Решение № 210 от 10.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Бургас, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20212120204841 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. Ч. Г. с ЕГН: **********, чрез адв.С.

И., срещу ЕФ К № 5218891/10.04.2021г., издадено от ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева.

С жалбата се моли за отмяна на ЕФ поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И. от БАК, който пледира за отмяна на ЕФ. Претендира за разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 10.04.2021 г., в 10,29 часа, в гр.Бургас, до бензиностанция Лук ойл в посока кв.5ти километър, автоматизирано техническо средство засякло и заснело, движещ се със скорост от 88 км/ч. лек автомобил - *** с рег.№ *** собственост на жалбоподателя.

Разрешената скорост била до 50 км/ч в населено място. Въпросното нарушение било записано на клип. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас. Било констатирано, че 1 нарушението е в условията на повторност, без да се посочи с кои НП или ЕФ е тази повторност.

Техническото средство – мобилна система за контрол над скоростта, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на ЕФ се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и писмените доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис). От същата е видно, че няма друг автомобил, който да се движи близо до заснетия автомобил на жалбоподателя.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

ЕФ е издаден от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи общото ограничение на скоростта, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че п равилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, тъй като не е депозирана декларация, че друго лице е управлявало МПС-то. Други доказателства в обратна насока не се ангажираха.

Настоящия състав обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обжалвания ЕФ. Видно от съдържанието му е посочено, че се касае за случай на повторност, без обаче да се посочи с кой ЕФ или НП деянието се квалифицира като повторно, тъй като това нарушава правото на защита.

Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването с кой ЕФ или НП деянието е повторно може да бъде санирано на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му са бил предявени всички факти от обективната страна на нарушението то не може да се защитава против него.

Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182,ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като 2 съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.В горепосочения смисъл са и Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съдБургас и др.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от найчестите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Касае за значително превишаване на разрешената скорост на движение, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.

На жалбоподателя не се следват разноски, въпреки изменението на ЕФ, тъй като съдът напълно споделя доводите за присъждане на разноски залегнали в Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, тъй като е доказана вината в извършено нарушение от страна на жалбоподателя /по аналогия с наказателното производство/. Цитираното тълкувателно решение е задължително и дадените указания следва да се спазят.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ЕФ К № 5218891/10.04.2021г., издаден от ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182 ал.4 ЗДвП на В. Ч. Г. с ЕГН: ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.182, ал. 1, т. 4 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 800 лева на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас:

3

_______________________

Вярно с оригинала: Д. М.