Решение № 328 от 25.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000025 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „ДТех Груп България“ООД, ЕИК 131554221, чрез управителя Х. К. насочена против Решение № 1162/24.10.2022 г., постановено по т.д. № 1015/2022 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която по предявен иск с правно основание чл.74 ТЗ от Р. Д. - австрийски гражданин, против въззивното дружество, са отменени взетите на проведено на 30.03.2022 г. общо събрание на съдружниците на „Д-Тех Груп България“ООД решения за освобождаване на управителя на дружеството Р. Б. Д. и за избор на негово място на нов управител - Х. К. К., а на осн.чл.30, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е постановено заличаване на вписването по партидата на „Д-Тех Груп България“ООД въз основа на отменените решения - вписване под № 20220527160035 по заявление № 20220520161037.

Поддържа се във въззивната жалба, че в посочената му част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване от страна на СГС на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до неправилно приложение на материалния закон и до необоснованост.

Твърди се, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати също и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нередовно призоваване/уведомяване на въззивното дружество за исковата молба и за първото по делото открито с.з., предвид че то било призовавано на несъществуващ адрес, независимо че представлявал адресът, вписан в ТР на управление на дружеството.

След уведомяване на първоинстанционния съд за валиден адрес за призоваване и връчване на книжата по делото последният не разпоредил повторно извършване на посочените действия, с които биха се възстановили всички срокове, поради което и въззивникът бил лишен от право на защита, а цялата процедура по призоваването му била опорочена.

1

Отделно от изложеното обжалваното решение било неправилно по същество, поради погрешните изводи на СГС относно законосъобразността по свикването на процесното общо събрание на съдружниците /ОСС/ на дружеството и законността на призоваването на съдружника - ищец.

Последният бил австрийски гражданин, живеел в Австрия и за връчването на документи нямало как да се прилага българския закон. Приложим бил австрийският, според който връчването се осъществява от Австрийски пощи на адреса на лицето, на което се връчва, а ако то не бъде намерено, на адреса се поставя уведомление, което кани адресата да получи документите в съответния пощенски офис, където те се съхраняват в продължение на поне 2 седмици, през които адресатът може да ги потърси и да му бъдат връчени. В случай, че не стори това - същите се връщат недоставени, но се считат връчени от първия ден на депозирането в пощенския офис /§ 17 от австрийския закон за връчването/.

Предвид на тази правна регламентация и противно на приетото от първоинстанционния съд съдружникът Д. бил надлежно уведомен за искането на другия съдружник за свикване на ОСС, както и за последващо свиканото такова и точките от дневния ред, посочени в поканата, но не се явил на същото.

Като правен резултат във връзка с наведените оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на процесните решения от проведеното ОСС на въззивното дружество на 30.03.2022 год.

В останалата му прекратителна част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.74 ТЗ от Р. Д. - австрийски гражданин против „Д-Тех Груп България“ООД.

Твърдяно е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество. На 30.05.2022 г. извършил справка по електронната партида на „Д-Тех Груп България“ ООД в ТР при АВп и констатирал, че въз основа на подадено Заявление А4 с вх. № 20220520161037 е осъществено вписване на промени в обстоятелства подлежащи на вписване, извършено с акт на ДЛР № 20220527160035. Предмет на заявлението било поискано вписване освобождаването на Р. Д. /вписан в регистъра, като Р. Б. Д. с българското си име/ от поста управител на дружеството, като на негово място за управител е вписан – Х.

К. К..

Вписването било извършено въз основа на приложени документи, според които /протокол от 30.03.2022 г./ било отразено като взето решение от ОСС на ответното дружество, състояло се на 30.03.2022 г., имащо за предмет именно горепосочените промени, свикано по инициатива на съдружника – „Д-ех Еквити“ ЕООД.

Поддържа се, че свикването на общото събрание, провело се на 30.03.2022 г., било нередовно и порочно, поради което и взетото решение за освобождаване на ищеца от поста управител и вписването на негово място като друг такъв също е порочно, като противоречащо на императивни правни норми на закона и на дружествения договор.

Твърди се, че в качеството си на управител и на мажоритарен съдружник в „Д-Тех Груп България“ООД Р. Д. не е бил сезиран редовно с искане за свикване на ОСС, нито на същия е връчвана покана за свикано събрание от останалите съдружници в дружеството.

Връчване на такива документи не се доказвало нито разписката от австрийските пощи, нито от констативния протокол от 04.05.2022 г. на нотариус с № 053 от РНК, с район на действие - СРС, нито от приложеното извлечение от превода на Австрийския федерален закон за връчване на документи, издадени от държавни органи /последният бил и ирелевантен, защото не касаел връчване на частни документи/. Освен това дори да се приемело, че съдружникът „Д-Тех Еквити“ЕООД е избрало за отправи искане по чл.139 ТЗ с препоръчано писмо чрез австрийските пощи, и това искане е непотърсено от ищеца, то това със сигурност не можело да се приравни на получаване на въпросното искане.

В този смисъл е за ищеца не било ясно кога процесното ОСС е приело, че той, в 2 качеството му на управител, е получил искането за свикването му и кога е изтекъл двуседмичния срок, нито пък на коя дата съдружникът Р. Д. е получил покана за провеждане на ОСС.

Затова и последното било проведено в противоречие с разпоредбите на ТЗ /чл.139, ал.1/ и дружествения договор /чл.15/.

Порочното свикване водело до невалидно взети решения на ОСС и същите подлежали на отмяна.

Отделно от изложеното се оспорват като неверни твърденията в поканата за свикване протокола от проведеното ОСС на 30.03.2022 г., предвид че ищецът не бил обявен в несъстоятелност в Австрия, респ. не е бил управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване в несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори /чл.141, ал.8 ТЗ/, като в подкрепа на оспорването се сочат и анализират приложени към исковата молба доказателства.

Във връзка с изложените твърдения се поддържа, че оспорваните решения били порочно взети, а вписаните обстоятелства по подаденото Заявление А4 с вх. № 20220520161037 не съществували към момента на извършеното вписване, защото не са налице валидно взети решения, от които да произтичат.

Поискано е съдът да постанови решение, с което да отмени решенията, взети на ОСС на „Д-Тех Груп България“ООД от 30.03.2022 г., с които ищецът е освободен от поста управител на дружеството, а на негово място е назначен за управител Х. К. К. и като законна последица от това да постанови заличаване на вписването с № 20220527160035 по партидата на ответното дружество.

В срока за отговор по исковата молба ответното дружество, чието съобщение е приложено по делото от първоинстанционния съд при приложение фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, не е депозирало такъв.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционното решение са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното дружество, ответник в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакуваното решение в частта му, с която предявения против него иск конститутивен иск по чл.74 ТЗ е уважен и като последица от това е постановено заличаване на вписването с № 20220527160035 по партидата му в ТР.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съдебен състав, по редовно предявени иск, в съответната писмена, форма и е подписано.

Същото е влязло в сила в прекратителната му част, която не е предмет на въззивен контрол.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, по следните съображения:

В хода на производството страните не са спорили по факта, че въззиваемият Р. Д. и лицето Р. Б. Д., вписан като съдружник по партидата на въззивното дружество, са едно и също лице. Горният факт се установява и от съвкупният анализ на приобщените по делото писмени доказателства /сведение от централния регистър за адресна регистрация - л.15 от първоинстанционното дело, съпоставен с данните, подлежащи на вписване в ТР по партидата на въззивното дружество/.

Не се спорили и се установява от служебно извършената справка от решаващия състав по партидата на въззивното дружество в Търговския регистър /ТР/ при Агенция по вписванията /АВп/, че според вписаните обстоятелства съдружници в „Д-Тех Груп България“ООД са Р. Б. Д., с дялово участие в размер на 3 000 лв. и „Д-Тех Еквити“ЕООД с 3 дялово участие в размер 2 000 лв. от общия записан капитал в размер на 5 000 лв.

Горният факт предпоставя, че искът по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите решения но ОСС на „Д-Тех Груп България“ООД от 30.03.2022 г. е предявен от надлежно процесуално легитимирано лице, което е имало качеството на съдружник към момента на вземане на атакуваните решения /и продължава да има такова качество към настоящия момент/ и респ. е легитимирано да поиска от съда отмяна на тези решения, ако те противоречат на повелителните норми на закона или на дружествения договор /т.5 от цитираното ТР № 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/.

Искът е предявен в рамките на установения от чл.74, ал.2 ТЗ преклузивен тримесечен срок от узнаване на атакуваните решения, предмет на настоящето производство при съобразяване на обстоятелството, че ищецът-въззиваем не е присъствал на проведеното ОСС на 30.03.2022 г., на което са тези решения. Предвид че исковата молба е постъпила в СГС на 03.06.2022 г. следва искът да е предявен в рамките на тримесечния срок от сочената дата на провеждане на ОСС.

Изложеното дефинира предявените искове като процесуално допустими.

Служебно извършената справка по партидата на „Д-Тех Груп България“ООД установи още, че адресът му на управление е вписан като такъв в България, София, р-н Красна поляна, ж.к. „***“, ул.“***“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***. Промяна в този адрес, считано от датата на вписване на обстоятелствата, касаещи дружеството за първи път 19.06.2008 г. до настоящия момент не е заявявана за вписване и не е вписвана.

Същият адрес фигурира на всички публикувани в ТР документи, вкл. е посочен в приобщените по делото като писмени доказателства общо седем броя нот.акта, по които страна е същото дружество.

При извършената справка се констатира и че с вписване под № 20220527160035 по партидата на въззивното дружество на 27.05.2022 г. Р. Б. Д. е заличен като управител, а за такъв е вписан Х. К. К..

Разпечатката съдържа 46 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f86ca440-747f-4c8e-85c3-256c3927ad1d