Определение № 340 от 22.08.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. ХАСКОВО, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600492 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от Т. Ж. Ж. - Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. Б. против Определение № 81/17.04.2024 г., постановено по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно Постановление от 19.03.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково, за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, прокурорска преписка с вх. № 1758/2020 г. по описа на РП - Хасково, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Въведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление на прокурора, тъй като изводите му били противоречиви и достигнати при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че в случая бил изпълнен състава на измама по чл. 209, ал. 1 НК, като поради изготвянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка за собствеността на процесния недвижим имот бил преграден пътя за гражданскоправна защита на жалбоподателя.

Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че в случая се касае за гражданскоправни отношения и не е изпълнен съставът на престъпление по НК. Моли съда да отмени Определение № 81/17.46.2024 г. и да разпореди връщане на делото на разследващия орган със задължителни указания относно прилагането на закона.

Окръжен съд – Хасково, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

1

Частната жалба на Т. Ж. Ж. - Г. срещу Определение № 81/17.04.2024 г., постановено по ЧНД № 273/2024 г. по описа на Районен съд - Хасково е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, с нея се обжалва определение от категорията на обжалваемите, като въззивният съд приема, че жалбата изхожда от субект, който има право на жалба срещу така постановения съдебен акт. Поради това същата следва да бъде разгледана по същество.

ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, прокурорска преписка с вх. № 1758/2020 г. по описа на РП - Хасково, е образувано с постановление на прокурор при РП - Хасково на 11.02.2021 г., за това, че през 2014 г. в гр. Х. е възбудено и поддържано заблуждение у Т. Ж. Ж.- Г. от гр. С. и с това й е причинена имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

По досъдебното производство са били разпитани множество свидетели, извършени са допълнителни разпити на много от свидетелите, назначена е оценъчна експертиза, събрани са и множество писмени доказателства. В хода на досъдебното производство няма лице, привлечено в процесуалното качество на обвиняем.

От събраните в хода на разследването данни е установена следната фактическа обстановка:

В. Н. Д. и Д. Д. били собственици на имот, намиращ се в гр. Х., ул.

„*****“ №*****. Двамата имали две деца – В. Д. Д. и М. Д. Г.. През 1956 г. след като сключил брак с В. С. Д., В. Д. Д. и съпругата му заживели заедно с родителите му в описания имот. След смъртта на В. и Д. Д. в къщата продължили да живеят В. Д., съпругата му В. Д. и двете им деца – В. В. Д. - П. и М. В. Б.. През това време сестра му М. Г. не живеела в описания имот. На 10.01.2012 г. починал В. Д. Д., а в къщата останали да живеят В. Д. и двете й дъщери.

На 13.06.2014 г. В. Д., В. Д. - П. и М. Б. се снабдили с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № ***, том ****, рег. № ****, нот. дело № ****г. на Н. Т., Нотариус с №*** по регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие РС – Хасково, въз основа на който същите са признати за собственици въз основа на обстоятелствена проверка на описания имот, в който същите живеели.

На 22.12.2014 г. В. С. Д. и М. Б. дарили на В. Д.– П. своите 5/6 ид. ч. от съсобствения им с надарената имот, намиращ се в гр. Х., ул. „*****“ № ***** с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, Том ****, рег.

№ *****, дело № ***** г. на Н. Т., нотариус с № **** по регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие РС – Хасково.

На 21.12.2018 г. починала М. Г. и оставила като свой единствен наследник Т. Ж. Ж. – Г.. Същата разбрала за издадения нотариален акт за собственост върху наследствения й имот и сезирала Районна прокуратура – Хасково, подавайки сигнал за извършено престъпление, по който е образувано 2 прокурорска преписка № 1758/2020 г. С постановление на прокурора при РП – Хасково от 11.02.2021 г. по подадения сигнал е образувано ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково.

На 12.07.2021 г. в деловодството на Нотариалната Камара на РБ Т. Ж.

- Г. депозирала жалба срещу нотариус Н. Т.. Съветът на нотариусите е разгледал жалбата на свое заседание, проведено на 14.09.2021 г., като се е произнесъл с Решение № 11, Протокол № 11/14.09.2021 г., съгласно което дисциплинарната отговорност на нотариуса не може да бъде ангажирана, доколкото същата е преклудирана с изтичане на 2 – годишния давностен срок по чл. 76, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор е приел наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, състоящо се в липсата на доказателства за извършено деяние по чл. 209, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Поради това с Постановление от 18.07.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – Хасково е прекратил наказателното производство по ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, прокурорска преписка с вх. № 1758/2020 г. по описа на РП - Хасково, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Срещу това постановление е депозирана частна жалба от Т. Ж. Ж. – Г., в качеството й на пострадало лице, въз основа на която е образувано ЧНД № 682/2022 г. по описа на РС – Хасково. С Определение № 283/19.08.2022 г., постановено по това дело, РС – Хасково е отменил посоченото постановление от 18.07.2022 г. и е върнал делото на РП – Хасково с указания относно прилагането на закона. Това определение не е обжалвано или протестирано, поради което е влязло в сила.

