Определение № 497 от 10.12.2018, Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21

Гр.Сливен, 10.12.2018г.

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАЯ ЙОРДАНОВА

ГАЛИНА НЕЙЧЕВА при секретар ПЕНКА СПАСОВА и с участието на прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, като разгледа докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ВЧНД № 563 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С протоколно определение от 29.10.2018г. по ЧНД № 1279 / 2018г. на РС – Сливен на осъдения Б.И.К. е определено едно общо наказание по НОХД

№ 460 / 2018г., по НОХД № 497 / 2018г., по НОХД № 955 / 2018г. и по НОХД № 682 / 2108г., всичките на РС – гр. Сливен, а именно най - тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 24 от НК определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три години е увеличено с ½, а именно с една година и шест месеца. Съдът е постановил определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца осъденият К. да изтърпи при първоначален строг режим и е приспаднал времето, през което осъденият К. е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.

Определението е обжалвано с частна жалба от осъдения К. чрез назначения му служебен защитник в частта относно приложението на чл. 24 от НК.

В с.з. жалбоподателят и назначеният му служебен защитник се явяват лично и поддържат жалбата.

Служебният защитник счита, че не се налага приложението на чл. 24 от НК.

Осъденият К. изказва съжаление за грешките си. Относно наказанието – предоставя на съда.

Представителят на ОП – Сливен предлага окръжният съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Предвид множеството осъждания на К. /събрани на 38 страници справка за съдимост/ счита, че е наложително той да престои по – продължително време изолиран от обществото.

Сливенският окръжен съд, след като на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло обжалваното определение, установи СЛЕДНОТО:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Осъденият Б.И.К., роден на ***г., има 49 самостоятелни влезли в сила присъди, за деяния извършени от него в периода 22.05.2009г. – 10.02.2018г. Последните му осъждания както следва:

-

С слязла в сила на 28.05.2018г. присъда по НОХД № 460 / 2018г. на СлРС за извършено на 10.02.2018г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

-

С влязла в сила на 09.07.2018г. присъда по НОХД № 497 / 2018г. на СлРС за извършено на 21.12.2017г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

-

С влязла в сила на 02.10.2018г. присъда по НОХД № 955 / 2018г. на СлРС за извършено на 09.01.2018г. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.

1, т. 4, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим;

-

С влязла в сила на 15.10.2018г. присъда по НОХД № 682 / 2018г. на СлРС за извършено на 09/10.02.2018г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим

С протоколно определение от 29.10.2018г. по ЧНД № 1279 / 2018г. на СлРС на осъдения Б.И.К. е определено едно общо наказание по така посочените четири присъди, а именно най – тежкото от всички наложени наказания - лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същото определение на основание чл. 24 НК общото наказание лишаване от свобода е увеличено с една година и шест месеца. Съдът е постановил определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца осъденият К. да изтърпи при първоначален строг режим и е приспаднал времето през което той е бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.

Решаващият съд законосъобразно е преценил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за групиране на наказанията по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК и за приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Деянията по четирите присъди, включени в съвкупността са извършени за много кратък период от време 21.12.2017г. – 10.02.2018г., едно след друго, в реална съвкупност. Съобразявайки и данните за личността на осъдения, който е започнал престъпната си дейност още през 2009г. като непълнолетен; обстоятелството, че същият има и още 45 самостоятелни присъди, както и тежестта на извършените престъпления /квалифицирани състави на кражба/, напълно подкрепят довода, че е необходимо осъденият да бъде изолиран за по-дълъг срок от обществото.

Наложеното общо наказание от три години лишаване от свобода следва да се увеличи, тъй като срокът му не е достатъчно дълъг за постигане целите на закона.

Обосновано, в рамките на закона и в съответствие с доказателствата по делото, наказанието лишаване от свобода е увеличено с ½, а именно с една година и шест месеца. Характерът и тежестта на деянията, които са извършени от осъдения К. в твърде кратък срок, проявената от него престъпна упоритост и явното незачитане установените норми на поведение, миналите му осъждания и ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода, рефлектират върху степента на обществената му опасност, която е завишена.

Всички тези обстоятелства налагат извода, че поправянето и превъзпитанието на осъдения К. би се постигнало с увеличение на общото наказание със срока определен от районният съд. Така определеният от първата инстанция общ обем наказателна принуда и според въззивната инстанция е най – подходящ, за да мотивира осъдения към съобразяване и спазване на установения в страната правов ред. По изложените съображения въззивният съд приема, че определението на СлРС следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 334,, т. 6 и чл. 338 от НПК, Сливенският окръжен съд

О

П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 29.10.2018г. по ЧНД № 1279 / 2018г. на Районен съд – Сливен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: