Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 198 от 12.03.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 82/2020
Вид
Определение № 198
Подписан
12.03.2020
В сила
12.03.2020
Състав
КАЛИН КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Кюстендил, 12.03.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ – мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия К. Василев в. ч. гр. д. №82 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. №2619/03.02.2020г. от “БАНКА ДСК” ЕАД, гр.София ул.“Московска“ №19, вписано в ТР към АВ - *********, представлявана от В.М. С.- Главен изпълнителен директор и от Доротея Н. Николова - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си - главен юрисконсулт Галя А.Кирилова надлежно упълномощена с пълномощно с рег. №4653, №4654 том 2 акт 24 от 20.05.2014г. по общия регистър на нотариус М.Ш.с рег. №042 и район на действие PC-София, против Разпореждане №277 от 20.01.2020г., постановено по гр. д. №82/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С атакувания съдебен акт е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от “БАНКА

ДСК” ЕАД при условията на солидарност против С.М.П., ЕГН: **********, за парично вземане в общ размер на 1403, 38 лв., от които главница 1 284,61лв. по Договор за потребителски кредит от 23.02.2013г., ведно със законна лихва от 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 103,94лв., за периода от 20.11.2018г. до 14.01.2020г.; обезщетение за забава в размер на 14.11лв., за периода от 20.11.2018г. до 14.01.2020г.; обезщетение за забава в размер на 0,72лв., за периода от 15.01.2020г. до 16.01.2020г., както и сторените по делото разноски в размер на 28,07 лв. платена държавна такса.

Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за неправилно, неоснователно, необосновано и незаконосъобразно и иска да бъде отменено и заедно с това да бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на въззивника против П.за претендираните суми. Счита, че за да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно чл. 418 ал. 1 и 2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението въз основа на документ по чл. 417 от ГПК се ограничавал до проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като за издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки. Намира, че прилагайки към заявлението извлечение от счетоводните книги за сметка №11/20139241 от 17.01.2020г. придружено от пълномощно на упълномощения от изпълнителните директори представител на банката изготвил и подписал извлечението, Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, Общи условия на Банка ДСК ЕАД за представяне на целеви потребителски кредити за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти; Тарифа за таксите; Уверение с рег.индекс №2751 от 09.02.2012г. издадено от Нов български университет, банката била изпълнила формалните изисквания на закона. Изтъква се, че съдът, позовавайки се на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК бил отказал издаването на заповед за изпълнение, поради противоречие със закона или с добрите нрави.

Същевременно в мотивната си част, съдът бил обосновал становището си с наличие на вероятни неравноправни клаузи в договора за кредит, а не противоречие с добрите нрави. Липсвали правни изводи, обосноваващи наличие на неравноправни клаузи. Отхвърляйки заявлението, първоинстанционният съд бил възпрепятствал осъществяването целите в заповедното производството: опростеност, ускореност и ефективност, като ограничавал възможността на кредитора да претендира ликвидното и изискуемо вземане в цялост чрез издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и вследствие на това не давал възможност да се реши дали процесното вземане е спорно или не.

Добавя се, че съдът, констатирайки вероятна неравноправност на договора за потребителски кредит, пропускал да съобрази и нарушавал основни начала на ГПК - за диспозитивно и служебно начало. Съдът излизал от ролята си на безпристрастен арбитър и бил формирал извод, основан единствено на вътрешното си убеждение. Излагайки съждения за неравноправност в условията на това едностранно производство, без да била дадена възможност на заявителя, съгласно нормата на чл. 7 ал. 3 от