Протокол № 2154 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2154 гр. Варна, 30.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101062 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Ищецът „ГИТЕКС“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Ц. Г., редовно призован, не се явява управителя, представлява се от адв. С.З., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЕТ „МАРИЦА-М-Б. М.“, представлявано от Б. Д. М., редовно призован, не се явява представляващия Михалков, представлява се от адв. Д. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 24000/22.11.2021 г. , депозирано от адв. С.З., с което се оспорва твърдението на ответника, че сградата е била завършена в груб строеж или е била достигнала такъв етап на завършеност, в който и да е бил от посочените в 1 писмения отговор моменти преди 2021 г.

Оспорва се също и твърдението на ответника, че сградата е била с предвиден плосък покрив.

Взема се отношение по представения с отговора на исковата молба доклад, както и по представеното с отговора заявление от 2018 г.

Прави се оспорване на съдържанието на представените с отговора на исковата документи в частите, в които се сочи сградата в корпус А да е завършена до степен „груб строеж“.

АДВ. З.: Поддържам исковата молба.

Поддържам докладваното в днешно о.с.з. становището.

Твърдя, че сочените в удостоверението констативни протоколи не отразяват вярно състоянието на процесния имот.

Нямало е достъп до тяло А, поради неизпълнение на архитектурните елементи, които не позволяват този достъп.

АДВ. Б.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам отговора на исковата молба и всичко изложено в него.

Оспорвам твърденията в докладваната в днешно о.с.з. молба.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. З.: Ние направихме няколко опита за уреждане на отношенията, като почти успяхме да постигнахме спогодба, но Б. М. се отказа в последния момент.

АДВ. Б.: Аз също съм склонен да се споразумеят страните, но предложените изисквания не са тези, които бяха предложени преди. Може би на по-късен етап може да постигнем някакво споразумение.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3596/11.10.2021 г. по делото, както следва:

Предмет на разглеждане е предявен от „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163, със седалище гр. Бургас, ул. „***“№*, ет.*, срещу ЕТ „Марица-М-Б. М.“, ЕИК040406418–Б. Д. М.,със седалище гр. София, р-н Триадица, бул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик н а Магазин със застроена площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус втори,от жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №***, с адрес гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, ул. „***“ №*;

2 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -***, *** и ***, съобразно КК и КР на гр.

Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна , заедно и с 3,6559% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради изграждане на сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на строеж на ответника, за което е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна от 14.10.2008г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, ул. „***“ №*.

Собствеността върху терена е придобил с покупка от две публични продани, съответно по постановление за възлагане от 17.09.2010г. по изп. дело №20097190400326 на ЧСИ С. Я. и постановление за възлагане 19.05.2015г. по изп. дело №20127120401144 на ЧСИ И. С.. Въз основа на тях бил съставен КНА №45/10.08.2015г. на н-с П. С., с който правата на ищеца били и констатирани.

Ищецът твърди, че в поземления имот е била предвидена за изграждане жилищна сграда с ресторант и гаражи, за което било издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С..

Жилищната сграда по проект трябвало да се състои от 5 броя секции, съответно 1 вход/тяло/секция „А“, „В“, „С“, „D”, „E ” (латински).На дата 23.07.2008г. строителството започнало, за което бил съставен протокол. Макар относно секции „А“ и „В“ (латински), да били изградени колони и плочи, не била довършена конструкцията до покрив и преградни стени. Така строежът не е бил завършен до „груб“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и до края на 2020г.

Междувременно на 08.03.2010г., след предишни сделки, „Манаус комерс" ООД придобило 100% от правото на строеж върху сградата, а на 15.11.2010г. го продало в полза на ответника по делото ЕТ „Марица-М-Б. М.“. Така от 15.11.2010г. правото на стоеж за цялта описана сграда било в патримониума на ответника, поради което и най-късно от тази дата (ако не по-рано) започнал да тече и срока по чл.67 ЗС за изграждане на постройката.

Ищецът твърди обаче, че нито до края на 2013г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната дата беше през 2008г. с оглед вътрешните прехвърляния между тогавашни суперфициари; нито до края на 2015г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната му дата беше най-късно придобиването суперфицията от ответника по делото на 15.11.2015г.; нито дори до края на 2020г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната дата беше 19.05.2015г. със закупуване на 100% ид. части от терена от ищцовото дружество, сградата в процесния корпус „А“ не е била довършена до „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, с довършване до покрив и до преградни стени, а по този начин към посочените моменти правото на строеж се било погасило по давност, на осн. чл.67 от ЗС.

