Решение № 6960 от 18.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9884/2023
- Вид
- Решение № 6960
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 403, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6960 гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 11509/03.07.2023 г. по гр.д. № 25347/2022 г. по описа на СРС, 71 състав ЗАД „А.Б.“ АД е осъдено да заплати на М. Д. Д. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 5550,94 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ****, за застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2022 г., при което са нанесени увреждания на застрахования при ответника автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1018,04 лева – разноски в производството.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 205639/19.07.2023 г., подадена от ЗАД „А.Б.“, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че отказът по щета № 0300/22/456/500131 за плащане на застрахователно обезщетение било в унисон със застрахователна полица № 21-0300/411/5001464 и т. 16.22 от Общите условия към нея. Твърди, че на 28.02.2022 г. в дружеството било заведено 1
Уведомление за щети по МПС от Д.М. Д. във връзка с увреждания на застрахования автомобил, както и бил приложен списък на констатираните увреждания, подписан от заявителя. Неправилно обаче районният съд бил отхвърлил основанията за отказ. Поддържа, че М. Д. Д. бил допуснал нарушение на т. 16.22 от общите условия към сключената застраховка, където било записано, че застрахователят не изплаща обезщетение при съществуващото несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларираната от застрахования събитие в уведомлението за щети. Установявало се от автотехническата експертиза, че уврежданията били получени от съприкосновение в твърд и грапав предмет, каквито са стена, колона и други, т.е. при движение на автомобила. В уведомлението било посочено, че автомобилът бил намерен на паркинг и никъде не било отбелязано, че около него имало твърди и грапави предмети, като стена колона и др. Напротив в показанията на разпитания свидетел Д.М.
Д. ставало ясно, че при паркиране на процентното МПС от страна на увреждането, имало МПС, както и при установяването на увреждането, също имало МПС, различно от първото. Районният съд, при така установените факти, следвало да съобрази уговореното между страните по застрахователния договор. Във връзка със спорния въпрос – дали застрахователят е могъл да се ползва от правата си по двустранния договор, като откаже обезщетение била налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Районният съд не се съобразил с твърденията, че е било налице неизпълнение на задължение на застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, а неизпълнението на М. Д. било съществено с оглед интереса на застрахователя за установяване и доказване на размера на вредите. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Д. Д. с вх. № 241857/29.08.2023 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на 2 чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 25347/2022 г. по описа на СРС, 71 състав е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Д. против ЗАД „А.Б.“ с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 24.11.2020 г. между лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД и ответното дружество е сключена застраховка Каско относно лек автомобил Тойота Корола с рама NMTBE3BE00R078570 със застрахователна полица № 21-0300/411/5001464, като сред покритията по полицата били рисковете „Пътнотранспортно произшествие“ и „Злоумишлени действия на трети лица“. Застрахователната сума била в размер на 17269 евро или 33775,23 лева, а срокът за валидност на застрахователната полица бил 02.12.2021 г. до 01.12.2022 г. Твърди, че на 25.02.2022 г. застрахования автомобил бил паркиран в гр. София, на паркинга пред сградата на Телефонната палата, находящ се на адреса на ул. „****“ № 2-4, като около 23.00 часа на посочената дата, отивайки към така паркирания автомобил, синът на ищеца - Д.М. Д. заварил автомобила в увредено състояние – имало следи от удари в лявата му част, вследствие на което били увредени двете леви врати, дръжката на предна лява врата, задния ляв калник и задния ляв праг. Твърди, че застрахователят бил уведомен своевременно, образувана била преписка по щета, извършен бил извършен оглед на увредения автомобил, но дружеството отказало да изплати застрахователно обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумата от 5332 лева, представляваща дължимо от него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „А.Б.“, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Оспорва механизма за настъпване на щетите, като поддържа, че те не са настъпили по описания в исковата молба механизъм. Противопоставя се на необоснованите твърдения, че на 25.02.2022 г., че щетите по застрахования автомобил са причинени от съприкосновение с друго МПС. В условията на евентуалност, в случай, че някакви щети са възникнали, то същите били причинени в резултат на контакт с масивно, неподвижно съоръжение при движение и съприкосновение на застрахованото МПС, като било налице пълно несъответствие между 3 описаното събитие и вида и степента на уврежданията по автомобила.
Поддържа, че съгласно чл. 16.22 от Общите условия към застрахователната полица № 21-0300/411/5001464 застрахователят не заплаща обезщетение при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларирането от застрахования събитие в уведомлението за щети. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало застрахователно правоотношение, в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – увреждане на застрахованото МПС. Съдът приема, че не може с категоричност да се установи дали уврежданията са получени в движение или в паркирано състояние, поради което не можело да се установи, че е налице невярно деклариране на обстоятелствата, при които са настъпили щетите. Прието е, че достатъчно за уважаване на предявения иск е да се установи наличието на щети, като не е необходимо посочването на механизъм за настъпване на вредите.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно и въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че между собственика на лекия автомобил и застрахователя е съществувало застрахователно правоотношение, 4 възникнало по силата на договор, сключен със застрахователна полица № 210300/411/5001464, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по автомобил Тойота Корола с рама NMTBE3BE00R078570, с рег. № СВ **** СА. При сключване на застрахователния договор застрахователят е определил, че застрахователната сума е 17269 евро, въз основа на която е определена и застрахователната премия – 967,06 евро, за която не е спорно, че е платена от застрахования.
Съгласно т. 16.22 от приложимите към застрахователния договор общи условия застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното пред застрахователя събитие в уведомлението за щети.
В уведомление, въз основа на която е образувана преписка по щета № 0300/22/456/500131, подадено от Д.М.Д. е посочено, че застрахователното събитие е настъпило, когато автомобилът е бил паркиран на паркинга на телефонната палата, където е намерен увреден.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е изготвено и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че уврежданията представляват хоризонтални задирания , които наподобяват съприкосновение с твърд и грапав предмет, например бетонна колона, стена и т.н, като започват от нивото на прага на лекия автомобил и са получени с посока от предната към задната част на превозното средство. Вещото лице дава заключение, че видимите увреждания не могат да бъдат получени от съприкосновение с друг автомобил, а наподобяват удар в твърд и грапав предмет. В съдебно заседание, проведено на 28.06.2023 г. вещото лице при разпита си е заявило, че тези увреждания могат да бъдат получени в паркирано състояние само, ако покрай конкретното превозно средство е преминавал превозван това, който е на височина около 15 см от пътя, например мотокар, който превозва твърди и грапави предмети.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи.
5
Застрахователното обезщетение се определя съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането като равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Спорът между страните в настоящото производство е в това дали за застрахователя е възникнало правото да откаже плащане на застрахователно обезщетение поради несъответствие на деклариране на обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие.
Основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение са посочени в чл. 408, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като изброяването е изчерпателно, т.е. не е налице възможност в общи условия да бъдат предвидени други основания - при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.