Решение № 1357 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110201740 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба на Н. Х. С. с адрес: град ..., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 013770, издадено на 02.07.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си наказаното лице възразява срещу законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че същото е издадено при неправилно възприета фактическа обстановка, тъй като собственик на нерегистрираното по надлежния ред МПС е било друго лица, поради което и жалбоподателят не е имало как да знае, че регистрацията е била прекратена.

В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно призован, се явява лично. Пред съда поддържа поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел 1

,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата с подробни аргументи като се иска то съда да постанови решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендират се иразноски.

Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът възприема следната фактическа обстановка:

На 12.05.2022г., около 14:04ч. в град София, по ул.,,Проф.Цветан Лазаров“, с посока на движение от бул.,,Асен Йорданов“ към бул.

,,Христофор Колумб“ жалбоподателят Н. С. управлявал лек автомобил Мерцедес 814 с регистрационен номер ..., собственост на неговия син БНХ..

При извършена проверка то служители в сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР било установено, че водачът управлявал моторното превозно средство с прекратена от 15.12.2021г. регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН Серия GA № 588049. Материалите били изпратени на СРП с оглед извършване на преценка за наличие на извършено престъпление от общ характер. По случая била образувана пр.пр. №28 363/2022г., която приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство от 05.07.2022г. В мотивите прокурорът приел, че по преписката били събрани данни, че процесното МПС е било регистрирано, но е със служебно прекратена регистрация, поради което и изпълнителното деяние съставлява административно нарушение по ЗДвП, но не и престъпление.

Поради тази причина и препис от постановлението, ведно с материалите по преписката били изпратени на ОПП –СДВР за прилагане на административна санкция на водача на автомобила. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе като безспорно установена от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Видно от представената справка за собственост от ОДМВР – Добрич е, че собственик на спрения за 2 проверка лек автомобил Мерцедес 814 с регистрационен номер ..., е лицето БНХ., което, по признание на жалбоподателя у е негов син. Също така от отделна справка се доказва, че регистрацията на управляваното от дееца МПС е била прекратена от 15.12.2021г. По пр.пр.№ 28 363/2022г. са били снети сведения на жалбоподателя по настоящото производство, в които той самият признава, че действително е управлявал въпросния лек автомобил, но не знаел, че същият е бил със служебно прекратена регистрация. Същевременно по преписката е приложено писмо, касаещо леки автомобил, в което е посочено, че същото е с прекратена регистрация при уведомление от Гаранционния фонд за валидна гражданска отговорност. От друга страна по делото липсват каквито и да е било данни, че жалбоподателят С. е знаел за това обстоятелство.

Предвид така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано откъм субективна страна. В хода на делото не бяха ангажирани безспорни доказателства, които да докажат по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят Н. С. е съзнавал, че към момента на управление на моторно превозно средство, което е било собственост на неговия син, същото е било със служебно прекратена регистрация. В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по Тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП , без за това да е уведомен собственикът на МПС. След като собственикът не е уведомен и узнал за посочения факт, а и това е лице, различно от водача на спряното за проверка МПС, няма как да се предполага, че водачът, който е управлявал автомобила към процесната дата, е съзнавал това обстоятелство. В подкрепа на този правен извод са изявленията на самия деец както в жалбата с която е сезирал съда по обжалването на наказателното постановление, така и в сведенията, които е дал, в хода на прокурорската преписка. В случая е налице е т. нар. фактическа грешка по чл. 14, ал. 1 от НК във вр. чл. 11 ЗАНН , тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението 3

/дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му (в този смисъл е Решение № 4980/21.07.2023г. по адм.д.№ 4841/2023г. по описа на АССГ).

С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 013770 издадено на 20.07.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на Н. Х. С. с адрес: ..., с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4