Решение № 198 от 20.11.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Оряхово, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100404 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от В.

Г. Н. с ЕГН ********** чрез адв. С. Т. Ш. - ПлАК, със съдебен адрес гр.Кнежа, обл. Плевен, ул. „М.Б. №81 против Р. Х. Ш. с ЕГН ********** от **********, за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 4 730,00 лева, представляваща главница - останало наследство от Т.И. Х. с ЕГН:**********, б.ж. на с.

Липница, следваща се на наследника В. Г. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването заявлението 12.04.2024г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 162/12.04.2024г. по ч.гр.д. № 268/2024г. по описа на РС Оряхово.

Претендират се деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.

Прието е ч.гр.д.№ 268/2024 г. на ОРС

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Т.И. Х. с ЕГН- 4606051947, б.ж на с. Липница, поч. на 09.06.2021 г. , за което е съставен Акт №0013/10.06.2021 г. от Община - Мизия. Наследодателят на ищеца е бил самотно живеещ, неженен, без деца и по времето на настъпване на смъртта в с. Липница не са се намирали негови роднини и близки.Поради тази причина служители на кметство с. Липница съвместно със служители на РУ на МВРОряхово са проникнали в дома му за да изземат законно притежаваното ловно оръжие и боеприпаси на г-н Х.. В дома на починалия служителите на кметството и полицаите намерили парична сума в размер на 21 325,00 /двадесет и една хиляди триста двадесет и пет/ лева и 44,00 /четиридесет и четири/ щатски долара. Паричната сума била предадена за съхранение от главен разследващ полицай при РУ-Оряхово - Кинка Димитрова срещу издадена разписка на Х. Х., който е служител на кметство с. Липница. В последствие сумата е предадена от г-н Х. на кмета Р. Ш. ответник по делото, който я е приел за съхранение в касата на кметство с. Липница.

От сумата ответника заплатил разходите за погребението на наследодателя на ищеца, сума в размер на 1129 лева.

В исковата молба се твърди, че след смъртта си Т.И. Х., оставил законни наследници П.

Х. А. с ЕГН-**********, Н. Г. Л. с ЕГН-**********, и В. Г. Н. с ЕГН-**********, като всеки 1 от тях притежава по 1/3 ид.част от наследството на общият им наследодател.

В исковата молба се твърди, че ищецът през м. юни 2021 г. поискал от ответникът да му предаде останалите в наследство от Т.И. Х. с ЕГН 4606051947 парични средства, които държи, но същият отказал. Поради това на 13.07.2021 г. ищецът подал тъжба в Районна прокуратура - Оряхово с вх. №Т00-446/2021 г. Въз основа на подадената тъжба било образувано наказателното производство, което е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.

През м. януари 2024 г. ищецът се обърнал за съдействие към кмета на Община Мизия,да задължи ответника да му предаде полагащата му се сума от наследството, но получил отказ.

Ищецът в исковата молба заявява, че в качеството си на правоимащ наследник признава целесъобразността на разходените от ответника средства в размер на 1129 лева за погребението на наследодателя си и няма претенции за тази сума. Също така признава, че с другата наследница - неговата сестра Н. Л. са получили по 2000,00 лева от дадените на Ц. П.

А. общо 6000,00 хиляди лева, които те двамата и Ц. А. справедливо и законосъобразно са си разделели на три равни части и няма претенции и към тази сума.

В исковата молба ищецът сочи, че след приспадане на разходените средства за погребението на наследодателя му и получените от тримата наследници 6000 лева, в ответника Р. Ш. се намира остатък от сумата в размер на 14 196,00 лева, която същият държи без /или при отпаднало/ правно основание.

Ищецът претендира 1/3 част от държаната от ответника сума в размер на 14 196,00 лева останала в наследство от наследодателят му Тодор Х. б.ж. на е. Липница, а именно сумата в размер на 4730.00 лева.

Ищецът депозирал в РС Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 4730 лева против ответника. Въз основа на заявлението било образувано гражданско дело и издадена заповед за изпълнение против ответника по реда на чл.410 ГПК. В законовия срок ответника депозирал възражение за недължимост на сумата до произнасяне от съда относно наследниците на починалото лице.

Ищецът твърди, че е налице разместване на имуществени блага, при което едно лице неоснователно се обогатява за сметка на обедняването на други лица, без правно основание за това. Наследниците са предприемали и други действия с намерение да приемат наследството си.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответникът е постъпил писмен такъв в който заявява, че оспорва исковата претенция, както счита, че същата е неоснователна.В отговора ответникът сочи, че от сумата предадена му за пазене след смъртта на наследодателя на ищеца е в размер на 12 196,00 лв. и съхранява същата и до настоящия момент.Сочи, че никога не е оспорвал правото на ищеца като наследник на Т.И. Х., б.ж на с. Крушовица, както и на останалите наследници и моли съдът да ги задължи да посочат банкова сметка по която да преведе държаните от него парични средства на стойност 12 196,00лв. и 44,00 USD, за да се освободи от задължението си на депозитар.

По делото като подпомагащи страни в процеса на страната на ответника са конституирани - Н. Г. Л. ЕГН ********** гр. Кнежа, ул. Клокотница № 11, Х. П. А. ЕГН **********, от гр. Севлиево ул. Здравец,бл.8, вх.Б, ет.2, ап.4 и Ц. П. А. ЕГН ********** от гр. Враца, ул. Васил Кънчов бл.76, вх.А, ет.6 ап.17.

