Решение № 652 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора С. Анг. С. Р. Хр. Ч. М. Б. Д. М. Б. Д. К. Д. Д. М.

К. Б. М. Н. Г. Д. В. М. И. Г. З. К. Н. М. Р. Ст. И. И. К. К. Д. В. С. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600991 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат М., служебно назначен защитник на подсъдимия А. П. Л., срещу присъда от 14.09.2022 г., постановена по НОХД № 7583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 6 състав, с която подсъдимия Л. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г., около 17.00 часа, в гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“, на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“, чрез стискане и притискане с пръсти и зъби в областта на дясната предмишница и в областта на палеца на дясната ръка, причинил на И. М.С. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и оток на меките тъкани в областта на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице – инспектор в транспортна служба в отдел „Контрол по редовността на пътниците“ към „Център за градска мобилност“ ЕАД, при изпълнение на функцията му да следи за опазване на обществения ред в превозните средства в района, за който отговаря, и Д.ието е извършено по хулигански подбуди – при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, без основателна причина, на публично място, нарушавайки обществения ред, 1 установените правила и добрите нрави и демонстрирайки явно неуважение към човешката личност, телесна неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.

Подсъдимият Л. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 402,60 лева по сметка на СДВР и в размер на 283,56 лева по сметка на СРС.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Твърди се, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не са се доказали в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд по категоричен и несъмнен начин, чрез събраните по делото доказателства, както и изготвени експертни заключения.

Счита, че подсъдимия Л. е претърпял побой от пострадалия предвид констатираните при двамата телесни увреждания. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия бъде оправдан. Алтернативно се моли за връщане на делото на първия съд за неговото ново разглеждане, т.к. от страна на първия съд не е направен опит да се призове подсъдимия, за който са налице данни по делото, че живее в чужбина, с което е нарушено неговото право на защита.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав намира, че за правилното решаване на делото следва да бъде проведено въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия Л.. Съдът счита, че не следва да се провежда разпит на свидетелите и вещите лица.

В съдебно заседание пред въззивния съд адвокат М. поддържа жалбата. Счита, че подсъдимият е бил поставен от пострадалия в безпомощно състояние вследствие на борбата между тях, при която подсъдимия Л. се е опитвал да избяга, като единствената възможност да се освободи била да ухапе пострадалия. Твърди още, че посочените в обвинителния акт обстоятелства не отговарят на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите – контрольори, поради обстоятелството, че същите са служители в ЦГМ и пострадалият е техен ръководител.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт и да остави жалбата без уважение. Счита, че са събрани безспорни гласни и писмени доказателства, от които се установяват времето, мястото и механизмът на извършеното Д.ие, както и участието на подсъдимия в него.

Намира, че няма доказателства пострадалият да е привеждал в безпомощно състояние подсъдимия или да му е нанасял удари, като в подкрепа на изложеното посочва обясненията на подсъдимия, депозирани пред въззивния съд, в които споделя за нанесен спрямо него побой от полицаите, а не от контролата на градския транспорт. Намира за доказано по несъмнен начин обвинението, а първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което счита, че същият следва да бъде потвърден.

2

Подсъдимият в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимият моли за оправдателна присъда.

Настоящият съд след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи, обсъдени съвкупно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, в рамките на което беше извършен разпит на подсъдимия Л. и бяха приети писмени доказателства, не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ и правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваната присъда.

Писмените доказателства, изпратени в изпълнение на Европейска заповед за разследване и допълнителна Европейска заповед за разследване, ведно с извършения им превод писмени документи, и изпратени от прокуратурата в Ерфурт, Германия по повод допълнението към ЕЗР обусловиха допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка единствено досежно обстоятелството, че подсъдимият Л. е осъден на 12.09.2023 г. от Областен съд Ерфурт на доживотен затвор по дело № 904-GS-27380/2022 г., както и че търпи така наложеното му наказание в пенитенциарно заведение на територията на Федерална Република Германия. Поради изложеното и при извършена от въззивния съд самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери основания за допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, единствено в посочената по-горе част, която е следната:

Въззивният съд възприема установената от първата инстанция фактическа обстановка, както следва:

Подсъдимият А. П. Л. е роден на ******* в гр. Бургас, българин, български гражданин, осъждан, с постоянен адрес гр. София, кв. “Филиповци“, ул. “*******“ № 3, ЕГН **********.

