Определение № 30394 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30394 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20231110122639 по описа за 2023 година

Възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес се явява неоснователно. Въпросът за неговата допустимост е разрешен с влязло в сила Определение № 1316/23.01.2025г. по в.ч.гр.д.

№ 617/2025г. по описа на СГС, който съдебен акт на основание чл. 278, ал. 3 ГПК е задължителен за настоящия състав.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че видът на търсената защита се определя от ищеца съобразно интензитета, с който е засегнато неговото субективно право. Обявяването на нищожността на сделката може да се осъществи чрез възражение в рамките на исков процес, в който се отричат последиците на сделката, както и чрез самостоятелен установителен иск. В първата хипотеза произнасянето по валидността на правоотношението ще бъде в мотивите на съдебния акт, тъй като при липса на предявен иск за обявяване на нищожност съдът не се произнася по недействителността на сделката в диспозитива на решението по спора.

Обратно, при предявен иск произнасянето по валидността на сделката се съдържа в диспозитива на съдебното решение и по него ще се формира сила на пресъдено нещо, тъй като недействителността на договора в част от предмета на делото /в този смисъл Определение № 576 от 15.10.2009г. по т.д. № 474/2009г. на ВКС, I т.о./. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск и в двата му варианта – положителен или отрицателен, е допустим. В предпроцесуалното си поведение ответникът е установил задължение за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение в процесния договор за паричен заем, като до прогласяване недействителността на клаузата и на договора като цяло последният поражда задължения за тези суми. Неговата процесуална позиция за валидност на договорната 1 връзка, също е индиция за застравашане материалното право на ищеца. При това положение следва да се приеме, че за кредитополучателя е налице правен интерес от установяване невалидността на договорната връзка.

При преценката относно наличието на правен интерес следва да се държи сметка и за съдебната практика, обективирана в Решение от 23.11.2023г. по д. С321/2022г. по описа на Съда на Европейския съюз, според която не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Б. Х. чрез адв. Б.

З., срещу „***************“ АД, с която са предявени в условията на обективно съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******** от 05.03.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,56 евро с левова равностойност 50 лева, заявена като частична претенция от общо 250 лева – недължимо платена сума, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № ******** от 05.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2023г. до окончателното окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 05.03.2019г. сключил с „***************“ АД Договор за паричен заем № ********, по силата на който дружеството се задължило да му 2 предостави заемна сума в размер на 500 лв. при неупоменат годишен лихвен процент, платима на месечни погасителни вноски. В чл. 4 от процесната сделка било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция. При несвоевременно изпълнение на това акцесорно задължение била дължима неустойка в размер на 250 лв., която се заплащала на части заедно с погасителните вноски по кредитното правоотношение.

Поддържа, че клаузата на чл. 4.2 от договора е нищожна поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като наред с дължимата мораторна лихва е уговорено и допълнително обезщетение за кредитодателя. Като самостоятелно основание за недействителност на неустоечното съглашение сочи и противоречието му с добрите нрави, доколкото уговорената неустойка не изпълнявала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Навежда доводи, че неустойката представлява общ разход по кредита и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, което не било сторена в настоящата хипотеза. Излага съображения, че неустоечната клауза по чл. 4.2 била и неравноправна, тъй като водела до необосновано оскъпяване на кредитния продукт и не била продукт на индивидуални уговорки. Моли да бъде прогласена нейната нищожност. Твърди, че е погасил изцяло дължимите суми по договора за кредит, в това число и начислената неустойка в размер на 250 лв. Поради изложените съображения счита, че сумата от 50 лв. е заплатена при изначална липса на основание, поради което в негова полза е възникнало кондикционно притезание на стойност от 50 лв. Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Ответникът – „***********“ АД е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с която излага становище за неоснователност на предявените искове.

Релевира възражение, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК, като преди неговото сключване кредитополучателят е получил необходимата преддоговорна информация. Поддържа, че както възникването на кредитното правоотношение, така и избора на обезпечение и неговото предоставяне били обусловени изцяло от волята на кредитополучателя. Възразява, че неустойката е в съответствие с добрите нрави. Навежда доводи, че при непредоставяне на обезпечение по договор за кредит за кредитодателя възниквали допълнителни разходи, свързани с наблюдаване статуса на кредита. Навежда доводи, че неустойката не може да се квалифицира като общ разход по кредита и не следва да бъде инкорпорирана при изчисляването на ГПР. Оспорва твърденията за неравноправност на неустоечната клауза с аргументи, че размерът се определя съобразно уговорка с кредитополучателя. В условията на евентуалност релевира възражение, че кондикционното притезание на ищеца е погасено поради изтекъл давностен срок.

Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.2 от Договор за паричен заем № ******** от 05.03.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради заобикаляне на закона, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.2 от Договор за паричен заем № ******** от 05.03.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради 3 противоречие с добрите нрави, и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че на 05.03.2019г. между М. Б. Х. и „***************“ АД е сключен Договор за кредит № ********, по силата на който на кредитополучателя е отпусната заемна сума в размер на 500 лв., както и че в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 05.03.2019 г. между него и „***************“ АД е бил сключен Договор за паричен заем № ******** с описаното в исковата молба съдържание, в това число и твърдяната клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение; 2) обстоятелствата, от които произтича, че клаузата за бързо разглеждане е недействителна на заявените правни основания – чрез нея се цели заобикалянето на изискването по 33, ал. 1 ЗПК за размера на дължимото обезщетение на кредитодателя, респективно че същата е в разрез с общоприетите правила на добрите нрави.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата от 50 лв. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти, обуславящи прекъсване, съответно спиране на давностния срок.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да установи началния момент на давностния срок, както и неговата продължителност.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

4

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание да представи в заверен вид Договор за паричен заем № ********, погасителният план към договора, както и СЕФ, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да справка за извършените плащания по кредитното правоотношение, тъй като не касае предаването на държан от ответника документ, а създаването на такъв.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 190, ал. 2 ГПК, че при непредоставяне на изискваните документи съдът може да приеме за доказани фактите, за чието установяване е извършено доказателственото искане и за които създава пречки за събиране.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, срещу депозит в размер на 200 евро, платим от бюджета на СРС.