Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1604 от 26.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 974/2018
Вид
Решение № 1604
Подписан
26.07.2018
В сила
18.09.2018
Състав
ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

София, 26.07.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в следния състав

СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 974 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка и неустойка за забава.

Ищецът Д.П.Ф.з.д. твърди, че по силата на сключен с ответника Т.х. ЕООД договор за отдаване на труд, е изпълнил точно договорените задължения, издал е фактури за извършената работа, но ответникът не е заплатил изцяло дължимото възнаграждение.

В тежест на ищеца е да докаже сключен договор с твърдяното в исковата молба съдържание, точно изпълнение на всички възложени работи, приемане на работата от ответника, размер на уговореното възнаграждение.

По иска по чл.

92 ЗЗД ищецът твърди, че ответникът е в забава и наличие на валидна уговорка за неустойка за забава.

В тежест на ищеца е да докаже настъпване на падежа на задължението за плащане съобразно уговореното, валидно неустоечно съглашение и размер на неустойката за забава.

В съдебно заседание законният представител на ответното дружество заявява, че признава исковете.

С оглед нормата на чл. 175 ГПК, признанието на ответника на всички факти по делото и представените писмени доказателства /двустранно подписани фактури, неоспорени и противопоставими на ответника и договор от 18.01.2016 година/ по делото се доказа сключен между страните на 18.01.2016 година договор, със съдържанието, посочено в исковата молба и изпълнение на задълженията на ищеца по него.

По силата на уговореното, държавното предприятие се е задължило да предостави лишени от свобода лица за полагане на труд и извършване на работа, възложена от ответника на територията на затвора. Страните са договорили ответникът да заплати съответно цена при условията на чл. 9 от договора, както и изразходваната електроенергия на обекта за съответния месец, което е следвало да става по издадени от изпълнителя фактури, като заплащането е дължимо в 3-дневен срок от издаване на фактурата.

Подписаните и от името на ответника фактури установяват изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, предаването и приемането на работата и размера на дължимите суми по чл. 9. Следователно, за ответното дружество е възникнало насрещното задължение за плащане на дължимото възнаграждение и суми за електроенергия.

Няма спор, че сумите не са платени и общо дължимата сума по договора и издадените фактури е 37 842,90 лева.

Съгласно чл. 13 от договора, при забава на плащането, от деня на забавата възложителя дължи обезщетение в размер на законната лихва. Предвид дължимостта на вземанията за главницата по издадените фактури и установената забава на ответника, основателни са и исковете за неустойка и следва да бъдат уважени в предявените от ищеца размери, които не са оспорени по делото.

Съобразно изхода от делото ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1848,40 лева за юрисконсулт и държавна такса.

Така мотивиран, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД Т.Х. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Държавно предприятие "Ф. З.Д.", ЕИК: ******* сумите както следва:

-

37 842,90 лв. с

ДДС - главница, представляваща неизплатено възнаграждение и разноски по чл. 9 от договор за отдаване на труд № 19/18.01.2016 г. и по фактури № **********/31.08.2016 г.; № **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г. и № **********/30.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 година и до окончателното й изплащане;

-

5867,21 лв. с ДДС – общо дължим размер на неустойка за забава по чл. 13 от договор за отдаване на труд № 19/18.01.2016 г. и фактури № **********/31.08.2016 г.; № **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г. и № **********/30.12.2016 г. за периода от 04.09.2016 г. до 18.05.2016 г.

ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Х. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Държавно предприятие "Ф. З.Д.", ЕИК: ******* сумата от 1848,40 лева - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред

Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: