Определение № 21844 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21844 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510238 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ" ЕООД срещу разпореждане peг. № 123073/06.08.2025г. на 156 състав на СРС по ч.гр.д. № 41620/2025 г., с което е отхвърлено заявление вх.№257444 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ" ООД, въз основа на запис на заповед от 30.04.2018 г. за сумата от 162 688,85 лева.

Жалбоподателят излага съображения, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Счита за неправилни дадените от съда указания за уточняване на правен интерес от производството с оглед по-рано подадените заявления без да са цитирани входящи номера или номера на дела, както и да изложи изрични доводи за това, че не е налице симулативен процес, доколкото управителят както на заявителят - който е упълномощил процесуалния представител, така и на длъжника, е един и същи. Твърди, че правният интерес на кредитора произтича наличието на изискуемо, ликвидно и непогасено парично вземане срещу длъжника и е представен документ запис на заповед от 30.04.2018г., от който произтича вземането, удостоверява от формална гледна точка тези обстоятелства.

Като взе предвид становищата

1 на страните и събраните доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД срещу „Месембрия Ризорт“ ООД, въз основа на запис на заповед от 30.04.2018г. за сумата от 162 688,85 лева.

С разпореждане от 28.07.2025г. заявлението е оставено без движение, като е указано на заявителя да представи в оригинал записа на заповед , въз основа на който се иска издаването на заповед за изпълнение; д а изложи изрични доводи за това, че не е налице симулативен процес, доколкото управителят както на заявителя, който е упълномощил процесуалният представител, така и на длъжника, е един и същи; Д а представи надлежно заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съобразно установения образец; Д а изложи съображения за правния си интерес от производството с оглед по-рано подадените заявления между същите страни.

С молба от 30.07.2025г. е представен записът на заповед, издаден на 30.04.2018 г. в оригинал, адвокатско пълномощно - оригинал; заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от

ГПК. Направено е искане за отмяна на горепосоченото разпореждане в частта, в която се указва да се изложат доводи за липса на симулация, наличие на правен интерес и да се представят преписи от документите по други дела. Счита, че изследването на тези въпроси означава навлизане в същество и проверка извън формалната редовност на изпълнителното основание, което чл. 417 от ГПК не допуска.

Относно искането за излагане на доводи, че не е налице симулативен процес, доколкото управителят както на заявителя, така и на длъжника, е едно и също лице, както и на съображения за правен интерес, са изложени твърдения, че самите дружества са свързани лица и се касае за т.нар. „междуфирмена задлъжнялост", тъй като дружеството „Свети Йоан Ризорт" ЕООД отпускало множество заеми на „Месембрия Ризорт" ООД. Към 31.12.2017г.тези заеми са консолидирани и е взето решение вземането да бъде отсрочено и да бъде обезпечено със записи на заповед. Излага, че поради неплащане на сумата на падежа, както и поради липсата на парични средства от страна на длъжника за погасяването му, кредиторът „Свети Йоан Ризорт" ЕООД е принуден да пристъпи към удовлетворяването си чрез изпълнение върху други активи на длъжника, за което има правен интерес да се снабди с изпълнителен лист.

2

С разпореждане от 01.08.2025 г., съдът е предоставил на заявителя последна възможност да отстрани нередовностите в заявлението, като представи в оригинал записа на заповед въз основа на който се иска издаването на заповед за изпълнение; изложи изрични доводи за това, че не е налице симулативен процес, доколкото управителят както на заявителят; изложи изрични доводи за това, че не е налице симулативен процес, доколкото управителят както на заявителят - който е упълномощил процесуалният представител, така и на длъжника е един и същи.

С оспореното разпореждане съдът констатира, че още с молбата от 30.07.2025 г. физически е представен процесния запис на заповед, но след извършена проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК - противоречие със закона и добрите нрави.

Изложени са съображения, че след служебна справка на основание чл.

23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че по отношение на заявителя „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, принципал и управител е Н.Д.Л., а досежно длъжника „Месембрия Ризорт“ ООД, управител е Н.Д.Л.. В подаденото заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е посочено от самият заявител, че процесуален представител както на заявителят, така и на длъжника е един и същи адвокат.

