Решение № 1055 от 26.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. В., 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана К. при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №

20243110104232 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „В. И К. - В.” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответника П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес град В., ул. „С. Г.“, *****, в размер на сумите, както следва:

412,75лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 12.07.2021г. до 12.07.2023г. за обект на потребление по партида с абонатен номер 1733119, находящ се в гр. В., ул. „С. Г.", *****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 36,92лева, обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 12.09.2021г. до 20.07.2023г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4299/26.07.2023г. по ч.гр.д. № 9442/2023г. по описа на ВРС, 19 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., ул. „С. Г.“, *****.

На основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 12.07.2021г. до 12.07.2023г. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 412,75лева, ведно с лихва за забава от 36,92лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 20.07.2023г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 9442/2023г. по описа на ВРС. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК. С оглед указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените 1 по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез пр.представител, с твърдения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва страните да са в договорно отношения по повод доставяни от ищцовото дружество водоснабдителни и канализационни услуги.Оспорва твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потеребени. Възразява претендираната вода да е била измерена чрез конкретно измервателно устройство и то да е било изправно. Оспорва представените справки, като частен свидетелстващ документ, като в тях нямало положен подпис от ответникът или лице от кръга на домашните. Ищецът не бил изпълнил задължението си да издава ежемесечни фактури за дължимите суми и съответно да уведомява потребителя за падежа им. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9442/2023г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 4299/26.07.2023г. връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.

Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период като титуляр на партида с аб. № 1733119, бидейки собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. В., ул. „С. Г.", *****; че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено и потребено; че падежът за плащането му е настъпил и размер на мораторната лихва върху главницата.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: Съгласно справка за недобора на партида с абонатен номер 1733119, партидата се води на името на ответника П. Г. Д..

Съобразно справка от Служба по вписвания, ответникът се явява собственик на водоснабдения имот, считано от 16.05.2008г. и към настоящия момент.

Представен е опис на отчети за периода от 01.08.2021г. до 30.07.2023г., съобразно които отчетите за потребени услуги са отразявани на електронен карнет, съдържащ вписвания на показания от 13.08.2021г. до 14.07.2023г., където е отразено последно показание- 4куб.м.

За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на в.л. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. В. лице е посетило имота на място, като му е бил осигурен достъп до имота от живущите в него и е успяло да отчете показанията на водомера, които към 04.02.2023г. са били от 202куб.м. В таблица е отразило всички фактури издавани от дружеството за периода 13.08.2021г. до 14.07.2023г. До 12.07.2023г. общият сбор на задълженията възлиза на 392,72лева. Лихвата за забава, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 37,03лв., Плащания не са установени. Към 28.01.2025г. ответницата е титуляр на партидата в базата данни на ищеца. Начислената стойност на услугите по фактурите е съответна на вписванията по карнетите.

2

Ответникът е оспорил да има качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги. Анализът на ангажираните писмени доказателства обосновават извод за обратното.

В този смисъл съдът съобрази представената справка от Агенция по вписванията, според която ответникът е собственик на имота от 2008г. Т.е, за целия процесен период ответникът има качество на собственик. Съгласно легалното определение на понятието „потребител" дадено в пар. 1, ал. 1, т. 2 б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството е: юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Следователно, в случая качеството на потребител на ответника следва от това му на собственик на водоснабдения имот. Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. И К.- В.” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, негово задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответника.

Печатните издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ на 11.08.2014г., същите са станали част от договорните им отношения.

Както се посочи, отчитането на потреблението в имота е извършвано електронно чрез таблет. Представено е извлечение от извършваните по този начин отчети за периода от 13.08.2021г. до 14.07.2023г. От експертното заключение стана ясно и че записванията в карнетите съответстват на остойностяваните количества в издаваните от ВиК оператора фактури.

Ответникът е оспорил, че процесните количества услуги са му били предоставени и че ги е потребил. Действително, както е възразил ответникът издаваните от справки, като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях. В случая документът, удостоверяващ по безспорен начин доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ показания от самоотчет, поради което и съдържащ в себе си признание за получаване на услугата. Затова и с предоставянето на показания от извършен самоотчет, реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази дата показание на водомера. В тази връзка, съдът взе предвид и констатираните от вещото лице показания на водомера, които към 17.02.2025г. са били 202куб.м, при осигурен достъп до имота, видно представения консативен протокол за извършен отчет в присъствието на представител на ответницата.

Възражението на ответника, че няма данни отчитането на потреблението в имота да е извършено от годни средства за търговско измерване е неоснователно. В чл.17, ал.3 и ал.4 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер, доставката, поддържането и ремонтът, на който се извършва от и за сметка на потребителя.

Същото е разписано в чл.16, ал.3 и 4 от Наредбата, поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. В случая няма данни и да е изтекъл срокът на метрологичната проверка на водомера, а напротив се установява, че същият работи и отчита реални показния във водоснабдения имот.

Не се споделя и възражението на ответника, че сумите са недължими, с оглед че издадените за тях фактури не са му били връчени. Данъчната фактура представлява свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък.

3

Сама по себе си издадената фактура не е основание за плащане. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и купувача дължи цена при предадената стока. Липсата на подпис на получател на фактурата или реквизит от нея не е основание, за да се прави извод за недействителността й.

Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в Общите условия ред.

Съгласно заключението на проведената по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания период 12.07.2021г. до 12.07.2023г. по партида с абонатен номер 1733119 задължението за главница е в размер на 392,72лева. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума. Искът е основателен до този размер, като над тази сума и до претендираните 412,75лева, следва да бъде отхвърлен като несонователен. Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

По претенция за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.