Решение № 469 от 01.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. ***, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500789 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 60 от 03.08.2021 година, постановено по гр. д. № 125/2021 година РССвищов е отхвърлен предявеният от П. К. П. против К. И. С. иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата 11500 лв., от които 6000 лева по запис на заповед от 23.07.2015г. с падеж 24.08.2015г. и сумата от 5500 лв. по запис на заповед от 18.09.2015г. с падеж 26.10.2015г., исковете по които записи на заповед са погасени по давност, с която сума ответникът се е обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2021г., като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца П. К. П. чрез пълномощник адв. Л. Б.. Навеждат се оплаквания за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Районният съд не бил извършил проверка относно редовността на записите на заповед, а неправилно било позоваването само на каузалното правоотношение – заем и произнасянето не е съобразно със събраните по делото доказателства. Основното при иска по чл. 534, ал.1 от ТЗ е наличието на действителен менителничен ефект, загубване правата по тази ценна книга от приносителя поради погасяване по давност на прекия менителничен иск, настъпило обогатяване на платеца, поради невъзможност за реализиране правата по менителничния ефект. Отправя искане към 1 въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото и за двете инстанции.

От ответника по иска К. И. С. чрез пълномощник адв. Б. Г. е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Излага подробни доводи относно неоснователността на предявения иск. Счита, че правилно съдът е приел, че записите на заповед са издадени във връзка с обезпечаване на вземанията по каузалните правоотношения между страните – договори за заем и че след като вземането по тези правоотношения са погасени по давност, то искът по чл. 534, ал.1 ТЗ е неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Съдът като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов е бил предявен от ищеца П. К. П. осъдителен иск против К. И. С. с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ, чрез който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 11500 лв., от които 6000 лв.за която е издадена запис на заповед от 23.07.2015г- с падеж 24.08.2015г. и сумата от 5500 лв., за която е издадена запис на заповед от 18.09.2015г. с падеж 26.10.2015г., исковете по които ищецът е изгубил поради давност и с която сума ответникът се е обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди, че на 23.07.2015г. дал на ответника сумата от 6000 лв. в заем. Била издадена запис на заповед от същата дата с падеж 24.08.2015г. Два месеца покъсно ищецът отново по молба на ответника дал в заем сумата от 5500 лв., като на 18.09.2025 г. издал ответникът издал втора запис на заповед за сумата 5500 лв. с падеж 26.10.2015г. Парите не били върнати на падежа. По реда на чл. 417, т. 10 от ГПК ищецът 2 подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на двата записа на заповед, по което било образувано ЧГД № 347/2019г. и ЧГД № 348/2019г. по описа на РС Свищов. Заявленията били уважени. Образувано било изпълнително дело № 469/2019г. по описа на ЧСИ Виктор Г., което било спряно, тъй като ответникът като длъжник подал възражение против заповедите за изпълнение. Ищецът не предявил иск по чл. 422 ГПК, тъй като бил изгубил правата по записите на заповед – изтекла била давността. Тъй като изгубил всички права, произтичащи от ценните книги ищецът търси защита чрез предявяване на иск за неоснователно обогатяване против платеца по записите на заповед. Твърди, че това негово право не е погасено, а погасителния ефект настъпва на 24.08.2021 г. за сумата от 6000 лв. и на 26.10.2021г. за сумата от 5500лв.

Ответникът счита иска за допустим. Оспорва неговата основателност и моли съда да отхвърли иска. Признава, че между него и ищеца е налице каузално правоотношение възникнало по силата на двата договора за заем, които били обезпечени с издаването на двата записа на заповед. Твърди обаче, че тези две ценни книги обезпечавали едно недължимо вземане, защото задължението му по договорите за заем било погасено по давност.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.

Предявен е иск с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

От фактическа страна е установено следното:

Между ищецът и ответника са сключени два договора за заем – един на 23.07.2015г. по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 6000 лв. със задължения да я върне. Издаден бил запис на заповед за сумата от 6000 лв. от ответника по силата на която се е задължил безусловно и неотменно и без протест да заплати срещу представянето й до 24.08.2015г. сумата от 6000 лв. на адреса на ищеца в гр. Свищов. Във връзка с втори договор за заем, сключен между ищеца като заемодател и ответника като заемопулчател ищецът предал на ответника сумата от 5500 лв. На 18.09.2015 година ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед по силата на която ответникът се задължил като издател неотменимо и безусловно, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер срещу представянето на записа на заповед да плати на ищеца сумата от 5500 лв. на падеж 26.10.2015г. Тези обстоятелства не се спорят от ответника, нещо повече, признават се подадения отговор на исковата молба, включително и в отговора на въззивната жалба. Безспорно е обстоятелството, че ответникът нито е върнал получените в заем парични суми, нито е извършил плащане по издадените от него два записа на заповед. Ищецът е изгубил правата по двата записа на заповед, поради това че е изтекла към 24.08.2018г. и към 26.10.2018г. давността по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Безспорно на основание чл. 110 ЗЗД е погасено вземането на ищеца и по каузалните правоотношения към 24.08.2020г. и към 26.10.2020 год., поради изтекла погасителна давност.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:

3

Предявеният иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е процесуално допустим – искът е предявен от срещу надлежна страна, при спазване на изискванията относно редовност на исковата молба. Искът не е погасен по давност.

