Определение № 2259 от 25.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 25.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20268002900869 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Е. Н. - Н. чрез процесуален представител адвокат Г. Н. срещу решение № 1005 от 18.12.2025 г. по в. гр. дело № 1764/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, VI въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1582 от 03.07.2025 г. по гр. дело № 4627/2025 г. на Районен съд – Бургас и М. Е. Н. - Н. е осъдена да заплати на „Българо - американска кредитна банка“ АД на основание чл. 78, ал. 3 връзка с ал. 8 ГПК връзка с чл. 25, ал. 1 НЗПП сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от М. Е. Н. - Н. срещу „Българо - американска кредитна банка“ АД иск за признаване за установено, че е погасено ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № 114, том IV, рег. № 6972, дело № 585/20.12.2006 г. на нотариус с рег. № 342 на НК с район на действие РС - Бургас, подновена с акт № 264, том 4, вх. рег. № 5880/19.05.2015г., по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.

Черноморец, местност „Аклади“, в. с. „Свети Никола“ 2, бл. С, ет. 1, ап. ОП-3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 39 кв.м, ведно с 3,939 кв. м.

1 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, описан в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на стр.

24, ред 6 и в молбата за подновяване на вписването на стр. 9, ред 5.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прозинесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор? – противоречие с решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., ППВС № 7/1965 г., т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 216/04.01.2011 г. по т. д. № 87/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 37/29.03. 2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 609/15.01.2009 г. по т. д. № 323/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 66/5.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 93/6.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. Дали при отпаднала правосубектност на длъжника вследствие заличаването му като търговец по образуваното срещу него производство по несъстоятелност и погасяне на дълга му на това основание, освобождава от отговорност поръчителите? - противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 50006/10.01.2023 г. по т. д. № 714/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. Представлява ли пречка обезпечаването с поръчителство от трето лице, учредено по реда на чл. 138 ЗЗД, както и с ипотека, учредена от самия длъжник, по смисъла на чл. 739, ал. 2, предл. 2 ТЗ, за да настъпи 2 погасителното основание, визирано в тази норма? В този случай следва ли да се разграничават менителничното поръчителство и това по чл. 138 ЗЗД, както и следва ли да се разграничават учредените ипотеки от самия длъжник и тези от трети лица? – според касатора посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

4. Относно правните последици от прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника с решение, постановено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ, а именно погасяват ли се предявените в това производство вземания на кредиторите, които са бездействали и приложим ли е за тях текстът на чл. 739, ал. 1 ТЗ? – касаторът поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Ответникът „Българо-американска кредитна банка“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт С. Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че по-голямата част от цитираната от процесуалния представител на касатора практика на ВКС е постановена преди датата на приемане на изменение в законодателството, касаеща изключението, въведено с новата редакция на чл. 739 ТЗ.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че между ответника „Българоамериканска кредитна банка“ АД и „Аклади“ ООД е сключен договор за банков кредит от 19.12.2006 г., по силата на който банката е предоставила на дружеството - длъжник паричен кредит в размер 10 232 518 евро при договорени условия. Установил е, че кредитът е обезпечен с два вида 3 обезпечения - поръчителство от двамата съдружници в дружеството кредитополучател - В. Б. И. и С. В. Д., и ипотека върху недвижими имоти на дружеството - кредитополучател „Аклади“ ООД, между които и процесния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, като ипотеката е учредена с нотариален акт № 114, том IV, рег. № 6972, дело № 585/20.12.2006 г. на нотариус с рег. № 342 на НК с район на действие PC – Бургас и вписването е подновено с акт № 264, том 4, вх.рег. № 5880/ 19.05.2015г. на СВ - Бургас.