На 12.09.2023 г. подсъдимият Л. е осъден от Областен съд Ерфурт на „доживотен затвор“ по дело № 904-GS-27380/2022 г., което наказание към настоящия момент търпи в пенитенциарно заведение на територията на Федерална Република Германия.

На 21.07.2020г., около 17.00 часа, свидетелите К., Л., Д., Д. и Е. Д. М. - контрольори по редовността на пътниците към Центъра за градска мобилност - гр.София, изпълнявайки служебните си задължения по проверката за редовността на пътниците, чакали пристигането на автобус на спирка на масовия градски транспорт „Разклона за летището“, находяща се в 3 гр.София, ж.к. „Дружба“, бул. „Искърско шосе“. Свидетелите К. и Л. се качили в автобус с инвентарен номер № 3101, движещ се по линия № 88 „Зоопарка- Хюндай България”, за да проверят пътниците. С тях бил и свидетелят И. М.С. - инспектор транспортна служба в отдел „Контрол по редовността на пътниците към Центъра за градска мобилност - гр.София, който останал на автобусната спирка, до втората врата на автобуса. Свидетелката Л. поискала от подсъдимия Л., който пътувал в автобуса, да представи карта или билет за пътуване в градския транспорт и защитна маска. Подсъдимият не представил изискания документ и защитна маска. Тогава свидетелката Л. му обяснила, че трябва да си закупи билет и да си постави защитна маска, но същият отказал, след което го подканила да слезе от автобуса. Подсъдимият Л., като нередовен пътник, според извършващите проверката служители, й отказал. Между двамата избухнал скандал. В този момент към тях се приближил свидетелят К., за да окаже съдействие на колежката си. Свидетелят С. чул разменените реплики и също подканил подсъдимия Л. да си постави защитна маска.

Неочаквано подсъдимият Л. скочил към вратата на автобуса, пред която на тротоара стоял свидетелят С.. Нахвърлил се към него, като едновременно с това му нанесъл удари и двамата паднали на тротоарното платно. В този момент подсъдимият притиснал с пръсти и зъби дясната предмишница и палеца на дясната ръка на свидетеля С., в резултат на което му причинил охлузване и оток на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница. Свидетелят С. се помъчил да задържи нападателя, но не успял. Подсъдимият успял да се измъкне и побягнал към близките блокове. В това време свидетелят С. сигнализирал на телефон 112 и поискал помощ. На място бил изпратен дежурният полицейски екип на 08 РУ-СДВР - свидетелите К. К.Л., Т.В.В. и Р.В. Д., които оказали съдействие на пострадалия С.. Полицаите успели да заловят подсъдимия и след като установили неговата самоличност го задържали и отвели в сградата на 08 РУ-СДВР, за да даде обяснение по случая.

Съгласно назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на свидетеля И. М.С. били причинени следните увреждания: охлузване и оток на меките тъкани в областта на палеца на дясната ръка и кръвонасядания по дясната предмишница. В експертното заключение е посочено, че установените травматични увреждания се дължат на притискане с или върху твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, каквито са човешките пръсти и зъби и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелствания.

Прието е, че така посочените увреждания реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“.

В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е изслушана и приета от първия съд. В заключението на същата вещите лица приемат, че не се установяват качествени отклонения в психичното функциониране на освидетелствания Л., както и че липсват данни за епизоди на психоза и без вродени или придобити интелектуални разстройства. Вещите лица са приели, че по време на инкриминираното Д.ие при освидетелстваното лице не е било налице афектно отреагиране, като са стигнали до извода, че към момента на инкриминираното Д.ие подсъдимия Л. е 4 могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Приели са, че е налице психична годност за даване на обяснения у подсъдимия, както и че актуалното му психично състояние позволява участие във фазите на наказателното производство.

Подробно описаната в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните от първия съд, както и от въззивния съд в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля И. С. (л. 110 от съдебното производство и дадените в хода на досъдебното производство - л. 4 и л. 10 - л.