Решение № 113 от 22.06.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20224200500162 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 29 от 15.02.2022 по гр.д. № 591/2021 г. по описа на Севлиевски районен съд, е признато за установено отношение на Б.С.К.., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

„****, че Община Севлиево, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл.

„Свобода“ №1, представлявана от кмета И.Т.И., не е собственик на следния недвижим имот: новообразуван имот *** по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „Х.", местност „К.", в землището на гр. Севлиево, с код по ЕКАТТЕ 6527, общ. Севлиево, одобрен със Заповед № 309/2006 г. на областен управител на Област Габрово, с площ от 342,6 кв.м., вид на територия: в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на имота: Имот *** - Ниви - стопанисва Общината, Север и запад - полски път и Имот *** С.К., а съгласно акт за частна общинска собственост *** от 07.09.2017 год. - поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ гр. Севлиево, местност „К.", с площ 343 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: друг вид нива; стар идентификатор:няма; номер по предходен план:7605, квартал:0; съседи: имоти с идентификатори***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Осъдил е Община Севлиево да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 666,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Община Севлиево, чрез процесуалния им представител адв. Я. от Адвокатско дружество „Шопов и Я.“. Считат, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с изготвянето на доклада по чл. 146 от ГПК, а именно- докладът е непълен, тъй като не е разпределена доказателствената тежест и не е указано за кои факти следва да се 1 ангажират доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд не е обследвал собствеността на процесния имот и все пак е приел приложението на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Твърдят, че Община Севлиево е собственик на имота по силата на цитираната разпоредба, приложима към датата на издаване на заповедта за одобрение на плана.

Отбелязва, че преди приемането на окончателния план на новообразуваните имоти, одобрен и влязъл в сила със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областния управител на област Габрово, имотите от местността „К.“, до „Х.“, в землището на гр. Севлиево са земеделски земи. Всички земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата и не са били възстановени, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърдят, че в тази връзка по делото не е установено,че имотът не е ничия собственост и не е бил възстановен на правоимащи, поради което е записан в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл. 19, ал.

1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобива от общината ex lege, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Общината е собственик на имота на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост ***/07.09.2017 г. С тези съображения считат, че постановеното съдебно решение е неправилно, тъй като съдът не е обследвал правилно обстоятелствата, касаещи собствеността на процесния имот.

На следващо място, счита че представените гласни и писмени доказателства от страна на ищеца не са доказали претендираното давностно владение. Счита за неправилни изводите на съда, че е установено давностно владение, тъй като с прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи и създаването на селищни образувания се прекъсва придобивната давност върху имотите. Процесният имот попада в местността „К.“, поради което с изменението на устройствения план е прекратено правото на ползване върху тях, както е и прекъсната придобивната давност. Предприетите действия по силата на решенията на Общинския съвет на гр. Севлиево са действия по принудително изпълнение и водят до прекъсване на давността, на основание чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Не може да се твърди, че са владени необезпокоявани и не е правилен изводът на първоинстанционния съд, че принудителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД касаят само действия, свързани с намеса в имуществената сфера на длъжника.

Предвид трансформацията на земята в общинска, последната не може да бъде придобита по давност, заради въведения мораториум. В периода от 01.01.2018 г., придобивна давност срещу държавата и общините е текла. Ищецът не може да претендира давностно владение върху процесния имот, защото не е изтекъл предвидения в закона срок, още повече, че посочва, че го ползва от 2007 г. Позовава се и на Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което течението на давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване на имоти – частна общинска собственост е спряно с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС преди изтичането му и този срок не тече до 31.12.2022 г. Започналият да тече от 01.06.1996 г. десетгодишен давностен срок изтича на 01.06.2006 г., а установения в § 1 от ЗР на ЗД на ЗС мораториум е в сила от 31.05.2006 г., в съответствие с което е формирания от съда извод, че в полза на ищеца не е осъществено придобивно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ответницата по жалбата, чрез адв. Г. я оспорват, като молят да не се уважава. Моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноски. Излагат подробни съображения. Позовава се на приетата по делото експертиза, според която процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който не се прилага общия ред за придобиване на имоти, тъй като за този вид територия се предвижда специален такъв, разписан в §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. За този вид територия, в която попада процесния имот не е провеждана процедурата за земи по чл. 19 от ЗСПЗ, описана в чл. 45в 2 от ПП на ЗСПЗЗ. Следователно процесния имот не е включен в списъка на имотите – общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като този ред не е предвиден за тази категория земя. Според вещото лице по предходни плановете не е имало възможност да се установи собственост по причина, че към тези планове са създавани кадастрални регистри. Твърди, че по делото не се е установило дали процесните имоти някога са внасяни в ТКЗС, ДЗС или сродни на тях организации, т.е да са били кооперирани в периода на кооперирането на земеделските имоти. Не е предоставен за ползване, няма данни да е провеждана процедура по изкупуване на ползватели и да е издадена заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Взема становище и по възражението за придобиване на имота по давност, като смята, че убедително е доказано наличието на непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот от страна на родителите на ищцата продължило много повече от 10 години преди съставянето на АОС.

