Решение № 6177 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6177 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20251100508754 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Г. Ц. Ш. – взискател по изп.д.

№20259230400092 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 14.07.2025 г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – събиране на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането на съдебния изпълнител е незаконосъобразно – твърди, че е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лв. за водене на изпълнителното дело, поискани с молба от 30.05.2025г. и от 04.07.2025 г. и същите следва да бъдат приети за събиране като допълнително реализирани разноски в изпълнителното производство, които не са били направен в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че допълнителните разноски е направила с оглед необходимостта да депозира допълнителни молби за насочване на изпълнението срещу Район Витоша на Столична община, който според жалбоподателката притежава самостоятелна правосубектност, собствен ЕИК номер (0006963270633) и банкова сметка. Оспорва позицията на съдебния изпълнител, че районът няма самостоятелна правосубектност. Моли съдът да 1 отмени обжалваното разпореждане и да разпореди извършването на изпълнителни действия за събиране на сумата от 200 лв., представляваща допълнително платен адвокатски хонорар за водене на изпълнителното дело.

Ответникът по жалбата я оспорва. Сочи, че с молбата за събиране на допълнителни разноски е направено искане за предприемане на допълнителни действия срещу район „Витоша“, а не срещу Столична община, а съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията и чл.14 ЗМСМА субект на гражданското право е Столична община, която е юридическо лице, а нейните райони са съставни административно-териториални единици, които не са юридически лица, за което се позовава и на съдебна практика. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че задължението за разноски се адресира спрямо лице, което не е легитимирано да отговаря за погасяването му, както съобразно изпълнителния титул по делото, така и поради обстоятелството, че не може да е страна в изпълнителното производство, тъй като не е юридическо лице. Излага съображения, че обстоятелството, че кметът на района има качеството на административен орган и като такъв притежава процесуална правосубектност за участие в производствата по АПК не съставлява довод в противния смисъл. Поддържа, че двукратно заплащане на адвокатски хонорар без обективна необходимост сочат злоупотреба с процесуални права, което се дефинира като упражняване на признати от закона правомощия от страна в противоречие със законовото им защитно предназначение и използване на процеса за извличане на противозаконни облаги /“БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНОПРАВО“, изд.2020г., стр.82/, която е забранена с нормата на чл.З ГПК и задължава всеки правоприлагащ орган да я пресече. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Въззивният съд намира следното:

Жалбата е допустима, насочена срещу отказ за извършване на изпълнителни действия, което е подлежащо на обжалване действие съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2019 г., издаден по адм.д. №4901/2024 г. по описа на АССГ, за вземане на взискателя Г. Ц. Ш. срещу длъжника Столична община за сумата 2 от 500 лв. – възнаграждение по чл.38 ЗА, както и разноските по изпълнителното дело, за което е представен договор за правна помощ за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело със заплатен хонорар в размер на 200 лв.

На 11.03.2025 г. на длъжника Столична община е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 20.05.2025 г. е постъпила молба от взискателя, с която иска да бъде конституиран като длъжник район „Витоша“, на когото да бъде изпратена нова покана за доброволно изпълнение. На 11.06.2025 г. е постъпила нова молба от взискателя, с която иска да бъдат извършени спрямо длъжник район „Витоша“ изпълнителни действия по събиране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, за което представя договор, удостоверяващ платен хонорар за водене на делото в размер на 200 лв.

След указания на съдебния изпълнител до взискателя за внасяне на дължимите такси за налагане на запор и внасянето им от последния, е наложен запор върху сметките на длъжника.

На 24.06.2025 г. е постъпило доброволно изпълнение от длъжника – внесена е по сметка на ЧСИ сумата от 922 лв., включваща дължимите вземания по изпълнителния лист и за разноските по изпълнението, в това число 200 лв. разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело.

С молба от 07.07.2025 г. взискателят отново е поискал да бъде събрана и сумата от 200 лв. – разноски за водене на изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 14.07.2025 г. съдебният изпълнител е приел, че допълнителните разноски са извършени по повод искане за конституиране на нов длъжник – район „Витоша“ и водене на делото срещу него, което искане е неоснователно. Изложил е съображения, че юридическо лице е Столична община, а районите и кметствата представляват съставни административно-териториални единици, които не са юридически лица и не могат да бъдат страна в изпълнителното производство.

Обжалваният акт е законосъобразен.

Единственото дължимо процесуално

3 действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не се е налагало да бъдат извършвани, макар молбата за образуване на делото да не съдържа посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Допълнителните молби, подавани от взискателя за конституиране на район на Столичната община като длъжник, съдържат неоснователно искане. Изцяло законосъобразни са изложените от съдения изпълнител съображения относно липсата на правосубектност на район „Витоша“ и настоящият състав не намира за нужно да ги преповтаря. Ето защо допълнителни разноски за водене на изпълнителното дело не е било необходимо да бъдат извършвани, съответно – няма основание те да бъдат възлагани в тежест на длъжника. Отказът на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие – събиране на разноски за допълнително адвокатско възнаграждение на взискателя е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я жалбата на Г. Ц. Ш. – взискател по изп.д.

№20259230400092 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 14.07.2025 г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – събиране на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5