Определение № 1720 от 09.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1720 гр. София, 09.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102062 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба на 09.02.2024 г. от адв. П. К. като пълномощник на касаторите Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П. П., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 278/23.01.2024 г. в производство по чл.288 ГПК в частта за разноските, присъдени на ответната страна по касационната жалба. Твърди се, че присъдените разноски в размер на 13 725,00 лв. за адвокатско възнаграждение, са прекомерни и се претендира намаляването им. Молители се позовават на решение на СЕС по дело С-438/22.

Насрещната страна – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, не е депозирала отговор на молбата с правно основание чл.248 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК и разгледана по същество е основателна.

С посоченото определение, съдът в настоящия си състав, не е допуснал касационно обжалване на решение № 130 от 27.05.2022 г. по т.д. № 1150/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което предявените от касаторите против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове по чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 140 000 лв. по отношение на Й. И. П. и за разликата над 65 000 лв. до пълните 1 предявени размери на частичните искове от 130 000 лв. по отношение на К. И.

П., П. П. П. и Р. П. П., които суми представляват обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на П. П. П. в резултат на ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., ведно със законната лихва от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане.

При съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, което е задължително за съдилищата и от което следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката.

В случая се касае за спор, който в отнесената до касационната инстанция част, не се отличава с голяма правна и фактическа сложност, като по релевантните за спора въпроси е налице формирана задължителна и казуална практика на ВКС, а защитата на ответната страна се изразява само в изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението за допускане на касационно обжалване, в което са формулирани четиринадесет въпроси, част от които са по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, начина на доказване на съпричиняването и за отчитане степента на последното, а останалите са процесуалноправни и без явяване в открито съдебно заседание. С подадения отговор, защитата на ответното дружество чрез процесуалния му пълномощник – адвокат в касационното производство, е осъществена общо срещу четиримата касатори – ищци, като предвид предмета на материалноправния спор между страните - обезщетения за неимуществени вреди по преки искове, съдът намира, че паричната равностойност на обжалваемия интерес не следва да се съобразява като критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, в който смисъл е и практиката на ЕСПЧ по делата „Ч. и К. срещу България“ и „С. срещу България“.

По така изложените съображения, съдът намира, че присъдените с 2 определение № 278/23.01.2024 г. по настоящото дело – в тежест на молите – ищци разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 13 725,00 лв., се явяват прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, поради което следва да се намалят на сумата 6 000 лв., която съответства на действителната фактическа и правна сложност на развилото се касационно производство и обема на положения от процесуалния представител на ответника труд по осъществяване на защитата му в производството по чл.288 ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК определение № 278/23.01.2024 г. по гр.д. № 2062/2023 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта му за разноските, с която Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П. П. са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД сумата от 13 725,00 лв., като,

НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, от 13 725,00 лв., на 6 000,00 лв./шест хиляди лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3