Разгледан по същество искът по чл. 534, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и съдът го уважава по следните правни съображения:

Искът по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е специален такъв за неоснователно обогатяване, различен от исковете по чл. 55-59 от ЗЗД, и предполага приносителят на менителница, запис на заповед или чек да е изгубил исковете по тях паради давност – т.е. менителничният ефект да е прескрибиран, или във втората хипотеза - приносителят на тези ценни книги да не е извършил действията за запазване правата по тях – т.е. да е налице преюдициран менителничен ефект. Необходимо условие, без което приносителят на менителничния ефект не може да реализира горните права е валидност на менителничната сделка. Ищецът трябва да няма друга процесуална възможност за получаване на сумата на обогатяването.

Доколкото искът по чл. 59 от ЗЗД се явява общ и предпоставя липсата на основание, като би могло да се претендира по-малката от стойността на обогатяването или обедняването, то настоящият иск не предпоставя липсата на основание – следва да е налице валидна менителнична сделка и да се търси само сумата, с която издателят се е обогатил.

Фактическият състав на правото по чл. 534, ал. 1 от ТЗ изисква установяване: титуляр ли е ищецът по записа на заповед, издател ли е ответникът, търпи ли ищецът вреда от невъзможността да реализира менителничните си права, налице ли е обогатяване на ответника. В конкретния случай не се спори, а и от самите документи е видно, че двата записа на заповед са валидни. Към 24.08.2018 г. и към 26.10.2018г. е изтекъл давностният срок по чл. 531 ал.1 от ТЗ за всеки от двата записа на заповед, което е довело до тяхното прескрибиране. Не се спори и титулярството по всеки от тези записи на заповед - ищецът, както и че издател е ответникът.

Ответната страна твърди, че процесния запис на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на вземанията на ищеца по съществуващи по между им каузални правоотношения, възникнали вследствие на сключени два договора за заем на 23.07.2015г. и на 18.09.2015г. Иначе казано, че записът на заповед е издаден с обезпечителна функция – като гаранция при изпълнението на сключените договори за заем. Съществуват три възможни функции на записа на заповед в отношението му с каузалните отношения издателремитент. Записът може да е издаден с цел да новира каузалния дълг, превръщайки го в абстрактен, като се погасява вземането на каузалното правоотношение, а на негово место се поражда друго с менителничен състав съгласно чл.107 от ЗЗД. Записът може да създава алтернативност на вземанията на ремитента - по каузалното правоотношение и по ефекта на менителницата/записа на заповед/ като съгласно чл. 130 и сл. от ЗЗД задълженията да са с право на избор. Накрая записът на заповед може да бъде издаден и с обезпечителна функция(както е и твърдението на ответника). Вземането по записа на заповед, в отношенията издател - ремитент, ще има акцесорна стойност и ще е предопределено от съществуването на каузалната претенция. В такава хипотеза следва да се установи 4 каузалното правоотношение и неговото съдържание. Сами по себе си каузалното и менителничното правоотношения нямат директна връзка помежду си, предвид абстрактния характер на записа на заповед. В случай на прескрибиране на записа на заповед, необходимо е доказването на каузалното правоотношение и на обезпечаващото го менителнично вземане, защото основателността на иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ произтича от това, дали ответникът се е обогатил, а ищецът - обеднил. И двете страни твърдят, че двете ценни книги са издадени във връзка с двата договора за заем. Безспорно е и обстоятелството, че липсва изпълнение и по двете сделки – и по каузалните и по абстрактните. Факта на погасяване на вземането по каузалната сделка обаче не може да бъде свързано с абстрактна сделка, по която ищецът е изгубил исковете си поради изтекла давност. Последната има свое правно битие и след като ищецът не е изгубил правата си, дадени му от закона във връзка с възможността да търси защита, поради изгубване правата по менителничния ефект, то неоснователни се явяват възраженията на ответника. Възражението на ответника, че искът по чл. 534, ал.1 от ТЗ е погасен по давност е неоснователен. Тази давност към датата на предявяването на исковете – 11.02.2021 година не е изтекла.