Решение № 376 от 27.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500385 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по жалба на НЗОК против Решение № 385/24.03.2021г. , постановено по гр.д. № 117/2020на ВТРС, с което е осъдена НЗОК с Булстат ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул."К." № . да заплати на ЕТ "ИППМ-лекарски кабинет-доктор Р. Й." с ЕИК .., седалище и адрес на управление гр.С., ул." Р." 4 № ., вх.., ет..,ап.. сумата от 300 / триста/ лева главница получена без основание съгласно заповед № РД-09912/11.10.2016 г. на директора на РЗОК В.Търново, ведно със законната лихва върху главницата от 8.09.2020 г. до окончателното изплащане, ведно с разноски съобразно изхода на спора. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както следва : Решението не е допустимо, тъй като делото не е подведомствено на общите съдилища.

Фактите, изложени в исковата молба попадат именно в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ и следователно делото подлежи на разглеждане от Административен съд, по определената в АПК подсъдност. Съдът не е обсъдил доводите на жалбаоподателя и не се е обосновал защо приема процесната заповед за негодно основание за настъпилото имуществено разместване между страните.

Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие и не отменя породените от акта правни последици . Развити са подробни доводи и е отправено искане до съда да постанови решение, с което да обезсили или, евентуално, отмени първоинстанционното решение .

1

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Жалбоподателят е навел възражение за недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт, основано на неподведомственост на спора . Твърдението му е, че в случая се претендират вреди, причинени от действието на обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, поради което спорът е подведомствен на административен съд .

Настоящият състав не намира за основателно това възражение.

Действително претенцията на ищеца е основана на твърдението, че наложените му санкции се основават на Решение на Надзорния съвет на НЗОК , което е обявено за нищожно . Твърденията на ищеца са обаче, че удържането на сума въз основа на заповедта за налагане на санкции е лишено от основание поради обявяването на подзаконовия нормативен акт, въз основа на който е удържана сумата, за нищожен. Претендира се наличието на облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а не на вземане за вреди , причинени от действието на нищожен подзаконов нормативен акт ( чл. 1 от ЗОДОВ). Ето защо исковата претенция ,която първоинстанционният съд правилно е квалифицирал като такава с правно основание чл. 55 , ал.1 от ГПК, подлежи на разглеждане по реда на ГПК и искът е подведомствен на съда, пред който е предявен. Решението на този съд по така предявения иск е допустимо.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение 2 първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ лекарски кабинет-д-р Р. Й.", гр.С. твърди, че от РЗОК Велико Търново е извършена проверка относно изпълнението на индивидуален договор № ./12.02.2015 г. и допълнително споразумение № 3/12.05.2016 г. , при която са констатирани шест нарушения. Издадена е заповед № РД-09-912/11.10.2016 г. на директора на РЗОК Велико Търново , с която са наложени шест санкции- финансова неустойка, всяка от които по 50 лева, или общо 300 лева. С Решение № 1341/31.01.2019 г. по адм.д.№ 8647/2018 г. на тричленен състав на ВАС е обявена нищожността на Решение № РД-НС-24-01/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Решението е влязло в законна сила на 10.01.2020 г. след постановяване на Решение № 333 по адм.дело № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Твърди, че обявяването на Решение № РД-НС-24-01/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за нищожно е отпаднало основанието, въз основа на което са му наложени санкциите в общ размер от 300 лева, която сума му е удържана от ответника по издадена фактура за извършена медицинска дейност. Същата се явява получена без основание, поради което се дължи връщането и от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лева, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът НЗОК, оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че решението на ВАС, с което се обявява нищожност на подзаконов административен акт, няма обратно действие. Изтъква, че същото действа занапред след влизането му в сила. Излага, че наличието на договорната връзка между страните обосновава , както заплащането на суми, така и налагането на санкции при ангажиране на договорна отговорност. Счита, че Националния рамков договор от 2015 г. приложим между страните също е основание , както за заплащане така и за налагане на санкции на страните по него. Моли съда за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 55 , ал. 1 от ЗЗД обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната 3 инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

Първото оплакване, касаещо допустимостта първоинстанционния съд акт бе разгледано по- горе. на постановения от

Следващото оплакване на жалбоподателя е свързано с тълкуването на разпоредбата на чл. 195 , ал. 1 от АПК. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са, че решението на ВАС, с което е прогласена нищожността на процесното решение на НС на НЗОК действа само занапред и правните последици, предизвикани от действието му , се зачитат. Цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 2 /19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на ВАС I и II колегия посочват, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт , който е обявен за нищожен се уреждат от компетентния орган (чл. 195 , ал. 2 от АПК). Под „правни последици “в хипотезата на чл. 195, ал. 2 от АПК се имат предвид преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен (Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на ВАС I и II колегия).

Както вече се посочи, исковата претенция на ищеца не касае нито възникването на права и задължения, нито обезщетение за вреди от действието на нищожен ПНА. В случая се претендират суми, удържани от ищеца без основание, тоест, източникът, от който ищецът твърди да черпи права , е неоснователно обогатяване. Затова следва да се приложи чл. 15, ал.

3 ЗНА, съгласно който съдът следва да прилага по-високият по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор, без оглед на това дали друг съд се занимава с въпроса за същото противоречие и на какво основание. Впрочем, именно цитираното от жалбоподателя като приложимо (и приложимо) към настоящия казус Тълкувателно решение № 2

/19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Ето защо настоящият състав намира , че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 15, ал.

4

3 от ЗНА и е приел, че липсва основание за осъщественото имуществено разместване при удържане на исковите суми като санкция, наложена въз основа на нищожно решение на НС на НЗОК. В този случай са налице всички предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване и исковата сума подлежи на връщане.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост.

Същото не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 450 лв. съгласно представения списък.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385/24.03.2021г. , постановено по гр.д. № 117/2020на ВТРС.

Осъжда НЗОК с Булстат ..да заплати на ЕТ "ИППМ-лекарски кабинет-доктор Р. Й." с ЕИК ..сумата от 450 лв. ( четиристотин и петдесет лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5