Определение № 2961 от 18.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2961 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.на Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.

С.на Анг. Станева като разгледа докладваното от С.на Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502388 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба,подадена от „Андолито консулт България“ ЕООД,ЕИК-202050395,представлявано от С. К. А. против определение № 10119/05.08.2025г.,постановено по гр.д.№ 4069/25г.по описа на РС-Пловдив,в частта му,с която е върната подадената от „Андолито консулт България“ ЕООД искова молба против ЧСИ № 758 М. С. О.-Г., Второ районно управление на МВР – Пловдив и Е. Т. У. в частта по предявените против ответниците искове по чл.76 от ЗС и е прекратено производството по делото.

Определението се обжалва с доводи,че ищецът е отстранил всички констатирани от съда нередовности.Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно,връщане на делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия,указване на първоинстанционния съд на осн.чл.210 от ГПК да отдели претенцията за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. от владелческите искове по чл.76 от ЗС,които да се разгледат от ПдРС и присъждане на разноските в настоящото производство за ДТ.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

1

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС е подадена искова молба от „Андолито консулт България“ ЕООД против ответниците ЧСИ № 758 М. С. О.-Г., Второ районно управление на МВР – Пловдив и Е. Т. У.,с която първоначално се иска:

-да се възстанови владението на ищеца върху търговски обект,находящ се в гр. Пловдив,ул.***,приземен етаж,търговско име ***;

-да бъдат осъдени ответниците да преустановят всякакви действия, препятстващи достъпа и упражняването на владение от страна на ищеца и -да бъдат наложени временни мерки за защита на имота до окончателното произнасяне на съда.

Съдът е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 05.03.2025г.,с което е указал на ищеца да изложи твърдения на какво правно основание иска съдът да предприеме действия по защита-като наемател на недв.имо,(т.е.държател) или като владелец,респ.откъде произтича владението на ищеца;да индивидуализира процесния недв.имот с кадастрален идентификатор или подробно описание;да посочи дали процесния обект представлява самостоятелен обект в сграда или е част от самостоятелен обект в сграда,да изложи твърдения по какъв начин е отнето владението от ищеца;да насочи иска срещу лицето,което е отнело недв.имот,да изложи кое лице в момента се намира в недв.имот и на какво основание;да обоснове правен интерес от завеждане на делото срещу съдебния изпълнител и органите на полицията и дали твърди,че те държат или владеят в момента недв.имот;да посочи цена на иска и да представи данъчна оценка на недв.имот с оглед определяне цената на иска и държавната такса;да поясни какво иска с петитума на исковата молба;да посочи какви временни мерки за защита на имота иска да бъдат наложени до окончателното произнасяне на съда,да изложи ясен петитум какво иска от съда съгласно наведените твърдения.

С молба от 11.03.25г.ищецът е отстранил частично нередовностите,като същевременно въвежда и нови искания в петитума на исковата молба.Ищецът с уточнителната молба не е изяснил дали процесният имот е самостоятелен обект или част от такъв,не е обосновал иска по чл.76 от ЗСИ,насочен против ЧСИ и Второ районно управление на МВР – Пловдив,като по отношение на тези ответници ищецът не поддържа същите да са отнели имота и да го държат/владеят,а твърди само да са съдействали в тази връзка.Не е посочена 2 цена на иска,нито исканите временни мерки за защита.Неясно е останало и фактическото основание на искането за осъждане на ответниците да преустановят всякакви действия,препятстващи достъпа и упражняването на владението от ищеца.В тази връзка правилно районният съд е приел,че уважаването на това искане е равнозначно на уважаване на иска по чл.76 от ЗС,доколкото чрез връщане на отнетото владение ще се преустанови и неоказването на достъп и невъзможността за упражняване владение върху имота,т.е.приел е,че не се касае за отделен иск.

Новите искания,които се въвеждат в петитума на исковата молба с уточнителната молба са: за връщане на всички движими вещи,намиращи се в обекта; за осъждане на ответниците да заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000лв.и за произнасяне по законността/незаконността на действията на ЧСИ и полицията,което съдът е преценил,че също не съставлява отделен иск,а се касае за произнасяне,което съдът дължи в рамките на производството по чл.76 от ЗС.

Искането за мерки за защита районният съд е приел,че има характер на обезпечително искане и се уточнява относно него (в т.2 и т.7 от молбата), че се иска осигуряване достъп до имота за опис на загуби и щети, както и отнети вещи и забрана за разпореждане с отнетите вещи и активи до произнасяне на съда.

Следват още две разпореждания на съда,с които оставя за пореден път исковата молба без движение.

След разпореждането от

02.04.2025г.ищецът депозира втора уточнителна молба от 16.04.2025г.,с която конкретизира,че се касае за два самостоятелни търговски обекта,които в момента са с един идентификатор ***,като ищецът е владял обект със стар идентификатор ****.С тази втора уточнителна молба вече се навеждат и твърдения,че ЧСИ и полицията са отнели насилствено владението върху имота,но не се твърди,че те го държат или владеят. Уточнява се, че искането за проверка законността на действията на ЧСИ и полицията се основава на чл.358 от ГПК,т.е. не съставлява отделен иск.Доколкото съдът е указал на ищеца да посочи кой е собственик на всяка движима вещ и у кое лице се намират тези вещи,т.е.кой ги държи,не се прави индивидуализация,а се препраща към приложено доказателство-Протокол за липси от 18.03.25г.

3

След като съдът е оставил за трети път исковата молба отново без движение,с нова уточняваща молба ищецът не е изпълнил указанията на съдане е посочил собствениците на всяка вещ,нито е изложил ясно становище къде се намират дв.вещи,като от една страна твърди,че същите се намирали в процесния имот,а от друга-че са при неопределено трето лице.

С атакуваното определение правилно районният съд е приел,че ищецът е предявил три иска:

-иск по чл.76 ЗС относно част от имот с нов идентификатор ***,която част отговаря на стар идентификатор **** и съставлява приземен етаж, западна врата с адрес гр. Пловдив,ул.***.

- иск по чл.76 от ЗС относно движимите вещи в имота, - иск за обезщетение за вреди в размер на 100 000 лв.

Настоящата инстанция намира,че по отношение на първите два иска действително са останали неотстранени нередовности на исковата молба.По отношение на иска по чл.76 от ЗС относно недв.имот така и не е изяснено от твърденията на ищеца дали обектът със стар идентификатор **** е самостоятелен обект на правото на собственост или е част от самостоятелен обект на правото на собственост и ако е второто- дали се иска връщане на владението само на тази част от имота.Въпреки дадената неколкократно възможност за това,ищецът не е обосновал правния си интерес от завеждане на този иск по отношение на двама от ответниците-ЧСИ и органите на полицията,за които се поддържа,че не са придобили владението,а само са съдействали за отнемането му.

По отношение на иска по чл.76 от ЗС касателно движимите вещи в имота ищецът така и не е индивидуализирал същите,не е посочил чия собственост са,каква е стойността на всяка от тях,дали са отнети от имота.Препращането към доказателствата не представлява конкретизация на претенцията,тъй като следва да са изложени твърдения за това в самата искова молба.От друга страна именно липсата на индивидуализация на движимите вещи е пречка за произнасянето на съда по обезпечителното искане.След като не е посочена и тяхната стойност,съдът не може да определи и дължимата държавна такса по иска.

Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни и напълно ги споделя,като намира,че правилно ПдРС е върнал исковата молба 4 на осн.чл.129,ал.3 от ГПК.Законосъобразен е и изводът на районния съд,че предявените искове против ЧСИ и Второ районно управление на МВР – Пловдив са недопустими,доколкото се предявяват срещу ответници,за които не се твърди да са отнели имота и да го държат/владеят,а само да са съдействали в тази връзка.

Не се споделят доводите на жалбоподателя,че движимите вещи са достатъчно индивидуализирани.Както бе посочено по-горе,препращането към приложено писмено доказателство-протокол за опис,не отстранява нередовността и не представлява индивидуализация на движимите вещи,в исковата молба не се съдържа информация нито за това кои са конкретните движими вещи,нито каква е тяхната стойност,нито чия собственост са,нито в чие държане се намират.

Съдът е дал достатъчно пъти указания на ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба,но последният така и не ги е отстранил,което е довело до прилагането на чл.129,ал.3 от ГПК.

Неправилно ищецът поддържа,че владелческите искове,които е предявил, подлежат на бързо разглеждане.Бързото производство е приложимо само в строго определени случаи,изброени в чл.310 от ГПК,сред които не фигурират владелческите искове.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира определението в атакуваната му част за правилно и като такова същото следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не се присъждат.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10119/05.08.2025г.,постановено по гр.д.№ 4069/25г.по описа на РС-Пловдив,в частта му,с която е върната подадената от „Андолито консулт България“ ЕООД искова молба против ЧСИ № 758 М. С. О.-Г., Второ районно управление на МВР – Пловдив и Е. Т. У. в частта по предявените против ответниците искове по чл.76 от ЗС и е 5 прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6