Решение № 1 от 21.01.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Белоградчик, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20251310200231 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Делото е образувано по Жалба на „Белоградчик Адвенчърс” ЕООД, ЕИК 206779656, седалище и адрес на управление – с. Слана бара, обл. Видин, представлявано от Е. П. С. - Управител, чрез адв. Е. Т. от САК, против Наказателно постановление № 05 – 2500193/ 07.11.2025 г. на Директора на Д „ИТ” – гр. Видин, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. - на основание чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта - за нарушение на чл. 74е, ал. 1 от същия закон, във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда.

В жалбата, процесуалния представител на жалбоподателя, моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените в същата подробни съображения. Доводите за исканата отмяна са, че от страна на дружеството не е осъществен състава на административното нарушение, за което е наказан. Освен това, се инвокират доводи, че от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, поради което случаят е относим към маловажните такива. Претендират се направените по делото разноски за 1 адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, наказаното юридическо лице се представлява от Управителя му и процесуалния представител - адв. Е. Т.. Пълномощникът поддържа жалбата и моли съда да отмени Наказателното постановление.

Подробни съображения са изложени в хода по същество, както и в представените по делото Писмени бележки.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е допуснат и разпитан свидетелят Д. Д. Ди. - управител на фирмата „Рабиша“ ЕООД и зет на управителя на дружеството - жалбоподател.

Въззиваемата страна се представлява в процеса от процесуален представител – М. М. - старши Юрисконсулт. Същият от името на наказващия орган оспорва жалбата и пледира, съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, тъй като е доказано по безспорен начин осъществяване на административно нарушение от наказаното ЮЛ. Подробни за това са изложени в хода по същество на делото и в представените по делото Писмени бележки. В хода по същество, е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззиваемата страна: Р.

Н. Г. – актосъставител - инспектор в Д „ИТ“ - гр. Видин.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Подадена е от лице с право на жалба – наказаното юридическо лице, в законния срок, пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Изслушаният по делото свидетел на въззиваемата страна - Р. Н. Г., на длъжност „инспектор” към Д „ИТ” - гр. Видин, описа следната фактическа обстановка: На 08.08.2025 г. била извършена проверка в обект в с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин - Хотелски комплекс „Магура“ в местността „Лозята“, стопанисван от „Рабиша“ ЕООД. При проверката, контролните органи установили на място в обекта да работи лицето Д. Г. Д. На същият му била представена да попълни и подпише Декларация съгл. чл. 399 от Кодекса на труда във връзка с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ и чл. 39, ал.1 от АПК 2 и чл. 40, ал.1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Лицето Д. Д. посочил в нея, че е нает по трудов договор на длъжност „сервитьор“ във фирма „Рабиша“ ЕООД. Свидетелят на въззиваемата страна заяви, че впоследствие - на 28.08.2025 г. в Д „ИТ“ Видин, била извършена и проверка по документи - на документите на дружеството „Рабиша“ ЕООД, при която установили, че е налице сключен Трудов договор № 001 от 23.05.2025 г., по силата на който лицето Д. Г. Д. е назначен на длъжност „масажист“ и има сключен договор с „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД, а не както е посочено в декларацията - че работи в „Рабиша“ ЕООД. В хода на проверката, контролните органи установили и наличието на Договор за доставка на услуги от 01.06.2025 г., сключен между „Рабиша“ ЕООД и „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД, като „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД предоставят на възложителя „Рабиша“ ЕООД масажни и сервитьорски услуги в обект „Магура“, стопанисван от „Рабиша“ ЕООД. Свидетелят на въззиваемата страна показа, че с оглед на събраните доказателства и предвид списък на предприятията, които осигуряват временна работа, регистрирани в Агенцията по заетостта, както и с оглед сведения от Управителя на „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД, в които същия посочи, че няма разрешително за осигуряване на временна работа съгласно Закона за насърчаване на заетостта от Агенцията по заетостта и не е регистриран по този закон, на жалбоподателя бил съставен АУН. Свидетелят Г. заяви, че в случая е установено, че „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ към датата на проверката - 08.08.2025 г., без да има регистрация в Агенция по заетостта за това.

Поради това, за нарушение за нарушение на чл. 74е, ал. 1 от същия закон, във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда, свидетелят Р. Г. - инспектор към Д „ИТ“ - гр. Видин, съставил на дружеството – жалбоподател „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД, АУАН № 05 – 2500193 от 18.09.2025 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 05 – 2500193/ 07.11.2025 г. на Директор на Д „ИТ” – гр.

Видин, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. - на основание чл. 81а, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта - за нарушение на чл. 74е, ал. 1 от същия закон, във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда.

3

От своя страна, свидетелят на жалбоподателя - Д. Д. Д., заяви в разпита си пред съда, че фирмата, чиито Управител е той -„Рабиша“ ЕООД има сключен Договор за доставка на услуги с „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД.

Заяви, че уговорката съгласно Договора е, че всяка услуга трябва да бъде предварително заявена, като бъде посочена нужната услуга, датата на извършването й и нейната продължителност. Свидетелят Д. Д. в качеството си на Управител на „Рабиша“ ЕООД и страна по Договора за услуги, отрече да е заявявал услуга от „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД за датата 08.08.2025 г. и заяви, че за тази дата не е направена заявка за услуга. Твърди, че лицето Д. Г.

