Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 494 от 22.05.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6813/2024
Вид
Решение № 494
Подписан
22.05.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Перник, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720106813 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу А. К. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е предоставил на ответника ВиК услуги в посочения в исковата молба обект, находящ се на адрес: град Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 24, ет. 2 – апартамент 8, с абонатен № 1180008, които не са платени. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че ответника дължо на ищеца следните суми: 654,38 лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до горепосочения недвижим имот за периода 21.03.2022 г. – 20.05.2024 г., и лихва за забава на месечните плащания в размер на 80,28 лв., начислена върху претендираната главница за периода 13.06.2022 г. – 09.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнени по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство поддържа, че периодично е плащал суми за погасяване на процесните вземания. Заявява, че не е съгласен с претендирания адвокатски хонорар.

В проведеното на 23.04.2025 г. открито съдебно заседание по делото ищецът не заявява становище. С молба от 22.04.2025 г. заявява, че поддържа предявените искове 1 и прави искане същите да бъдат уважени в цялост. Уточнява, че сумите, за които е посоченото в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че са платени, не са част от исковата претенция.

В проведеното на 23.04.2025 г открито съдебно заседание ответникът не се явява и не заявява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесните имот и период, 2) че за периода от 21.03.2022 г. до 20.05.2024 г. е осъществил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото погасяване.

В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на претендираните суми.

Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № 1180008.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на 2 фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.

1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необхоД. изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

От представения и приет като писмено доказателство по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, № 107, том 2, рег. № 1211, дело № 196 от 2007 г. /л. 16/, съдът намира за установено, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, поради което има и качеството на потребител на ВиК услуги за процесия период и същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

От приетите по делото писмени доказателства – фактури за периода /л. 8 и сл./, справка-извлечение № 21396 за дължими суми за процесния имот към 09.07.2024 г. /л.

13/, справка от електронен карнет за периода 22.03.2022 г. – 10.06.2024 г., както и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 66 и сл./, което кредитира като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че претендираната главница е в посочения в исковата молба размер. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца и след запознаване с приложените по делото документи е установило, че за процесния период в счетоводството на ищеца има открита сметка 411 Клиенти с абонатен № 1180008 за имота, находящ се на адрес: град Перник ул. "**** ******",бл.24,ет.2ап.8, с титуляр А. К. С., като на база показанията на два броя водомери и общ водомер са отчетени 239 куб. м. питейна вода – доставена, отведена и пречистена до адреса, за които са издадени двадесет и шест броя фактури, описани по дати, период на отчитане, на обща стойност в размер на 701,52 лева. Ответника е извършвал плащане в размер на 47,14 лева през процесния период за задължения, с които е погасено задължение по фактура № 1006261661/12.07.2022 г. на стойност 25,73 лева за отчетен период 23.05.2022 г. до 23.06.2022 г. и по фактура № 1006645173/10.04.2023 г. на стойност 21,41 лева за отчетен период 20.02.2023 г. до 20.03.2023 г. Като е взело предвид размера на извършените плащания от ответника за процесния период, вещото лице е посочило, че стойността на отчетена питейна вода от ищеца за процесния имот с абонатен номер 1180008 за периода от 21.03.2022 г.- 20.05.2024 г. е в размер на 654,38 лева. Посочено е още, че размера на законната лихва за забава от настъпване на изискуемостта на всяко вземане за главница периода от 13.06.2022 г. до 09.07.2024 г. е в размер на претендирания от 80,28 лева.

Съдебно-счетоводната експертиза е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца, чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото и които настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и заключение на вещо лице, въз основа на което следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, включително че стойността на ВиК услугите за имота е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ - търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност на ВиК услугите, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услугите в процесния имот за процесния период.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през 3 процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, извън платената сума в размер на общо 47,14 лв., отчетена при определяне на размера на претендираните и дължими суми, поради което главния положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата законна лихва за периода, за който се претендира – 13.06.2022 г. до 09.07.2024 г. е в размер на 80,28 лв., поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото производство в размер на общо 805 лв., от които държавна такса в размер на 75 лв., депозит вещо лице в размер на 250 лв., платен адвокатски хонорар в размер на 480 лв., както и разноските за производството по ч. гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на общо 505 лв. От длъжника в депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК е направено възражение, че не е съгласен с посочения адвокатски хонорар в издадената заповед за изпълнение. Във връзка с него съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя не са прекомерни, предвид характера на производството и обичайните възнаграждения, присъждани по дела със сходен предмет и правна и фактическа сложност. Доколкото от формулировката на възражение не е ясно дали длъжника твърди прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение или счита, че такова не се дължи, съдът намира за необхоД. да отбележи и че предвид факта, че по делото безспорно се установи, че ответника не е плащал в продължителен период от време към датата на депозиране на заявлението – 06.08.2024 г., изискуеми свои парични задължения, същият е дал повод за завеждане на делото, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът и заявител в заповедното производство има право на сторените разноски във връзка с него.