Решение № 12838 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12838 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело № 20241110168092 по описа за 2024 година

Предявени са от И. Р. Б. срещу „Обединена Българска Банка“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г. е нищожен поради противоречие със закона, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3736,75 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба 12.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (заличен търговец с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД) бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г., по силата на който последният бил предоставил заем на ищеца в размер на 39710 лева. Поддържа, че на 10.06.2022г. подписал цитирания договор като избрал да сключи застраховка „Живот“, като съгласно чл. 4.12 от договора, лихвеният процент по кредита бил с отстъпка 1%, отразена в посочената в чл. 4.1 от договора лихва по кредита. На 13.06.2022г. получил обща сума от 39710 лева, като в същия момент, банката изтеглила обратно 60 лева такса по кредита и застрахователна премия от 1710 лева. Сочи, че изплащал редовно вноските по кредита, като и направил 2 частични предсрочни погасявания през м. май 2023г. и м. август 2024г., като след всяко предсрочно погасяване бил изготвян нов погасителен план. През м.септември 2024г. погасил изцяло главницата по кредита, ведно с всички изискуеми от банката лихви. Излага, че договорът за паричен заем представлявал договор за потребителски кредит и попадал в обхвата на ЗПК с оглед на което бил недействителен. Навежда твърдения, че същият бил недействителен, тъй като не били 1 спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно шрифта на договора и на останалите документи (3 бр. погасителни планове и застрахователна полица), които били неразделна част от него, да е с размер, който е не по- малък от 12. Твърди, че договорът бил недействителен и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя били неправилно изчислени и били подвеждащи като ГПР не бил изчислен в съответствие с чл.

19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК. Сочи, че не било спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото при формирането му не били включени вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които ставало изискуемо това вземане, то представлявало сигурен разход за потребителя и следвало да бъде включен при формиране на ГПР. В случая банката недобросъвестно го определяла като част от главницата с цел да не го включи при формиране на ГПР. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на банката следвало да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит. Разходите за заплащане на застрахователна премия били част от общите разходи по кредита и също следвало да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди, че предвидените застрахователни премии водели до значително оскъпяване на ползвания заем като завишавали размера на главницата и влияели върху размера на възнаградителната лихва.

Посочва, че клаузата за заплащане на застраховка била нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия. В случая застрахователната премия представлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че чл. 4.4.1 от договора за кредит, който се отнасял до ГПР, съдържал единствено посочване на „5,34%“, с което не било спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. В договора ГПР бил посочен само като абсолютна стойност. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита като не било ясно как точно посоченият лихвен процент от 4,95 % се съдържал в ГПР и как бил изчислен по отношение на общия ГПР. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство бил недействителен, а платеното от него възнаграждение по него било недължимо. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът бил получил в заем сумата от 39710 лева, както и че при сключване на договора за кредит съгласно чл. 4.12. от договора, кредитополучателят бил 2 избрал да сключи застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, за да се възползва от отстъпка в лихвения процент по кредита, отразена в договорения лихвен процент по чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора за кредит. Кредитополучателят бил сключил застраховката и бил заплатил застрахователната премия като бил наредил сумата от сметката, по която бил отпуснат кредита. Поддържа, че размерът на предварително одобрения кредит бил 38 000 лева, а със сключения впоследствие договор за кредит Банката била предоставила на кредитополучателя кредит в размер от 39710 лева, т.е. с 1710 лева повече /колкото бил размера на дължимата и заплатена от кредитополучателя премия по сключената от него застраховка „Живот“/, което била причината, поради която на ищеца бил отпуснат кредит, който бил с 1710 лева по-висок размер в сравнение с предварително одобрения такъв. Сочи, че не съществувала уговорка между страните за увеличаване размера на кредита с размера на еднократната такса от 60 лева, поради което същата била включена в разходите при изчисление на ГПР и общата дължима сума за разлика от застрахователната премия. Сочи, че в сключения договор и погасителния план към него било спазено законовото изискване за използване на еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Следователно не било налице нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Що се отнасяло до застрахователната полица, тя била издадена от ЗК „Уника“, а не от Банката и не представлявала неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че застрахователната премия от 1710 лева за застраховка „Живот“ била включена в размера на кредита и била заплатена от него с част от отпуснатия кредит. Сочи, че като част от главницата по кредита премията също участвала при изчислението, както на ГПР, така и на общата дължима от кредитополучателя сума с оглед на което оспорва да било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и Приложение № 1 към него. Оспорва клаузата за сключване на застраховка „Живот“ да е нищожна и уговорена във вреда на потребителя. Съгласно чл. 4.12. от сключения договор за потребителски кредит страните били договорили, че размерът на лихвата по чл. 4.1. и чл. 4.2. от договора бил определен с включена отстъпка от 1 пункт заради сключената застраховка „Живот“ с ползващо лице Банката, която застраховка кредитополучателят се бил задължил да поддържа валидна до пълното погасяване на кредита. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД- сключване на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание; по иска с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

3

В конкретния случай с определението от 17.02.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че на 10.06.2022г. е бил сключен Договор за паричен заем № *** между И. Р. Б. и „Райфайзенбанк България“ ЕАД /заличен търговец с правоприемник „Обединена Българска Банка“ АД/, по силата на който бил предоставен заем в размер на 39710 лева, както и че на 04.09.2024г. ищецът бил погасил предсрочно кредита.

Освен безспорния характер, горното обстоятелство се установява и от приетия препис от Договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г., видно от който страните са договорили следните параметри: банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 39710 лева със срок на кредита- 20.06.2032г., при фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца в размер на 4,95 %, а след изтичане на този срок- лихва, формирана от сбора на две компонентни: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,930.

Съгласно чл. 3 от договора банката отпуска еднократно цялата сума по договора по сметка на кредитополучателя. В чл. 4 са уговорени лихвите, такси и комисионни по делото.

В чл. 4.1 е посочено, че за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 4,95 %.

Общата дължима сума от кредитополучателя по договора, изчислена към датата на сключване на договора възлиза на 51025,96 лева. При така определената лихва, ГПР за кредита към момента на сключване на договора за кредит е бил в размер на 5,34 % /чл.4.4.1/.

В договора е посочено, че при изчисляването на ГПР по кредита били взети предвид следните допускания: настоящият договор бил валиден за срока, за който бил сключен първоначално и кредитополучателят погасява своите задължения в съответствие с условията и сроковете на договора; ГПР е изчислен като се приема, че считано от края на периода, който е с фиксиран лихвен процент, лихвеният процент е същият като в момента на подписване на договора, в зависимост от стойността на Средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ, приложима към този момент.

Съгласно чл. 4.12 страните се съгласяват и потвърждават, че размерът на лихвата по чл.

4.1 и чл. 4.2 бил определен с включена отстъпка за застраховка Живот с ползващо лице Банката, която кредитополучателят се задължава да поддържа валидна до пълното погасяване на кредита, за да има право на определената отстъпка. Отстъпката от лихвата е в размер на 1 пункт и била отразена в стойността на лихвата по чл. 4.1, респ. в стойността на надбавката по чл. 4.2 като я предоставя въз основа на това, че кредитополучателят е сключил и поддържа за срока на договора за кредит застрахователен пакет „Живот Плюс“ или друга рискова застраховка Живот на кредитополучател към ЗК „Уника“ и ЗК „Уника Живот“, предлаган от банката в качеството й на застрахователен агент или застраховка Живот в полза на банката към друг приемлив за банката застраховател, предлагащ равностойни покрития. Застрахователната полица следва да е сключена за застрахователна сума, покриваща размера на усвоената и непогасена част от кредита.