Същевременно в началото на 2021г., като собственик на терена, ищецът предприел дейности по довършване на строежа, като в началото на месец март на 2021г. конструкцията най-после приключила с елементите на „груб строеж“ по ЗУТ. От този момент постройката придобила статут на самостоятелен обект на собственост, който по приращение по чл.92 ЗС бил придобит от ищеца, като едноличен собственик на терена. Процесният магазин с площ от 231.10кв.м. се намирал в корпус „А“ на сградата и така станал самостоятелен обект, собствен на ищеца по делото.

По тези причини ищецът моли за съдебно отричане на собствеността на ответника върху исковия магазин, като един от обектите от жилищната сграда с идентификатор 3

№***, поради погасяването по давност на правото на строеж на ответника по разрешение за строеж №331/20.06.2008г., в момент преди възникване на сградата като самостоятелен обект на собственост. Моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между страните по делото относно исковия магазин с идентификатор №***. Не оспорва също, че ищецът е собственик на ПИ №*** въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от 17.09.2010г. и от 19.05.2015г. Още не оспорва, че в терена е била предвидена за изграждане жилищна сграда с гаражи и ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж №331 от 20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н. С.. Не оспорва също, че на 15.11.2010г. надлежният суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал на ответника ЕТ „Марица-М-Б. М.“ правото на строеж върху сградата. Признава накрая и че строежът е останал недовършен, но изрично и само досежно корпуси „С“, „D” и „E”.

Категорично обаче оспорва основателността на иска относно магазинът с с идентификатор №*** в корпус „А“ на сградата. Твърди, че още през 2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция „А“ е била с изпълнени 2 покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“. За това сочели едно удостоверение от 2011г., три удостоверения от 2013г. и три броя констативни протоколо от 2013г., всички от р-н Приморски при Община Варна. Всъщност за покрива на процесната постройка (корпус „А“) бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен такъв. Поради това и скатовете оставали архитектурни елементи и не били част от конструкцията на грубия строеж, тоест неизградени били останали само довършителни елементи. Точно затова и със Заповед №КД14-03-1905/23.07.2013г. на изп. д. на АГКК – Варна е било одобрено изменение на КК и КР и в тях са били нанесени самостоятелни нови обекти в сграда с идентификатор №***, сред които спорният Магазин. Това се извеждало и от доклад за оценка на инвестиционния проект с енергийната ефективност от 2019г., пояснение към заявление №01-105874- от 23.08.2018г. от „Гитекс“ ЕООД (с искане за вписване за собственик на отделния обект – магазин), обяснителна записка от 06.2013г. от инж. Я. Л., още от мотивите на Решение по дело №2289/2020г. на ВАдмС, както и от други от представените от ответника писмени документи. Следователно още през 2011г. или най-късно към 2013г. спорният Магазин придобил самостоятелен статут и бил придобит от ответника, като надлежен суперфицира, въз основа валидно и упражнено в срок разрешение за строеж №331/20.06.2008г.

По тези причини ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а именно: правото си на собственост върху процесния терен въз основа на две постановления за възлагане от 2010г. и 2015г.; сочените момент и условия на довършването на процесната сграда корпус „А“ до етап „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ (за първи път през м.03.2021г.); соченото състояние на строежа към 2013г., 2015г. и 2020г. (без покрив и без преградни стени); с оглед на горното погасяването по давност на правото на строеж в полза на ответника, за което е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г., към 2013г./2015г./2020г.; и с оглед на изложеното – правото си на собственост по приращение по чл.92 ЗС върху цялата сграда с 4 идентификатор по КК и КР №***, както и на самостоятелния обект от нея Магазин с площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус, с идентификатор по КК и КР №***.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: всички положителните твърдения, на които основава възраженията си; в това число и относно противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот; в това число, че още през 2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция „А“ е била с изпълнени покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“; че за покрива на сградата (корпус „А“) е бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен такъв, порадикоето скатовете оставали само архитектурни елементи и не били част от конструкцията на грубия строеж, т.е. неизградени останали само довършителни елементи към 2011г./2013г.; съответно с това – че към 2011г. или най-късно към 2013г. спорният Магазин с идентификатор *** имал характер на самостоятелен обект и бил придобит от ответника като надлежен суперфицир, чрез валидно и упражнено в срок разрешение за строеж №331/20.06.2008г.