Решение № 433 от 11.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20243100900100 по описа за 2024 година

Исковото производство е образувано по искова молба вх. № 5543/29.02.2024 г. по описа на ВОС, поправена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК с молби вх. № 7100/19.03.2024 г. и вх. № 13242/27.05.2025 г., с която ищецът ЕТ „СТ – С. Г.“, ЕИК 103164931, със седалище град Варна, е предявил иск за установяване в отношенията му с ответника „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, седалище град Перник, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 04.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4383/2012 г. на Варненски районен съд, 17 състав, в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК 000694749, и разноските за образуваното въз основа на него изпълнително производство в общ размер на 109 777,11 лева, което вземане е било прехвърлено на ответника „С.Г. ГРУП“ ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021 г., поради погасяване по давност на дълга.

Впоследствие, с определение №396/17.03.2025г. на основание чл.219 и чл.226, ал.2, във вр. с чл.222 от ГПК като ответник в процеса е конституиран последващият приобретател на оспорваното с иска вземане „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, ЕИК 206858118, със седалище град София.

Твърди се от ищеца, че по ЧГД № 4383/2012 г. на Районен съд – Варна по реда на чл. 417 и чл. 418 ГПК в полза на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ 1

БЪЛГАРИЯ“ АД са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2012 г. като длъжникът ЕТ „СТ – С. Г.“, ЕИК 103164931, със седалище град Варна, е осъден да заплати следните суми: 36 373,64 евро, представляваща главница за периода до 29.03.2012 г.; 230,31 евро – такса управление за периода от 03.11.2008 г. до 29.03.2012 г.; 92,84 лева – такса управление за периода до 29.03.2012 г.; 5 267,08 евро – договорна лихва за периода от 21.12.2010 г. до 29.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2012 г., до окончателното изплащане, както и сторените разноски в размери съответно 1 639,71 лева – държавна такса и 1 523,83 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителния лист кредиторът е подал молба до съдебен изпълнител като е било образувано изпълнително дело № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 в КЧСИ. Последното изпълнително действие по това дело е било извършено на 02.04.2016 г., като на 20.05.2020 г. изпълнителното дело е било прекратено.

Впоследствие вземанията били прехвърлени на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с договор за цесия, като въз основа на молба от последния на 05.07.2022 г. било образувано изпълнително дело № 596/05.07.2022 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ 719 в КЧСИ. С молба вх. № 13700/12.08.2022 г. взискателят „С.Г. ГРУП“ ЕАД поискал налагане на възбрана и насрочване на опис върху конкретно посочен недвижим имот, като с последваща молба вх. № 17177/11.10.2022 г. поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ В.Г., рег. №725, с район на действие Окръжен съд - Велико Търново, за продължаване на изпълнителните действия.

Със съобщение изх.№ 36424/30.08.2023 г. длъжникът бил уведомен за прехвърлянето на изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я. и образуваното изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., съответно за размер на дълга към този момент, посочен в общ размер на 109 777,11 лв., включващ главници 44 497,23 лв., неолихв. вземания 48 101,53 лв., лихви към главници 10 696,92 лв., такси 6 481,43 лева.

Позовавайки се и на даденото в т.10 от TP № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разяснение, ищецът твърди, че 5-годишната погасителна давност за вземането на взискателя е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист - 04.04.2012 г., и е изтекла на 04.04.2017 година, като същата не е прекъсвана от взискателя.

2

Впоследствие, при поправяне на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът обвързва началото на срока за погасителната давност с датата на извършване на последното изпълнително действие по изп.д. № 688/2012 г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., рег. № 711 в КЧСИ, като счита, че от 02.04.2016 г. същата не е била прекъсвана и е изтекла до 02.04.2021 година. Според ищеца, изпълнително дело № 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я., преобразувано в изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., са образувани за събиране на вземане, което е погасено по давност.

При тези основни твърдения ищецът ЕТ „СТ – С. Г.“ счита, че вземането на взискателя „С.Г. ГРУП“ ЕАД, с последващ цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по изпълнителния лист е било погасено по давност в пълен размер, поради което не дължи сумите, предмет на изпълнително производство по воденото изпълнително дело № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г., рег. №725 в КЧСИ.

Първоначално конституираният ответник „С. Г. ГРУП“ ЕАД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, които се поддържат от конституирания впоследствие в хипотезата на чл.222 от ГПК като ответник по иска цесионер „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Като не оспорва основните твърдения на ищеца: - за издадения по ч. гр. д.

№ 4383/2012г. по описа на ВPC изпълнителен лист от 04.04.2012 г.; образуването въз основа на него на изпълнително дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д.П.Я. peг. № 719, страни по което са били „Юробанк България“ АД - взискател и длъжник ЕТ „СТ - С. Г.“ ЕИК 103164931; - прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от „Юробанк България“ АД на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 30.06.2021 г.; - че към момента на депозиране на исковата молба е образувано изп. д. № 20227250401585 по описа на ЧСИ В.Г. с peг. № 725, с предходен номер 20227190400596 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 719, ответникът счита, че тези твърдения са непълни и не изясняват цялостната фактическа обстановка. Твърди се в тази връзка, че за периода от издаването на изпълнителния лист - 04.04.2012 г., до 04.04.2017 г. (дата, посочена от ищеца в исковата молба), а и впоследствие са извършени редица действия, годни да прекъснат давностния срок.