Д. е работел като „сервитьор“ в Хотелски комплекс „Магура“, който се стопанисва от „Рабиша“ ЕООД. Сочи, че трудовия договор с Д. Д. е бил сключен на 12 или 13.08.2025 г. Дава показания, че на 08.08.2025 г., когато е била е извършена проверката от служители на Д „ИТ“ - гр. Видин, Д. Д. е бил в обект Хотелски комплекс „Магура“ в с. Рабиша, „за да реши дали ще му хареса като работно място“. Свидетелят Д. Д. заяви, че не е знаел, че Д. Ди. е бил назначен на работа в „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД. Твърди, че преговорите за започване на работа е водил лично с Д. Д., като отрича да е пускал заявка за услуга към „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД съгласно сключения между тях Договор за услуга.

Съдът, като взе предвид събраният по делото доказателствен материал, обсъден заедно и по отделно, намира следното от фактическа и правна страна:

Предвид представените по делото писмени доказателства, се установява, че действително между двете дружества - дружеството жалбоподател „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД и „Рабиша“ ЕООД, стопанисващо Хотелски комплекс „Магура“ в с. Рабиша, е имало сключен Договор за доставка на услуги от 01.06.2025 г., по силата на който „Рабиша“ ЕООД, е възложител, а дружеството - жалбоподател „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД - изпълнител.

Наличието на този Договор не се оспорва по делото и този факт е безспорно доказан. Спорно е обстоятелството - доколко този Договор за доставка на услуги има отношение и значение за завареното да работи в Хотелски комплекс „Магура“, лице - Д. Г. Д. на 08.08.2025 г. Т.е., дали лицето Д. Д. е работело по трудово правоотношение, с работодател „Рабиша“ ЕООД или е работел в обекта на основание Договора за доставка на услуги от 4

01.06.2025 г., във връзка с предоставяните масажни и сервитьорски услуги от страна на „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД на „Рабиша“ ЕООД.

Съдът, предвид целия събран по делото доказателствен материал, обсъден по отделно и в своята съвкупност, намира, че въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест в настоящия вид производство, не успя да докаже, че наказаното дружество, от обективна страна е реализирало състава на административното нарушение, за което е наказано.

За да стигне до този правен извод, съдът се солидаризира с тезата на пълномощникът на жалбоподателя. Съществуването на Договор за доставка на услуги от 01.06.2025 г., между двете дружества, не води непременно на извода, че лицето установено в обект Хотелски комплекс „Магура“ - Д. Г. Д. е извършвал дейност на основание предоставяните услуги.

Съдът приема, че това предположение, обективирано в АУАН и Наказателното постановление, не бе доказано по един безспорен и категоричен начин от наказващия орган. В този вид производства, субсидиарно приложими са правилата на НК и НПК, поради което и постановените в това производство актове, не могат да почиват на предположения, а на безспорно доказани факти и обстоятелства.

В случая, тъй като наказаното лице, е юридическо, съдът не изследва субективния елемент, защото отговорността на юридическите лица е безвиновна. Съдът обаче приема, че обвинението в извършване на административното нарушение, е недоказано от обективна страна.

Въпреки че се доказа наличието на сключен между дружествата Договор за предоставяне на услуги, съдът приема, че всички останали събрани в хода на производството доказателства сочат на извода, че лицето Д. Г. Д. е работел в обекта на основание сключен трудов договор с дружеството, стопанисващо този обект - „Рабиша“ ЕООД, а не на основание Договор за предоставяне на услуги от 01.06.2025 г.

Видно от представеното по делото писмено доказателство - Заповед № 004 от 11.08.2025 г., трудовият договор на Д. Г. Д. с „Белоградчик Адвенчърс“ ЕООД, е бил прекратен и на 13.08.2025 г. в НАП е вписан Трудовия му договор, сключен с „Рабиша“ ЕООД, където е назначен на длъжност „Сервитьор“. Горното се установява по неоспорим начин и от представените 5

Данни за електронни трудови записи от 13.08.2025 г. на НАП, от които е видно, че на 13.08.2025 г. трудовият договор между „Рабиша“ ЕООД работодател и Д. Д. е бил регистриран.

Нещо повече - по делото е представена Декларация съгл. чл. 399 от Кодекса на труда във връзка с чл. 402, ал.1, т.3, чл. 402, ал.2 от КТ и чл. 39, ал.1 от АПК и чл. 40, ал.1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, собственоръчно попълнена от лицето Д. Г. Д., с дата 08.08.2025 г.

В същата, той е посочил, че е нает по трудов договор на длъжност „сервитьор“ във фирма „Рабиша“ ЕООД в комплекс „Магура“, считано от 01.08.2025 г. Отбелязал е в Декларацията, че има сключен трудов договор, посочил е работно време, почивни дни, работно място, кой е неговия работодател, размер на трудово възнаграждение - всички елементи на трудов договор.

Безспорна е съдебната практика, че този вид Декларация, попълнена на основание посочените в нея законови разпоредби, представлява частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда. Тази материална сила не бе оборена по никакъв начин в настоящото производство, поради което съдът дава вяра и зачита обстоятелствата, обективирани в нея от лицето, което я е попълнило и то под угрозата за носене на наказателна отговорност.

При всички събрани и обсъдени доказателства по делото, съдът приема, че по никакъв начин не се доказа, жалбоподателя да е нарушил разпоредбите на чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ, във вр. с чл. 107р, ал. 7 от Кодекса на труда, още по малко - дружеството да е "Предприятие, което осигурява временна работа" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ.