Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1591 от 19.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1838/2023
Вид
Решение № 1591
Подписан
19.12.2024
В сила
28.01.2025
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 и сл. · Закон за електронните съобщения
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. Пазарджик, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101838 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "Йеттел България" ЕАД - гр. София срещу Г. П. П. от с. А,, общ. П., за установяване по реда на чл. 422 от ГПК на вземания за месечни такси за съобщителни услуги в размер 95,35 лв. за периода 18.11.2019 г. - 17.02.2020 г. и 97,05 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 24.07.2019 г., и двете суми със законните лихви от подаването на заявлението за заповед за изпълнение.

Материалноправната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.

1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения, съответно чл. 99 от ЗЗД - за неустойката.

Ответницата не е открита за връчване на преписи от исковата молба и и е определен особен представител, който е подал отговор, с който оспорва иска. Оспорва възникването на валидно облигационно правоотношение по договора, верността на вписаното във фактурите потребление и доставянето на услугите на потребителя, възразява за нищожност на неустоечните клаузи поради противоречие с добрите нрави, като освен това сочи и че договорът не е надлежно прекратен - ответницата не е уведомена писмено за прекратяването му.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

От фактическа страна по делото въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице се установява следното:

1

На 24.07.2019 г. ответницата е сключила с ищцовото дружество договор за мобилни услуги за предпочитан номер ********** със срок от две години, със стандартен месечен абонамент 31.99 лв. и промоционален месечен абонамент 27,99 лв на месец за 24 месеца.

Копие от договора е приложено по заповедното производство и не е установено той да не е подписан от ответницата.

Ответницата не е заплатила месечните такси и стойността на потребените услуги за времето от 18.11.2019 г. до 17.02.2020 г., като за два от трите месечни периода в този отрязък от време дължимото надвишава месечната такса (ползвани са услуги, които не се покриват от нея) - съответно 37 лв. и 30,37 лв., а за последния месец, от 18.01.2020 г. до 17.02.2020 г. се дължи една месечна такса в размер 27,98 лв. (вероятно в резултат на закръгляне до стотинка на суми от предходни месеци).

За сумите са издадени от ищеца месечни фактури. Те наистина не са подписани от ответницата, но това не е и необходимо, за да установяват задължението, в случаите, когато става дума за вписвания в редовно водени счетоводни книги, извлечение от които са фактурите - чл. 182 от ГПК.

На 06.03.2020 г. мобилната услуга е деактивирана от доставчика поради неплащане в срок, като не е изпратено изрично писмено уведомление за прекратяване до насрещната страна с даване на срок за изпълнение, а само се твърди, че са изпратени предходно смс-уведомления за напомняне за дължимите суми. От деактивирането е начислена неустойката, като не е обяснено защо нейният размер не е равен на 95,97 лв. - сбора на 3 месечни такси, а на 97,05 лв.

Съдът въз основа на установените факти направи следните правни изводи:

Със сключването на договора, подписан от ответницата, възниква облигационното правоотношение между страните.

Месечна такса в размер 27,99 лв. се дължи само по силата на сключения договор и изтеклия срок, в който е била предоставена мобилна връзка, без да е нужно да са ползвани конкретни услуги. За установяването на предоставянето на услугите над включените в тези цена са достатъчни издадените фактури, доколкото от обстоятелствата по делото не следва друго - в случая нищо не опровергава отразеното във фактурите.

Размерът на неустойката, равен на трикратния размер на месечната такса не е прекомерен.

Този размер е равен на абонаментната такса за малка част от неспазения срок на договора и в преговори между Комисията за защита на потребителите и мобилните оператори страните са се съгласили, че е адекватен. Заплащането от потребителя на неустойка обаче се дължи единствено в хипотеза на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора или Общите условия. Предсрочното прекратяване на договора на практика представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в 2 общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора. Разпоредбите на чл. 19б, буква "в" и чл. 75 от Общите условия не предвиждат при изпадане на потребителя в забава договорът автоматично да се прекратява, а само дават право на оператора да го прекрати, което още веднъж показва, че волята на оператора за разваляне на договора следва да достигне до потребителя, за да породи правни последици. По делото няма доказателства, които да установяват при условията на пълно доказване ищецът да е уведомил писмено ответника за разваляне на договорите преди изтичането на срока им. По тази причина договорът не следва да се счита за прекратен и неустойката не се дължи, а следва да се уважи искът само за претендираните месечни такси, като се разпределят съразмерно разноските.

С оглед горното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответницата Г. П. П., ЕГН **********, от с. А,, общ. П., ул.

"****" № **, дължи на ищеца "Йеттел България" ЕАД - гр. София, ЕИК 130460283, сумата сумата 95,35 лева (деветдесет и пет лева и 35 стотинки), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, обективирани в 3 бр. фактури за отчетен период от 18.11.2019 г. до 18.02.2020 г., по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ********** от дата 24.07.2019 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за сумата 97,05 лева (деветдесет и седем лева и 05 стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадена 1 бр. фактура от дата 18.05.2020 г., със законната лихва върху нея от 25.07.2022 г. - суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1251/26.07.2022 г. по ч. гр. дело 2324/2022 г. на Пазарджишкия районен съд.

Осъжда Г. П. П. да заплати на "Йеттел България" ЕАД - гр. София сумата 101,59 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

Осъжда Г. П. П. да заплати на "Йеттел България" ЕАД - гр. София сумата 453,46 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3