Във въззивното решение са приети за установени и следните факти: поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит и анексите към него банката - кредитор се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена на 30.08.2018г. по ч. гр. д. № 6282/2018 г. на Районен съд - Бургас, въз основа на която на същата дата е издаден изпълнителен лист срещу длъжниците „Аклади“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. за солидарното им осъждане да заплатят на банката сума в размер общо 4 084 712,20 евро, включваща главница, договорна лихва, наказателна лихва, и такси, ведно със законна лихва върху главницата и съдебни разноски в размер 159 930,05 лв.; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 965/ 2018 г. по описа на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ, което е висящо към момента на приключване на устните състезания, по което принудителното изпълнение е насочено и върху имоти на длъжника, вкл. и върху процесния имот. Впоследствие с решение № 179/16.09.2020 г. по т. д. № 179/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е обявена неплатежоспособността на кредитополучателя – длъжник „Аклади“ ООД с начална дата 01.02.2018 г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на дружеството. Ответникът - кредитодател „Българо-американска кредитна банка“ АД е конституиран като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, вземанията му по описания договор за кредит са включени в списъка на приетите предявени вземания, който списък е обявен в търговския регистър на 02.12.2020 г. и е одобрен от съда с определение № 260262/05.03.2021 г. На 03.12.2021 г. в Търговския регистър е обявена частична сметка за разпределение за сумата от 4 844 410 лв. в полза на ответната банка, одобрена от съда по несъстоятелността с определение № 260012/06.01.2022 г. Впоследствие с решение № 260054/23.06.2022г., вписано 4 на 24.06.2022 г., производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.

632, ал. 1 ТЗ поради липса на средства за покриване на разноските по несъстоятелността, а след изтичането на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ с решение № 260037/30.06.2023 г., обявено в Търговския регистър на 03.07.2023 г., влязло в сила на 11.07.2023 г., производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и търговецът „Аклади“ ООД е заличен, като вписването на заличаването на дружеството в Търговския регистър е извършено на 13.07.2023г.

По делото е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба № 681 от 08.10.2024 г. ищцата М. Евгениевна Нешева - Налсен е закупила процесния имот от В. Р. Н., като в нотариалния акт изрично е вписано, че приобретателката е уведомена, че върху закупения от нея имот са вписани ипотека и възбрана; В. Р. Н. /праводателката на ищцата/ от своя страна е придобила имота от И. Й. К. с нотариален акт за покупко-продажба № 126 от 27.11.2009 г., т. III, рег. № 89240, д. 498/2009г. на нотариус с рег. № 458; И. Й.

К. е придобил собствеността от длъжника - кредитополучател „Аклади“ ООД на 28.08.2007 г. с нотариален акт за покупко - продажба на право на строеж върху недвижим имот № 128 по нот. д. № 469/2007 г. на нотариус с рег. № 458.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията и доводите на ищцата /въззивник и настоящ касатор/, поддържани и във въззивната жалба, че е настъпило погасяване на обезпечените с договорната ипотека парични вземания на ответната банка на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, съгласно която разпоредба непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, по следните съображения: дългът е обезпечен с ипотека на собствени на длъжника и на трети лица имущества, с поръчителство от трети лица и със залог върху търговското предприятие на кредитополучателя; за принудителното изпълнение на дълга първоначално е образувано индивидуално изпълнително производство срещу длъжника и поръчителите, а впоследствие вземането на кредитора по този дълг е предявено в образуваното срещу длъжника - кредитополучател производство по несъстоятелност, като е включено и в списъка на приетите вземания.

За да направи извод за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение на чл. 739, ал. 2 ТЗ, съгласно която разпоредба неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания 5 се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че договорът за банков кредит от 19.12.2006 г. е обезпечен с различни по вид и ефект обезпечения - ипотека /реално обезпечение/, поръчителство /лично обезпечение/ и особен залог върху търговското предприятие на длъжника. Изложил е, че погасяването на вземанията по отношение на длъжника поради отпадналата му правосубектност вследствие заличаването му като търговец по образуваното срещу него производство по несъстоятелност не освобождава от отговорност поръчителите, доколкото те отговарят солидарно с длъжника лично с цялото си имущество за дълга /чл. 141, ал. 1 ЗЗД/. Намерил е, че поради учреденото от трети лица поръчителство е налице изключението на чл. 739, ал. 2, последно предложение ТЗ. Направил е извод, че макар длъжникът да е заличен като правен субект, вземанията на кредитора по дълга не са погасени, щом са останали задължени по него лица - поръчители, които няма данни да са изпълнили задълженията, за които поръчителстват, т.е. налице е съществуващ дълг. Заключил е, че учреденото като обезпечение за всички задължения, вкл. и за тези на поръчителите по договора, ипотечно право продължава да съществува и не е погасено, доколкото обезпеченото вземане все още съществува и не е погасено нито чрез изпълнение по висящото все още изпълнително производство, нито с отпадане на правосубектността на кредитополучателя - длъжник, т. е. в случая не е налице хипотезата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД.