Определение № 505 от 06.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. София, 06.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102333 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт М. Я., срещу решение № 200/24.03.2023 г. по в.т.дело № 831/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 807 от 04.07.2022 г. по т.дело № 1765/2021 г. на Софийския градски съд и е осъден "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД да заплати на „Ди Би Лизинг“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 270 лв. разноски, направени пред въззивната инстанция.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявеният иск се отхвърли.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. При определяне на иска за имуществени вреди по застраховка „Каско+“ на МПС за основателен, САС се е произнесъл в противоречие с Общите условия по застраховката. Разяснено е, че въпросът касае прилагането на клаузите от Общите условия, доколкото същите дават право на застрахователя да откаже плащане при неспазване от застрахования на разпоредби от същите. Посочено е, че въпросът е относно правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. Твърди се наличие и на хипотезата на чл.

1

280, ал.1, т. 1 ГПК – въпросът е произнесен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 224 от 20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, І т.о. Не е формулиран обаче въпрос, с оглед на който се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 3. Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета (т. 9.1.9. от Раздел І от Общите условия).

4. Следва ли съдът да се съобрази с волята на страните по застрахователния договор и да отхвърли претенция за обезщетение, когато по делото бъде установено, че вредите са в резултат на събитие, представляващо изключен от застрахователно покритие риск? 5. Достатъчно ли е установяването на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на това събитие или е необходимо по делото да се изследват и докажат и други обстоятелства? 6. Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза? 7. Какъв е критерият/критериите, разграничаващи хипотезата на „неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради изключен от застрахователно покритие риск“ от хипотезата на „отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице“?

Въпросите от трети до седми са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения за наличие на основанието и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – „ДИ БИ ЛИЗИНГ, ЕООД чрез пълномощника си адв. Я. Д. в писмен отговор а изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Иска се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение от 24. 03.2023 г. по в.т.дело № 831/2022 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 807 от 04.07.2022 г. по т.дело № 1765/2021 г. на Софийския градски съд, с което е осъден „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да заплати на „Ди Би Лизинг” ЕООД гр. София на основание чл.405 КЗ сумата 58 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско +” за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпила в периода от 23.30 часа на 30.09.2018 г. до 10.10. часа на 01.10.2018 г. кражба на собствения му лек автомобил марка „Т.”, модел „Р.” с рег. № , произведен през 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до 2 окончателното изплащане. Със същото решение на СГС е осъден „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на „Ди Би Лизинг” ЕООД сумата 14 983.33 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 06.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.

От фактическа страна е прието за установено следното:

С договор, сключен между "Ди Би Лизинг" ЕООД - гр. София и "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД - гр. София, с комбинирана застрахователна полица № 440118213049658 от 27.04.2018 г. бил застрахован по застраховка "Каско+" лек автомобил марка "Т.", модел "Р.", с рег. № , с рама № и двигател № , със срок на валидност 12 месеца от сключването и застрахователна стойност 58 000 лева.

С договор за финансов лизинг № 001212 от 12.04.2018 г. лизингодателят "Ди Би Лизинг" ЕООД - гр. София предоставил автомобила на лизингополучателя О. Д. Д. от гр. София.

В удостоверение № 228 ДЛК-20718/18 от 5.10.2018 г. на СДВР - 04 РУ е удостоверено, че на 01.10.2018 г. О. Д. Д. от гр. София е заявил информация за противозаконно отнет автомобил марка "Т.", модел "Р.", с рег. № , с рама № и двигател № , собственост на "Ди Би Лизинг" ЕООД - гр. София.

Автомобилът е бил паркиран на адрес: гр. С., ул. „Ц.“ № . По случая е образувано досъдебно производство № 228 ДПК-2071/2018 г. по описа на 04 РУ - СДВР. До момента извършител на деянието не е установен и автомобилът не е издирен.

С постановление от 05.12.2018 г. по пр. пр. № 37934/2018 г. на прокурор при Софийската районна прокуратура е спряно досъдебно производство № 3М 2071/2018 г. по описа на 04 РУ-СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.

В писмо с изх. № 0-92-1935/6.02.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД уведомило „Ди Би Лизинг“ ЕООД, че по образуваната щета NS44012131831653 е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 8.3.2, във връзка с т. 8.3.1 от Общите условиянеточно обявено или премълчано обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за това обстоятелство.

Според справката от централната база на АИС - КАТ, предоставена с писмо от 10.02.2022 г. на СДВР - Пътна полиция, първоначалната регистрация на автомобила е от 18.04.2017 г. със собственик „Мак Систем Тех“ ЕООД, регистрацията е прекратена по заявление № 214134103761 от 07.06.2021 г.

Посочено е във въззивното решение, че в съдебното заседание на 18.05.2022 г. е прието заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Ж. Е., според което средната пазарна стойност на лекия 3 автомобил към датата на застрахователното събитие - 01.10.2018 г., определена по метода на пазарните аналози, е 61 000 лева.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните въззивният съд е приел, че решението е правилно, като е споделил крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата е посочено и следното:

Правното основание на иска е чл. 405 КЗ. Прието е, че исковата претенция е основана на твърдението, че при валидно възникнало между страните правоотношение, по силата на което ответникът поел задължението да обезщети ищеца за вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по смисъла на т. 2.2.1 от общите условия за застраховка на МПС ("Каско") - "кражба на цяло МПС", застрахователят неоснователно отказал да плати дължимата сума.

Формалният отказ на застрахователя да плати обезщетение е основан на клаузата на т. 8.3.1 от Общите условия, която точно възпроизвежда текста на чл. 363, ал. 4 КЗ - обявяване от застраховащия на неточно обстоятелство или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е задал писмено въпрос и при наличието на което той не би сключил договор, ако е знаел за това обстоятелство.

Посочено е, че в отговора на исковата молба е релевирано поддържаното и във въззивната жалба възражение за недействителност на застрахователния договор поради невъзможен предмет. Въззивният съд е счел, че горното възражение е неоснователно, като съображенията са следните:

Приел е, че в доктрината и съдебната практика предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката - вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Затова ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

Посочил е, че съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по т. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК фактическата (начална) невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, докато правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

4

Прието е, че в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи твърдението, че към деня на сключването на договора автомобилът е бил увреден до степен да не е годен за експлоатация и движение поради наличието на тотална щета, вследствие от наводняване.

Посочено е, че доказателства в подкрепа на това твърдение не са били представени нито в срока по чл. 131 от ГПК, нито в първото заседание по делото, а то се опровергава напълно от отразената в подписания от представител и на застрахователя протокол за оглед № 99040545 от 03.05.2018 г. на лек автомобил марка "Т.", модел "Р.", с рег. № , с рама № неразделна част от застрахователната полица, констатация: "няма констатирани липси и увреждания. Приел е, че същият протокол категорично опровергава и другото твърдение на ответника - че представения за оглед автомобил не бил идентичен с автомобила, описан в застрахователната полица, а други доказателства в тази насока страната, която извлича за себе си полза от установяването на този факт, не е ангажирала.

Въззивният съд е приел за несъстоятелно и възражението за недействителност на договора поради липса на застрахователен интерес.

Разяснено е, че в хипотезата на чл. 349, ал. 1 КЗ в теорията и в съдебната практика застрахователният интерес се възприема като наличие на правоотношение между застрахования и друго лице по повод на МПС, във връзка с чието използване застрахованият може да претърпи вреди. Съдът е приел, че застрахователен интерес има този, който използва МПС на законно основание - право на собственост, право на ползване по силата на договор за наем (лизинг) или друг вид договор. В настоящия случай застрахователния договор е сключен от ищеца в качеството му на собственик на застрахованата вещ, поради което и неговият застрахователен интерес не може да бъде поставен под съмнение, тъй като произтича от полагането на дължимата грижа за репариране на евентуални вреди, които могат да настъпят за него от увреждането на целостта на движимата вещ или от лишаването му от възможността да ползва вещта или плодовете от нея вследствие на противозаконно отнемане на владението върху нея.