Решение № 293 от 16.06.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. М., 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630100172 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Н. Д. С., ЕГН********** с адрес: гр.М., ул.,,С. К. О.‘ № 31 е предявила срещу ответното дружество ,,К. Й.‘ООД, ЕИК: ***, със седалище иадрес на управление: Х., улЛ.‘‘ № *** установителен иск с петитум: Да бъде прогласена от съда нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ****/19.11.2024 г., като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за К.т.

По същество ищцата твърди, че с уговорената в чл. 8 от процесния договор неустойка за неизпълнение от страна на длъжника на уговореното в чл. 6 от Договора за заем предоставяне на обезпечение по К.та/ което било при неизпълними условия/, която неустойка е в размер на 466,13 лв./дължима от длъжника разсрочено заедно с погасителните вноски по К.та/ се заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал.4 от ЗПК, също така неустойката, излизаща извън присъщите й функции и е нищожна, като сумата за неустойка представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘, довела до изключително оскъпяване на К.та. Излагат се също така съображения за недействителност на съглашението за договорна лихва, като уговорена в прекомерен размер и противоречаща и на добрите нрави.

Предвид изложеното, договорът за К.т бил недействителен по 1 смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивните разпоредби на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 от ЗПК и противоречащ на добрите нрави.

Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба. Искът се оспорва в цялост, като процесуално допустим, но неоснователен, за което се излагат съображения. Ответникът моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.*** от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Искът е процесуално допустим за съдебно разглеждане. Разгледан по същество- основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице Г. Е. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.

По делото не е спорно, че между ищцата и ответника ,,К. Й.‘ООД, ЕИК: *** е сключен Договор за К.т № ****/19.11.2024 г. , при следните параметри:

Сума по К.та- 500 лв.;

Срок на К.та- 9 м.;

Брой на погасителните вноски- 9 с размер на месечната погасителна вноска от 65,21 лв.;

Първа падежна дата- 18.***.2024 г.;

Годишен лихвен процент-39,96%;

Годишен процент на разходите- 48,53%;

Съгласно заключението по ССЧЕ, което съдът К.тира в цялост, като обективно, обосновано и компетентно дадено се установява:

Уговореното според процесния Договор за потребителски К.т е: размер на ГПР от 48,53%; размер на ГЛП- 39,96%;

Оскъпяване на К.та с включената в чл. 8 от Договор неустойка- общо изплатено по К.та- 1 053 лв.; оскъпяване на К.та за срока на договора със 110,60%; Годишен лихвен процент- 218,48%; Годишен процент на разходите- 644,24%.

В чл.6 от договора изрично било предвидено, че заемът се обезпечава с банкова гаранция или с поръчител, отговарящ на условията на чл. 10 от Общите условия по договора, а именно: едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия, както и с още едно обезпечение по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга издадена 2 в полза на Заемателя.

Съгласно чл. 8 от Договора за паричен заем в случай, че заемателят не съумее в тридневен срок от сключване на договора да предостави изисканото в чл. 6 обезпечение, се дължи неустойка в размер на 466,13 лв., която следва да се изплаща разсрочено съгласно Погасителния план-заедно с месечните вноски по К.та по 51,79 лв., като по този начин общата месечна вноска по заема достига до 117 лв.. В този случай задължението по К.та щяло да бъде в размер от 1 053 лв.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящият случай съдът намира, че в договора за паричен заем, който има характеристиката на договор за потребителски К.т, не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по К.та и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за К.т.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по К.та за потребителя" са всички разходи по К.та, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за К.тни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски К.т, които са известни на К.тора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за К.т, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на К.та, или в случаите, когато предоставянето на К.та е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по К.та за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението за неустойка, уговорено в чл. 8, следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по К.та за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за паричен заем, известно е на К.тора и се заплаща от потребителя.

Нещо повече-по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително евентуално обезщетение за К.тора от неизпълнението от страна на длъжника, като има 3 основни функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Съгласно трайно установената съдебна практика неустоечна клауза, която излиза извън присъщите й функции, е нищожна.

Съдът намира, че в случая неустойката е загубила присъщите й функции и е уговорена предварително и с друга цел- неправомерно да оскъпи К.та, за което е индиция и уговарянето още със сключването на договора тя да се заплаща разсрочено заедно с месечните вноски по К.та. Чрез процесната неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство/ 3 което между впрочем е изначално почти невъзможно за очевидно материално затруднено лице в 3-дневен срок да осигури/ не се обезщетяват вреди от неизпълнение на задължението ха К.тополучателя да погасява К.та. От това, което неустойката ,,обезпечава‘‘ – непредставено в срок обезпечение не се установява К.торът да е претърпял каквито и да е било вреди, каквито би претърпял единствено от посоченото неизпълнение на заемополучателя да изплаща месечните си вноски. Предвид посоченото, съдът приема неустоечната клауза за фиктивна и нищожна и без да обезщетява реални вреди за К.тора.

Същевременно, К.торът не включва плащането по неустоечната клауза към разходите по К.та и към ГПР, което е следвало да направи, като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която е допустим размер на ГПР в размер не по-голям от 50%. В процесния случай реалният размер на ГПР многократно надвишава този размер, което води до недействителност на целия договор за потребителски К.т-както посочени вещото лице в заключението си по ССЧЕ, действителният размер по К.та на ГПР е в размер от 644,24%.

Вземането по клаузата за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за К.тора/,,скрита лихва/ и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Невключването на вземането и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски К.т представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.

На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски К.т следва да бъде обявен за недействителен.

Така мотивиран съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. И. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита. Съдът намира, че следва да се присъди адв. възнаграждение предвид посоченото на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от НМАР съдът определя справедлив размер на адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита от 480 лв. с ДДС. Възнаграждението се присъжда в минималния размер по Наредбата, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и предвид приключването му в едно съдебно заседание, без лично явяване на адвоката.

На следващо място, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-М. общо 200 лв.- такса и 4 разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена по реда н чл. 83, ал.2 от ГПК- 50 лв. държавна такса и 150 лв. депозит за експертизата.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ,,К. Й.‘ООД, ЕИК:

***, със седалище иадрес на управление:

Х., улЛ.‘‘

№

***

НИЩОЖНОСТТА/НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между дружеството и Н. Д. С., ЕГН********** с адрес: гр.М., ул.,,С.

К. О.‘ № 31 Договор за паричен заем № ****/19.11.2024 г., като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за К.т.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ,,К.

Й.‘ООД, ЕИК: ***, със седалище иадрес на управление: Х., улЛ.‘‘ № *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД ,,Е. И., БУЛСТАТ: *****, с адрес: П., ул.Б.

№ 3 сумата от 480 лв.с ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК,,К. Й.‘ООД, ЕИК: ***, със седалище иадрес на управление: Х., улЛ.‘‘ № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-М. сумата от 200 лв.- държавна такса и разноски, от чието заплащане ищецът е освободен по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – М.: _______________________ 5