Определение № 532 от 17.11.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 532 гр. Силистра, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20233400500355 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 798 от 12.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 464/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Т. В. С. с ЕГН **********, за следните суми: 1137.18лв. - главница; 97,675 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г.; 80,71 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г.; 97.72лв. законна лихва за периода 19.11.2022г. до 16.08.2023г.; 120 лв. разходи по изискуем кредит.

Заповедният съд приел, че претендираните като част от главницата застрахователни суми следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, като при включването им същият нараства значително и се различава съществено от посочения в договора, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност. Доколкото обаче са направени погасителни плащания, надвишаващи този размер, длъжникът изпълнил задължението си.

С частната жалба се навеждат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част.

Жалбоподателят счита, че дължимата застрахователна премия не представлява разход по кредита, с оглед на което не следва да бъде включена в ГПР, доколкото закупуването на застрахователна услуга не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Посочва, че застрахователната премия участва във формиране размера на главницата. Моли разпореждането да бъде 1 отменено.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано със заявление от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Т. В. С. с ЕГН ********** , за следните суми: 1137.18лв. - главница; 97,675 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г.; 80,71 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г.; 97.72лв. законна лихва за периода 19.11.2022г. до 16.08.2023г.; 120 лв. разходи по изискуем кредит.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 464/2023 г. по описа на РСТутракан, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Между длъжника и заявителя бил сключен договор за потребителски кредит ДСК Престиж плюс от 18.11.2020г. , видно от който, била уговорена заемна сума в размер на 1500 лв. и определена променлива възнаградителна. Отделно кредитополучателят закупил застрахователни услуги стойността, на които в размер на 4.42лв. месечно били включени в погасителния план, но не и в определения ГПР.

Макар и договорът за застраховка да не представлява задължително условие или 2 предпоставка за получаване на кредит, същият се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение. Същевременно не длъжникът, а кредиторът е бенефициент по този договор. Ето защо настоящият състав счита, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК и да бъдат включени в ГПР, доколкото същият е показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя. Същевременно стойността на застрахователната премия не следва да участва във формиране размера на главницата.

Предвид изложеното, изводът на заповедния съд, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР значително се различава от действителния такъв, поради това, че застрахователната премия не е включена в него, е правилен. Настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно - неговата главница, възлизаща на 1500 лв.

Предвид отказът на заявителя да предостави информация за извършени погасителни плащания по кредита и от там липсата на яснота относно размера на действителното задължение по главницата правилно заповедния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение и в тази част на претенцията.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 798 от 12.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 464/2023 г. по описа на РС-Тутракан, с което на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, изцяло е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Т. В. С. с ЕГН **********, за следните суми: 1137.18лв. - главница; 97,675 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г.; 80,71 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 15.06.2021г. - 18.11.2022 г., 97.72лв. законна лихва за периода 19.11.2022г. до 16.08.2023г. и 120 лв. разходи по изискуем кредит.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4