В откритото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените си позиции.

Третото лице Н. Г. Л. не се явява в с., не се представлява. С писмено становище, заявява че счита искът за основателен.

Третите лица Х. П. А. и Ц. П. А., се явяват в съдебно заседание и не оспорват иска.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в 2 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По ч.гр.д. № 268/2024 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 162/12.04.2024 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 4 730,00 лева (четири хиляди седемстотин и тридесет лева), представляваща главница за период от 12.04.2024 г. , ведно със законна лихва за период от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 94,00 лева (деветдесет и четири лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева).

В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 26.04.2024 г.

Съдът с Определение от 26.04.2024 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Искът на Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Т.И. Х., б.ж на с.

Липница, поч. на 09.06.2021г. се установява, че същият не е бил женен и не е имал деца.

Същият е имал две сестри Христана Илиева Екупова б.ж на с. Липница, поч. на 10.06.2017г. и Вела Илиева Х.а б.ж. на с. Липница поч. на 06.12.1983г., които също не са били омъжени и не са имали деца. Единствените живи роднини към момента на смъртта Т.И.

Х. са били законни наследници по права линия на братята и сестрите на родителите му – баща му Илия Х. Донов б.ж на с. Липница поч. 1992г. и майка му Камена Н.а Донова, б.ж на с. Липница, поч. 1998г.

Съгласно чл. 8 ал.4 от ЗН Когато починалият не е оставил възходящи от втора и погорна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

В случая бащата на Тодор Х. - Илия Х. Донов е имал двама братя – Никола Х. Донов, поч. на 04.01.1997г. и Стефан Х. Донов поч. 14.03.1988г. и една сестра Цвета Х.а Кръстева поч. на 25.08.1996г.

Чичото на Тодор Х. - Никола Х. Донов е имал две деца – Кръстена Николова Пейкова поч. на 14.03.2020г. и Иванка Николова Ганчева поч. на 13.09.2007г.

Чичото Стефан Х. Донов също имал две деца, които са починали преди откриване на наследството на Тодор Х. – Христина Стефанова Кънчева поч. 07.02.2013г. и Х. Стефанов Х. поч. 11.08.2017г.

Леля му Цвета Х.а Кръстева е имала две дъщери, които са починали преди откриване на наследствата на Т. Х. - Мария Х.а Горанова поч. на 20.03.1990г., Гена Х.а Цекова поч. на 06.09.2010г. и син П. Х. А., който е поч. на 17.03.2022г., т. е след откриване на наследството на Т.И. Х. поч. на 09.06.2021г., т.е се явява наследник от четвърта степен по съребрена линия на починалия Т.И. Х..

От коляното на майката на Т.И. Х. - Камена Н.а Донова, б.ж на с. Липница, поч.01.02.1998г., след смъртта му на 09.06.2021г. живи наследници от четвърта степен по съребрена линия са Н. Г. Л. и В. Г. Н. – ищец по делото – деца на вуйчо му Георги Н.

Каменов б.ж на с.Липница поч. на 29.08..1976г.

Майката на Тодор Х. Камена Н.а Донова, б.ж на с. Липница, поч.01.02.1998г. е имала още един брат и една сестра, като момента на смъртта на синът й Т.И. Х., техните деца не са били живи, а имено:

Вуйчото Тодор Н. Каменов поч. 14.07.1989г., който е имал две деца – Игнат Т. Н. – поч.

3 на 20.04.2016г. и Здравко Т. Н. поч. на 07.07.2014г., а лелята по майчина линия Цвета Н.а Цветкова поч. на 06.11.1941г. имала един син – Дочо Т. Дочев поч. на 20.07.2014г.

Т.е след смъртта си Т.И. Х., б.ж на с. Липница, поч. на 09.06.2021г. оставил законни наследници от четвърта степен по съребрена линия – първите си братовчеди Н. Г. Л. - трето лице по делото, В. Г. Н. – ищец по делото и П. Х. А., поч. на 17.03.2022г.

От своя страна наследникът на Т.И. Х. - П. Х. А., след смъртта си е оставил законни наследници децата си – Х. П. А. и Ц. П. А. – трети лица по делото.

Страните не спорят а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че след смъртта на Т.И. Х. в домът му била открита сума в размер на 21 325,00 лева и 44,00 щатски долара, която е предадена за съхранение на ответника.

Не се спори че от тази сума ответникът е платил сумата от 1129лв. за погребение на наследодателя на ищеца и е предал на ищеца сумата от 2000 лева, чрез третото лице помагач Ц. П. А., която е получила сумата от 6000 лева срещу разписка от 31.01.2022г., като ищецът сочи, че същата е разпределила по равно между тримата законни наследници от четвърта степен по съребрена линия, поради което същите са недължими от ответника.

Страните спорят относно сумата от 2000 лева, която ответникът е платил на роднините на починалия Тодор Х., Стефан Х. Х. и Пеьо Х. Х. срещу разписки от 16.06.2021г., като ищецът счита че същата е платена без основание и не следва да се взема предвид при разпределяне на останалата сума от наследството на Тодор Х. между наследниците.

Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК .

С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.