Въз основа на установените факти е прието, че формалният характер на заповедното производство не променя обстоятелството, че то е вид граждански процес, имащ за цел решаването на правен спор със СПН, в който съдът следи служебно за надлежното упражняване на правото на иск. Съдът приема, че въпросът за симулативният процес би могъл да се разреши в рамките на исковото производство, в което би разполагал с правомощията по чл. 29 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 417, ал.1, т . 10 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед. Според чл. 418, ал. 1 и ал.2 от ГПК, когато със 3 заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането съдът следва да извърши проверка дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право, годно за принудително изпълнение. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху предоставения в оригинал документ.

В разглеждания случай заявителят е представил запис на заповед, издаден на 30.04.2025г. от „Месембрия Ризорт“ ООД, чрез управителя Н.Д.Л., с който се е задължил да заплати сумата от 162 688, 85лева на 30.04.2025г. на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД, което има за законен предст авител същото лице, което е управител и законен представител и на дружеството заявител.

С оглед установените по делото факти настоящият съдебен състав споделя доводите изложени в оспореното разпореждане, че заповедното производство е формално, но това не изключва приложението на общите правила на гражданския процес, свързани с надлежно упражняване на процесуални права и надлежното процесуално представителство. В тази връзка следва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ГПК, тъй като при формална проверка на документа, от който произтича вземането, се налага извод за противоречие в интересите между представляван и представител.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същи граждански процес и интересите им са насрещни, следва да бъде назначен особен представител на представляваната страна на основание чл.29, ал.4 от ГПК/в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч.т.д. № 732/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 254 от 28.03.2014 г. по ч.т.д. № 756/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 219 от 28.04.2015 г. по ч.т.д. № 541/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 448 от 30.07.2015 г. по ч.т.д. № 1309/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о./. Това основание за назначаване на особен представител е налице и в хипотезата, в която едно и също лице е вписано като управител на насрещните страни в правоотношението, но в исковото производството всяка от страните се представлява от различен адвокат, упълномощен да 4 осъществява процесуално представителство по делото. В този случай представителната власт на упълномощените адвокати произтича от и е функция на изразената воля от едно и също лице в качеството му на управител и на дружеството ищец, и на дружеството ответник. Поради това и в посочената хипотеза е налице противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла н а чл. 29, ал. 4 от ГПК с оглед противоположните интереси по конкретното дело между ответника и неговия органен представител, чиято воля е източник на представителната власт на упълномощения адвокат, което обуславя необходимостта от назначаване на особен представител на ответника. В този смисъл са изложени мотиви в пределение № 815 от 29.12.2017г. по ч. т. д. № 1947/2017г., Т. К., ІІ ТО на ВКС, относими към настоящия спор.

В случая е налице противоречие в интересите на заявител и длъжник, доколкото същите имат един и същ законен представител, което налага приложение на чл.29, ал.4 от ГПК, като спорът на който се търси решение следва да се разгледа съобразно правилата на общия исков процес, а не в рамките на заповедното производство. Предприемайки съответни процесуални действия за изясняване дали са налице противоречиви интереси между заявител и длъжник с един и същ законен представител, съставът на СРС е действал в рамките на предоставените му в чл.7, ал.1 от ГПК правомощия за служебно извършване на необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, при извършване на които да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.415, ал.1 и ал.3 от ГПК, при отказ за издаване на заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнася дължимата държавна такса, поради което постановения отказ не пречи за реализиране правата на заявителя в рамките на исковото производство.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, Софийски градски съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СВЕТИ ЙОАН

РИЗОРТ" ЕООД с ЕИК

202415091 срещу ра з п о р е ж д а н е peг.№

123073/06.08.2025 г. на 156 състав на СРС по ч.гр.д. № 41620/2025 г., с което е отхвърлено заявление вх.№257444 за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ" ООД, ЕИК 202145007, въз основа на запис на заповед от 30.04.2018г. за сумата от 162 688,85 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6