Сочи се, че в хода на изпълнително дело 20127110400688 на 12.06.2012 3 г. е била наложена възбрана, а впоследствие е извършена и публична продан на недвижим имот на длъжника, обезпечаващ дълга, протекла в периода 10.02.2014 - 10.03.2014 година. Издаденото постановление за възлагане на имота е вписано в Служба по вписвания гр. Варна с дв. вх. рег. № 11077/31.05.2014 г. Впоследствие, през 2015 г. в полза на взискателя били изплатени 324,39 лева от постъпили средства на длъжника, удостоверено на гърба на изпълнителния лист, като е без значение дали се касае за постъпления в резултат на наложен запор или на доброволно плащане от длъжника.

Съгласно уведомление с изх. № 26176/20.08.2024 г. по изпълнително дело 20127110400688 по описа на ЧСИ Д.Я. на 08.06.2017 г. е постъпила молба с посочване на способ от взискателя, в резултат на която на 16.10.2017 г. са наложени запори на банкови сметки. На 05.06.2020 г., т.е. по-малко от три години след последното изпълнително действие по изпълнително дело № 20127110400688, е образувано изпълнително дело № 20208920400349 по описа на ЧСИ Х.Г., рег № 892, като с молба от същата дата (05.06.2020 г.) е поискано налагането на обезпечителни мерки - запори и възбрани. Запорни съобщения са изпратени и получени от третите лица - банки на 25.06.2020 г., 21.10.2020 г., 26.10.2020 г., 23.10.2020 г., наложени са възбрани върху имоти на длъжника на 25.06.2020 г. и 10.07.2020 г. Според ответника, с всички тези действия системно е прекъсван давностният срок, като между последното изпълнително действие от 16.10.2017 г. и налагането на последващите обезпечителни мерки не са изтекли дори три години, поради което в рамките на твърдените от ищеца периоди – от 04.04.2012 г. до 04.04.2017 г., или от 02.04.2016 г. до 02.04.2021 г. не са изтекли пет години, в които взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия и да не са прилагани способи от съдебния изпълнител, съответно не е настъпила погасителна давност за вземанията на кредитора. Позовава се и на спирането на течението на сроковете по чл. 110 и сл. от ЗЗД, постановено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. вкл.

Оспорва се като необосновано и твърдението на ищеца, че наложени мерки по дела, които са прекратени, нямат правно значение за прекъсването на срока по чл. 110 и сл. от ЗЗД, като се твърди, че вдигането на наложените 4 запори и/или възбрани има действие занапред, считано от момента на прекратяване на производството, а ефектът на прекъсването на давностните срокове се запазва дори след прекратяването на производството по смисъла на чл. 433 ГПК. Позовава се в тази връзка на разрешенията в ТР 2/2023 на ВКС, ОСГТК. Сочи се, че след 02.04.2021г. до момента на подаване на исковата молба давностният срок е бил многократно прекъсван с поискани от взискателя по изп. д. № 20208920400349 множество изпълнителни способи, заплатени такси към съдебния изпълнител, искане по образуваното впоследствие изп. д. №20227190400596 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, искане по изп. д. № 20227250401585 за налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти на длъжника, находящи се в град Елена, всяко едно от които е годно основание за прекъсване на давностните срокове, позовавайки се в тази връзка и на разрешенията, дадени в т.3 от ТР № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която, като поддържа първоначалните си твърдения, ищецът оспорва твърдението, че през 2015 е било предприето изпълнително действие, прекъсващо дейността като счита за недоказано от ответника в резултат на какви действия са постъпилите според него средства. Счита, че 5-годишната давност за вземането на взискателя срещу ищеца е започнала да тече от налагане на възбраната по изп. д. №688/2018 г. – 04.06.2012 г., и е изтекла на 04.06.2017 г. като същата не е прекъсвана от взискателя.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на твърденията на ищеца, като се поддържа твърдението в отговора на исковата молба, че в периода 04.06.2012 г. - 04.06.2017 г. взискателят е бил активен, по негова инициатива са извършвани редица изпълнителни действия, като всяко плащане в рамките на изпълнителния процес се счита за извършено по повод на него и в резултат на изпълнителното производство.

В представеното от конституирания в хипотезата на чл. 222 ГПК ответник „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД писмено становище, изложените в отговорите на исковата молба (първоначален и допълнителен) се поддържат.

Сочи се, че уведомлението по чл. 99 ЗЗД, във връзка със сключения между „С.Г. ГРУП“ ЕАД и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за цесия е 5 било връчено на ищеца - длъжник с връчването на отговора на исковата молба. Изложени са възражения и оспорвания, идентични с тези в първоначалните отговори на исковата молба като се поддържа искането за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът ЕТ „СТ-С. Г.“ се представлява от адв. А. А., който поддържа изложеното в исковата молба и моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 28378/06.10.2025 г. излага становище по хода на делото и отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по същество на предявения иск, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предявената от ищеца ЕТ „СТ - С. Г.“ ЕИК 103164931, установителна претенция се квалифицира правно по чл.439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).