата 19.08.2025 г., предхождаща получаването на указанията по чл. 415 ГПК. Прави възражение за погасяване по тригодишна давност на вземанията за периода 01.05.2022 г. – 11.10.2022 г. Поддържа, че за услугата дялово разпределение не е установен срок за плащане и липсва доказана покана, поради което не се дължи претендираното обезщетение за забава върху цената . Не се противопоставя на допускането и приемането на съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертиза. В писмените бележки и в устните състезания поддържа изложените възражения и иска отхвърляне на претенциите.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете и изразява становище, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през исковия период нормативна уредба. Представя индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за годишните отчети за двата сезона. Документите са приети в откритото съдебно заседание на 06.10.2026 г., след което съдебното дирене е приключено и делото е обявено за решаване.

От фактическа страна съдът установява следното:

На 22.05.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу двамата посочени длъжници за общо 6 481,28 лв. за топлинна енергия, 650,32 лв. обезщетение за забава върху нея, 73,24 лв. за дялово разпределение и 18,10 лв. обезщетение за забава върху цената на услугата. В заявлението изрично е посочено, че длъжниците отговарят разделно, по ½ от задълженията. Настоящите искове обхващат единствено съответните половини, претендирани от М. Г. М., за които е издадена Заповед № 17114/12.06.2025 г. по ч.гр.д. № 30342/2025 г. на СРС, 175 състав.

Представено е удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Триадица“, според което Г. М. Г. е починал на 16.02.2019 г. и е оставил като наследници по закон своя син М. Г. М. и своята дъщеря В. Г.а Г.а. Приети са данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ и приложенията към нея, индивидуализиращи процесния апартамент и съдържащи сведения за собствеността и нейното придобивно основание. В документите е посочено и съдебно решение № 892/10.02.1999 г. Самото решение не е представено, като предприетите действия за издирването му в архива на съда не са довели до снабдяване с препис.

С констативен протокол от 15.04.1985 г. са удостоверени данни за процесния топлоснабден имот и за абонат Г. М. Г. с оглед откриване на партида за продажба на топлинна енергия. С уведомително писмо от 10.06.2019 г. ищецът е съобщил, че след смъртта на титуляря като титуляр на партидата е вписана В. Г.а Г.а. На нейно име са издадени представените общи фактури и справките на топлинния счетоводител. Прието е и удостоверение на „ГИС - София“, изясняващо административната идентичност на сградата.

Писмата от Министерството на отбраната и район „Триадица“ сочат липса на съхранявана продажна преписка за жилището.

Като писмено доказателство е прието Решение № 5725/31.03.2025 г. по гр.д. № 55882/2023 г. по описа на СРС, 178 състав. То се отнася до задължения за същия имот за предходния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. В мотивите му е отразено, че собствеността на М. М. върху ½ идеална част е отделена като безспорна. С диспозитива са признати вземания за топлинна енергия и дялово разпределение за предходния период и е отхвърлен 2 искът за обезщетение за забава върху цената на дяловото разпределение. Предметът на това решение е различен от вземанията, разглеждани по настоящото дело.

О т договора от 25.09.2002 г. и протокола от общото събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г. се установява изборът на „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на дялово разпределение в сградата. Договорът съдържа уговорка за автоматично продължаване на действието му при липса на предизвестие за прекратяване.

Представен е и договорът между топлопреносното предприятие и търговеца, уреждащ извършването на отчетите и разпределението и разплащанията между тях. Липсват доказателства тези отношения да са прекратени през процесния период.

Съгласно приетите Общи условия от 2016 г. продажбата на топлинна енергия се извършва при месечни начисления и последващо годишно изравняване. Член 22 предвижда възмездно извършване на дяловото разпределение и заплащане на цената му от клиентите на продавача. Членове 32 и 33 уреждат издаването на обща фактура за действително потребената през отчетния период енергия, срока за нейното плащане и обезщетението при забава. За услугата дялово разпределение е предвидено редът и начинът на плащане да бъдат определени от продавача, съгласувано с търговеца, и обявени на клиентите.

От обща фактура № 1027988674/31.07.2023 г. за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и съобщението към нея се установява начисление от 458,58 лв. и посочен срок за плащане до 14.09.2023 г. През септември 2023 г. са осчетоводени допълнителни изравнителни начисления от 20,33 лв. и 0,71 лв., за които счетоводната експертиза отчита начало на забава на 15.11.2023 г. От обща фактура № 1035320746/31.07.2024 г. за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. се установява начисление от 6 001,66 лв. със срок за плащане до 14.09.2024 г.

Представени са кредитни известия, с които са сторнирани прогнозните месечни задължения.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което сградата е топлоснабдена, а отопляемият обем на процесното жилище по проект е 125 куб. м при общ отопляем обем на сградата 4 614 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани за сметка на доставчика. За общите части на сградата не е начислявана отделна топлинна енергия, а такса мощност не се дължи. Вещото лице установява нулеви показания на индивидуалните разпределители върху трите отоплителни тела за двата сезона. За отоплително тяло в банята без разпределител е извършено изчисление според мощността му и максималния специфичен разход на сградата. За сезон 2022–2023 г. разпределената енергия за сградна инсталация е 1 018,03 kWh, а за отопление на имота – 1 164,43 kWh. За сезон 2023–2024 г. съответните количества са 840,45 kWh и 1 078,86 kWh. Проверочните изчисления на експерта съвпадат с количествата, определени от топлинния счетоводител. За битово горещо водоснабдяване е използван отчетът на един индивидуален водомер. За първия сезон показанията са от 63 на 74 куб. м, а за втория – от 74 на 494 куб. м. След разпределяне на разликите по правилата за сградата на имота са отнесени 10,928 куб. м за първия и 397,957 куб. м за втория сезон. Последното количество съответства на 34 344,72 kWh топлинна енергия за БГВ. Представените впоследствие от „Техем Сървисис“ ЕООД индивидуални справки съдържат същите основни отчетни данни, а първичният документ за отчета през 2024 г. съдържа показание 494 и подписи в съответните полета. Стойността на действително разпределената енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е 468,25 лв. с ДДС, от които 152,98 лв. за сградна инсталация, 174,98 лв. за отопление на имота и 140,29 лв. за БГВ. За периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. стойността е 5 998,47 лв. с ДДС, формирана от 139,11 лв. за сградна инсталация, 176,16 лв. за отопление на имота и 5 683,20 лв. за БГВ. Общата стойност за двата сезона е 6 466,72 лв. с ДДС. Тази сума не включва цената на дяловото разпределение, лихви или задължения за други периоди. Експертът е проверил и метрологичните документи на общия топломер. Отбелязва закъснение при последващата проверка, извършена през януари 2024 г., но отчита положителния резултат от нея и дава заключение, че средството за търговско измерване е годно. В заключението не е установена конкретна техническа неизправност или грешка в показанията, която да е довела до неправилно определяне на отнесените към имота количества.

3

Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочена липса на постъпили плащания за процесните задължения, извършеното сторниране на прогнозните начисления, общите фактури и допълнителните изравнителни записи. Според счетоводните данни общото непогасено задължение за имота е в размер на 6 481,28 лв. за топлинна енергия и 73,24 лв. за дялово разпределение. Изчисленото обезщетение за забава е 650,32 лв. върху енергията и 18,10 лв. върху дяловото разпределение. Тези стойности са за целия имот, а не само за дела на настоящия ответник.

От правна страна съдът намира следното:

Исковете са допустими. Налице е издадена заповед за изпълнение за същите вземания, като след връчване по реда на чл. 47 ГПК на заявителя са дадени указания да установи вземането си по исков ред. Настоящото дело е образувано на 19.09.2025 г., в рамките на едномесечния срок след полученото на 11.09.2025 г. съобщение. Отбелязването на дата 19.08.2025 г. върху исковата молба, на което се позовава защитата, не установява предявяване след изтичане на срока. Дори да се възприеме тази по-ранна дата, самото подаване на исковата молба преди получаването на съобщението не е основание за недопустимост, след като към произнасянето са налице предпоставките за търсената защита и вземанията са надлежно индивидуализирани. Неправилно е и съображението за необходимост от едновременно участие на двамата длъжници. При заявената разделна отговорност всеки от тях отговаря за своята част и не е налице задължително необходимо другарство. Посочената на първата страница на исковата молба обща цена 7 222,94 лв. възпроизвежда сбора на задълженията за двамата длъжници. Петитумът обаче ясно ограничава претенциите срещу М. М. до 3 611,47 лв., представляващи половината от общите задължения. Именно тези суми определят предмета на настоящото производство.