Производството по ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково е продължило с извършването на още процесуално-следствени действия – разпити и повторни разпити на още свидетели, които не са довели до съществено изменение на така установената фактическа обстановка.

След приключване на разследването, прокурорът при РП - Хасково е приел липсата на доказателства за извършено деяние по чл. 209, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, като по този начин е счел наличие на основание за прекратяване на наказателното производство. Поради това с Постановление от 19.03.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 192/2021 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Срещу това прокурорско постановление е подадена частна жалба от Т.

Ж. Ж. – Г., по която е образувано производството по ЧНД № 273/2023 г. по описа на РС – Хасково. С определение № 81/17.04.2024 г., постановено по това дело, РС – Хасково е потвърдил като правилно, обосновано и законосъобразно Постановление от 19.03.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково. Срещу това определение е подадена настоящата въззивна частна 3 жалба от Т. Ж. Ж. – Г., въз основа на която е образувано настоящото производство.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд, сезиран от Т.

Ж. Ж. – Г., в производство по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК, е възприел изцяло описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка. Въз основа на целия събран доказателствен материал, първоинстанционният съд приел, че са извършени всички възможни и допустими процесуално следствени действия на фазата на ДП, както и че не са допуснати процесуални нарушения. Съдът на свой ред, след анализ на доказателствената съвкупност, приел, че постановлението на прокурора е правилно и обосновано, и като такова го потвърдил. Този извод се споделя от настоящата инстанция.

Въззивният съд счита, че следва да се посочи спецификата на производствата по чл. 243 от НПК, които съобразно закона са за обоснованост и законосъобразност на изводите на прокурора. Съответния контрол включва и проверката дали проведеното разследване на ДП е обективно, всестранно и пълно за разкриване на обективната истина. Както в правомощията на първоинстанционната проверка, така и на въззивната проверка на определението на първоинстанционния съд, когато се установи, че разследването е в отклонение на чл. 14, ал. 1 от НПК, съдът разполага с правомощия, съответно като първа инстанция, да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, указвайки причините за неговата незаконосъобразност.

В конкретният случай прокурорът е постановил обжалвания акт след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

При проведеното разследване по делото са събрани множество гласни доказателствени средства, като са събрани и необходимите писмени доказателства, относими към фактическата обстановка и твърденията на пострадалото лице. Въз основа на така събраните в досъдебното производство доказателства, прокурора е достигнал до правилния извод, а именно, че извършеното деяние не съставлява престъпление от общ характер.

Измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право или със същата цел използва неопитност, заблуждение или неосведоменост. За да бъде съставомерно по чл. 209, ал. 1 от НК едно деяние е необходимо въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. От обективна страна се изисква изпълнително деяние да е било осъществено чрез действие - чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. В резултат на възбуждането или поддържането на заблуждението у пострадалия следва да възникнат неверни представи за определени факти, въз основа на които същият да извърши акт на имуществено разпореждане, в следствие на 4 което да настъпи имотна вреда. Имотната вреда е свързана с намаляване активите на пострадалия или на друго лице. Между възбуждането и поддържането на заблуждението и настъпилата вреда трябва да е налице пряка причинно-следствена връзка. От субективна страна, за да се изпълни съставът по чл. 209, ал. 1 от НК се изисква специална цел - а именно цел да се набави за себе си или за другиго имотна облага, в изпълнението на която цел деецът е възбудил или поддържал заблуждение у пострадалия.

От събраните в хода на досъдебното производство данни, а и от твърденията на пострадалото лице не се установяват действия, способни да запълнят състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В конкретният случай става дума за действия, от страна на В. Д., В. Д. - П. и М. Б. , които живеели в процесния имот, по снабдяване с нотариален акт за собственост върху целия имот. В последствие евентуалното деяние, което същите са извършили е пазенето в тайна от Т. Ж. – Г. обстоятелството, че същите са се снабдили с такъв нотариален акт. Както бе посочено при измамата съставомерните последици настъпват от действията на заблуденото лице, като измамникът не въздейства пряко върху предмета на посегателство, а увреждащото разпоредително действие се извършва от пострадалия в полза на измамника, който чрез действия, насочени към възбуждане или поддържане на заблуждение, мотивира измамения да извърши тези разпоредителни увреждащи го действия, които му причиняват имотна вреда. Такива действия от страна на лицето, което би следвало да е заблудено, обаче липсват. В конкретният случай не е налице разпореждане с имота от страна на Т. Ж. – Г., въз основа на което същата да е претърпяла имотна вреда. Всъщност дори не е налице и деяние, с което у пострадалото лице да е възбудено или поддържано заблуждение, с което да се цели набавяне на имотна облага. Същата не е подтиквана към разпоредителни действия с твърдяната от нея наследствена част от процесния имот.