Определение № 2963 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502971 по описа за 2025 година

Производството е по чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, с адрес: гр. София, 1766, район "Младост", ж.к. "Младост 4", ул. "Бизнес Парк София" №1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Т. И. В. против Определение № 14435/29.07.2025г„ постановено по гр.д. 10878/2024 г. по описа на СГС , ГО I - 2 с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на решение 3701/16.06.2025г„ с което съдът осъжда „ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Д. - 800,00 лева възнаграждение за осъществено проц. представителство чл. 38 Задв.; на ищеца Д. Д. и 200,00 лева държавна такса,а в полза на съда -1 754,12 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.В жалбата са развити подробни оплаквания относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

От насрещната страна по частната жалба е постъпил отговор,с който се оспорва същата.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.Иска се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:Гр.д.№514/24г на СОС е образувано по искова молба от Д. З. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против дружеството жалбоподател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6.В исковата молба подробно е изложена фактическата обстановка,на която се основава иска.Иска се да бъде постановено 1 решение,с което бъде признато за установено, че НЕ СЪЩЕСТВУВА претендираното от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, спрямо Д. Д. с ЕГН ********** вземане, в размер на сумата от 48 853,00 лева, представляваща придобито от ответника вземане по Договор за цесия 30.06.2016 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД, като цедент, поради изтичане на погасителната давност. Претендирани са разноски по делото.

От страна на ответника по делото е постъпил отговор,с който е признат за основателен предявения иск.

С постановеното по делото решение съдът е уважил пледявения иск като е :

-признал за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 439, ал.

1 от ГПК, че Д. З. Д. не дължи изпълнение за 48 853,00 лева по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. 57 478/2009 г. на СРС, 62-ри с-в. Д. Д. е с адрес в *** и съдебен адрес – адвокат М. Д., гр. София, ул. „Дунав“ 1, ет. 2, ап. 3. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е с адрес в гр. София, ж. к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ 4-6 и е -осъдил „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати на: Д. З. Д. – 200,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,на адвокат М. Д. – 800,00 лева възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и на СГС – 1 754,12 лева държавна такса.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК е постъпила молба от дружеството ответник,с която се иска решението, в частта му относно разноските, да бъде изменено,като бъде прието,че такива не се дължат,поради това,че ответника е признал иска и с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

Ответника е оспорил молбата и е поискал същата да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение СГС лаконично е отхвърлил искането на ответника.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска,а съгласно ал.2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.От значение за решаване на спора по настоящето дело е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото,при положение,че е признал иска.

Съдът счита,че такъв повод е налице,поради следните съображения:

Видно от представената Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-52811/18.04.2024 г., издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, в поле „Просрочия по активни и по погасени кредити“ е посочено, че за отчетна единица „L28 – ЕОС МАТРИКС ЕООД” е посочен кредит с идентификатор EOSDP000000001366950, с вид на кредита „Придобивания на вземания по кредити” с дата на разрешаване 30.06.2016 г., дължима сума: 48 853,00 лева и просрочие „над 360 дни“.Като длъжник е посочен Д. З. Д.,а като взискател настоящия жалбоподател. Видно от заявление-декларация с вх. № ВЖ-00295/09.05.2024 г. ищеца 2 уведомил ответника,че тъй като считано от 30.06.2016 г. по това вземане не са извършвани плащания към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, респективно над 8 /осем/ години няма активност, то вземанията за главница и лихва са погасени по давност. Видно от представената Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-114 954/11.09.2024 г., издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, в поле „Просрочия по активни и по погасени кредити“ е посочено, че за отчетна единица „L28 – ЕОС МАТРИКС ЕООД” е посочен кредит с идентификатор EOSDP000000001366950, с вид на кредита „Придобивания на вземания по кредити” с дата на разрешаване 30.06.2016 г., дължима сума: 48 853,00 лева и просрочие „над 360 дни“.Като длъжник отново е посочен Д. Д., а като взискател настоящия жалбоподател.

При така изложените факти по делото съдът счита,че с поведението си ответникът – настоящ жалбоподател е станал причина за завеждане на делото.Поради това,че по делото не са ангажирани доказателства в обратната насока ,съдът приема,че до 18.04.24г. /датата,на която заявителя-Д. Д. е направил справка в Централния кредитен регистър/,Д. не е знаел за извършената и неоспорвана, по делото , цесия в полза на дружеството жалбоподател.След като същият е установил на 18.04.24г. че се води длъжник по ЦКР,то същия на 09.05.24г.

/датата на входяване на заявлението-декларация в регистратурата на ответника/ е подал заявление,че задължението му е погасено по давност.Съгласно чл.10,ал.1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 /каквато се явява и дружеството жалбоподател/ са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.В настоящия случай,след като кредиторът е уведомен с декларацията,получена от него на 09.05.24г.,че длъжника се позовава на погасяване на вземането по давност,в случай,че е бил съгласен с това позоваване ,е следвало да уведоми ЦКР,че счита,че вземането е окончателно погасено. Видно от представената справка /лист 13-15/ от 11.09.24г. издадена по заявление на Д.,четири месеца след подаване на заявлението от 09.05.24г. длъжника Д. продължава да се води като длъжник по посоченото в справката задължение-т.е. след като е бил уведомен за възражението за погасяване по давност и при положение,че е бил съгласен със същото /така, както се подържа в отговора/ жалбоподателят е следвало да уведоми регистъра,че вземането посочено в справката е окончателно погасено.След като, в продължение на четири месеца,кредиторът не е изпълнил това си задължение,то същият е станалпричина за завеждане на делото,поради което и на основание чл.78,ал.1 и по аргумент от противното на ал.2,то същият следва да понесе разноските по производството.

Съдът счита,че наведените в жалбата аргументи,че жалбоподателят е изпълнявал свои законови задължения по чл.10,ал.1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър е основателно само за периода до 09.05.24г. когато е бил уведомен за извънсъдебното изявление за погасяване по давност на задължението.След тази дата същия е бездействал да уведоми ЦКР за окончателното погасяване на задължението,поради което направеното в отговора признание на иска е несъотносимо към спора относно дължимостта на претендираното от ищеца възнаграждение.

3

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията на въззиваемия за присъждане на разноски на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. съдът счита,че същото е основателно и следва да бъде уважено на основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК като на адв.М. Д. Д. от САК ,с личен №********** бъдат присъдени разноски на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. във връзка с чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100лв. съобразно фактическата и правна сложност на изготвения отговор на частната жалба.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 14435/29.07.2025г„ постановено по гр.д. 10878/2024 г. по описа на СГС , ГО I - 2 с-в.

Осъжда „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на адв.М. Д. Д. от САК ,с личен №********** на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. направени по делото разноски за адвокатска възнаграждение в размер на 100лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4