Счита за неправилно възражението, че владението е прекъснато с влизане в сила на изменения устройствен план. Категорично се противопоставя на твърдението, че решенията на ОбС – гр. Севлиево в годините от 2000 г. до 2010 г., с които терена „К.“ е бил обособяван като вилна зона, околовръстен полигон, селищно образувание и накрая преименуван от „К.“ в „Х.“ са от категорията на действията водещи до прекъсване на давността. Решенията на общинския съвет не представляват действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.

116, б.“в“ от ЗЗД. Такива действия са всички онези действия на кредитора, третите лица действащи по негова поръчка и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към удовлетворение по принудителен ред и осъществяване на принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. в случая такива действия не са упражнени, поради което възражението за прекъсване на давността е неоснователно.

По отношение на възражението за трасформация на имота в общински и въведения мораториум, взема становище че в приложното поле на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ се включват само тези земи, които са подлежали на възстановяване /т.е земи, попадащи в обхвата на чл.

10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените от закона срокове.

Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо, а жалбата срещу него изхожда от процесуално легитимирано лице.

Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че наследодателите на ищцата, нейните родители, са ползвали имота посредством удостоверение за ползване № 7441/12.10.1978 г., недвижим имот, находящ се в СО „Х.“, местно „К.“ в землището на гр. Севлиево, представляващ парцел ***, част ІV-та по неодобрения план на землището, идентичен с имот № 5636.12 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 309 от 20.07.2006 г. на Областния управител на гр. Габрово. На 27.12.1996 г. са се сдобили с Констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя по § 4б от ЗСПЗЗ, който удостоверява правото им на собственост върху този имот. На запад имотът им граничи с новообразувания имот*** по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Х.“, с код по ЕКАТЕ 6527, одобрен със заповед № 309/2006 г. на областен управител с площ от 342,6 кв.м., вид на територията: в строителни граници, определени с околовръстен полигон, при съседи на имота: им. *** – ниви на Общината, север и запад – полски път; имот *** –С.К..

Наследодателите на ищцата през годините са стопанисвали и двата имота, макар за втория да са нямали документ за собственост. Материализирана граница между двата имота не е имало и са го стопанисвали, както са стопанисвали и своя имот. В годините никой не е 3 предявявал претенции за собственост върху него. Владението е било непрекъснато и необезпокоявано. През 2017 г., след като са изминали повече от 40 г., Д. К. решила да се сдобие с нотариален акт за този имот, който да удостовери правата й върху него. При снабдяването с изсискуемите документи установила, че за имота има акт за общинска собственост.

Като единствен наследник на родителите си, ищцата твърди, че има правен интерес да предяви настоящия иск срещу Община Севлиево. Оспорва АОС като годно средство да легитимира ответника като собственик. Позовава се, че имота няма белезите на земеделска земя, чиято дефиниция дава текста на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Имотът се намира в територия, която се селищно образувание. Моли да се признае за установено по отношение на Община Севлиево, че ищцата е собственик на процесния имот. Направила е доказателствени искания.

В отговора на исковата си молба, ответникът чрез процесуалния си представител оспорват иска като неоснователен. Позовават се на чл. 1 9от ЗСПЗЗ, който ги легитимира като собственици на имота.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 79 от ЗС, въз основа на който от наследодателите на ищцата, респ. от самата нея е осъществявано необезкоено повече от 10години владение, явяващо се предпоставка за придобиване на имота по давност. Приел е, че като не е сезиран с положителен иск за собственост не дължи изрично произнасяне по този въпрос, защото изключва възможността имота да е придобит по силата на давностно владение от ответника, а от друга страна установеното наличие на валидно възникнало право на собственост по отношение на имота, с титуляр ищцата, изключва претндираното от ответника такова право, което е довело до извода за незаконосъобразност на актуване на имота от Община Севлиево.