Определение № 26497 от 18.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26497 гр. София, 18.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно гражданско дело № 20231110165148 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „****, въз основа на което съдът е издал заповед № 37628 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Г. П. на 03.01.2024 г. и от същата в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение.

Предвид това на заявителя са дадени указания с разпореждане от 14.03.2024 г. в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да представи по делото доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Заявителят е получил съобщението с посочените указания на 11.04.2024 г., като до този момент доказателства за предявен иск в съда не са представени. При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като установителен иск по отношение на длъжника не е предявен в срока по ал. 4 от същата разпоредба.

В подаденото възражение длъжникът е направил искане за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., като е представен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024 г. с направено отбелязване, че защитата се предоставя безплатно. В случая се претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е необходимо да се провежда (определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о.). Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Съдът намира, че е компетентен да определи размера на дължимото възнаграждение на процесуалния представител без да е обвързан с посочения от страната размер по аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. 3 ЗАдв. Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се 1 твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, и действително извършената работа (така и определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

Предвид едностранния характер на заповедното производство, съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от заявителя и от длъжника не са еднакви. Това е така, защото подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от страна на кредитора, предполага предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите, от които произтича претендираното вземане, които подробно се описват в заявлението. Същевременно, възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква излагане на обосновка от длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец, както е в случая. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК по образец следва да бъде определен в размер на 100 лв., който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед № 37628 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65148/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 65148/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** (**)“ № **, да заплати на адв. *** от САК, личен № *** със служебен адрес: **** на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, за осъществена безплатна правна помощ на длъжника Е. Г. П., ЕГН **********.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2