Решение № 100 от 13.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20262100600423 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл.

НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Стоян Иванов - БАК, защитник на осъдения А. С. Х. с ЕГН: **********, против Определение № 65 от 17.03.2026 година по НЧД № 46 по описа за 2026 година на Районен съд- Несебър, с което съдът по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е извършил съдебно групиране на присъдите по НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър и НОХД № 2511/2025 г. на СРС и е наложил едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Със същото определение съдът по реда на чл. 25, ал. 2 и чл. 59 НК е приспаднал времето през което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ и е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК във връзка с всяко едно от деянията, включени в съвкупността.

С жалбата се изразява несъгласие с формираната от РС-Несебър съвкупност, като се застъпва, че е налице по-благоприятен вариант за групиране, при който осъжданията по НОХД № 2511/2025 г. на СРС и по НОХД № 993/2023 г. на СРС формират една група. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното определение и да постанови ново в изложения смисъл.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура застъпва, 1 че първоинстанционното определение е неправилно, подкрепяйки изложените от защитника доводи за наличие на по-благоприятно групиране за осъдения, което обаче вече е било сторено от СРС. Пледира за отмяна на обжалвания акт.

Защитникът на осъдения - адв. Стоян Иванов – БАК заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.

Осъденият А. С. Х. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че действително са налице основания за отмяната на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред НРС е протекло по реда чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл.

23-25 НК по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас, ТО -Несебър за определяне на общо наказание на осъденото лице А. С. Х. измежду две от осъжданията му, а именно:

1. С Присъда № 327/02.06.2025 г. по НОХД № 2511/2025 г. на СРС, влязла в сила на 18.06.2025 г. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 2 от НК, извършено в периода от 16 до 18.05.2022 г. вкл., за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 5 години;

2. Със Споразумение № 4/29.01.2026 г. по НОХД № 41/2026 г. на НРС, влязло с сила на 29.01.2026 г., Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

274а, ал. 1 от НК за периода от неустановена дата на месец септември 2024 г. до 30.01.2025 г., за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 7 месеца.

На 17.03.2026 г. било проведено открито съдебно заседание, приключило с постановяване на атакуваното определение, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 23-25 НК РС-Несебър определил на Х. едно общо най-тежко наказание измежду цитираните по-горе в размер на 5 години „Лишаване от свобода“. Съдът определил първоначален „строг“ режим за изтърпяването му и приспаднал изтърпяната до момента част от всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността, включително и времето през което Х. е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК във връзка с деянията, предмет на осъжданията.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи, които обаче не могат да се подкрепят от настоящия състав по следните причини:

Видно е че Х. е многократно осъждан, като във времето осъжданията му са били предмет на нееднократно групиране в различни варианти. За нуждите на настоящето произнасяне релевантни са последните три осъждания, които освен цитираните по-горе включват и осъждането по НОХД № 993/2023 г. на СРС, в сила от 23.01.2023 г., по което на Х. е било наложено наказание ЛОС за срок от 1 година за престъпление довършено на 05.04.2022 г. Останалите осъждания на жалбоподателя са отдалечени във времето и не влияят на настоящето произнасяне.

П о НЧД № 10461/2025 г. на СРС, в сила от 18.11.2025 г. е било извършено съдебно групиране на осъжданията на Х. по НОХД № 2511/2025 г. на СРС и по НОХД № 993/2023 г. на СРС, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание, а именно – ЛОС за срок от 5 години, което да се изтърпи ефективно, при първоначален 2

„строг“ режим.

След влизане в сила на определението по НЧД № 10461/2025 г. на СРС на 29.01.2026 г. е влязло в сила и Споразумение № 4/29.01.2026 г. по НОХД № 41/2026 г. на НРС, с което н а Х. е било наложено наказание ЛОС за срок от 7 месеца за престъпление, довършено на 30.01.2025 г.

При тези факти безспорно се установява, че новото осъждане на НРС е новонастъпил факт, който следва да се съобрази (Тълкувателно решение № 3/2019 г. на ОСНК на ВКС) и който принципно е в състояние да доведе до „разкъсване“ на формираната по НЧД № 10461/2025 г. на СРС съвкупност, доколкото се касае за ново осъждане, намиращо се в съвкупност с това по НОХД № 2511/2025 г. на СРС. Именно това е дало основание на РС-Несебър да извърши новото групиране между двете осъждания. Районният съд не е съобразил обаче, че формирайки съвкупност между НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър и НОХД № 2511/2025 г. на СРС, осъждането по НОХД № 993/2023 г. на СРС в размер на 1 година ЛОС ще трябва да се изтърпи отделно. Макар да не го е посочил изрично в мотивите си, този извод е единственият възможен, доколкото осъждането по НОХД № 993/2023 г. на СРС не може да се групира с това по НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър (престъпленията по двете се намират в условията на рецидив, а не на съвкупност помежду си), нито с някое от поранните осъждания на Х., поради същата причина. След новото групиране направено от НРС, то вече не е в група и с осъждането по НОХД № 2511/2025 г. на СРС. По този начин реално се обособява една съвкупност измежду осъжданията по НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър и НОХД № 2511/2025 г. на СРС, при която най-тежкото общо наказание е в размер на 5 години ЛОС и отделно от това Х. следва да изтърпи отделно наказанието по НОХД 993/2023 г. на СРС в размер на 1 година ЛОС.

При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай най-благоприятен за Х. се явява вариантът, при който не се нарушава вече формираната съвкупност измежду осъжданията по НОХД № 2511/2025 г. на СРС и по НОХД № 993/2023 г. на СРС, където е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години ЛОС, а новото осъждане по НОХД № 41/2026 г. на НРС в размер на 7 месеца ЛОС се изтърпи отделно (макар и принципно да е възможно да се групира с това по НОХД № 2511/2025 г. на СРС, както е направила първата инстанция). По този начин общият размер на наказанията ЛОС, което ще трябва да изтърпи Х. е в размер на 5 години + 7 месеца и е по-благоприятен от варианта възприет от РС-Несебър, при който общият размер ЛОС би бил - 5 години (НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър и НОХД № 2511/2025 г. на СРС) + 1 година (НОХД № 993/2023 г. на СРС).

Поради горните обстоятелства и след извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция констатира, че то е неправилно и следва да се отмени. Доколкото осъжданията по НОХД № 2511/2025 г. на СРС и по НОХД № 993/2023 г. на СРС вече са били групирани по НЧД № 10461/2025 г. на СРС и доколкото съдът констатира, че не се налага промяна в тази съвкупност, то и безпредметно се явява новото им групиране в същия вид, а следва единствено да се уточни, че наказанието по НОХД № 41/2026 г. на РС-Несебър, така както е наложено от решаващия съд, следва да се изтърпи отделно.

3

Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 65 от 17.03.2026 година по НЧД № 46 по описа за 2026 година на Районен съд- Несебър.

ПОСТАНОВЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, наложено на А. С. Х. с ЕГН: ********** по НОХД № 41/2026 г. на РС – Несебър, ДА СЕ ИЗТЪРПИ ОТДЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК на страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4