Определение № 1079 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500483 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 206/28.02023г., постановено по гр.д. № 469/23 г. на Районен съд — Червен бряг, е прекратено производството по делото.

Срещу определението е подадена частна въззивна жалба от заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 , чрез адв. Д. М.. В нея са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че действително единият солидарен длъжник, в лицето на А. С. С., е починал на 11.04.2020г., но няма процесуална пречка заповедното производство да продължи по отношение на втория съдлъжник - С. А. С.. Съгласно чл. 1, ал. 4 от сключения договор за потребителски кредит № FL898103 от 06.03.2018г., за връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, които са го подписали, отговарят като солидарни длъжници по смисъла на ЗЗД. По този начин тези две лица са поели задължение да отговарят за изпълнението на задълженията по договора за кредит солидарно. Не споделя мотивите на съда, който се позовава на чл. 27, ал. 1 от ГПК, като изтъква, че процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материално право.

Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването правоспособност към момента на сезирането на съда и това в пълна степен е валидно за съдлъжника С. А. С.. Макар А. С. С. да е починал към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, това не лишава банката от възможността да търси изпълнение на задълженията по сключения договор за кредит от другия солидарен длъжник С. А. С.. Мотивите на съда са изложени така, сякаш и двамата съдлъжници са починали, поради което липсва процесуална правосубектност и за единия, и за другия съдлъжник, което е неправилно по своята същност. Заявява, че двамата солидарни 1 длъжници са баща и син. С. А. С. е син и законен наследник на А. С. С.. Като такъв той отговаря за задълженията на своя баща и изпълнението им може да бъде търсено от него, което счита за още един довод в подкрепа на това, че заповедното производство следва да продължи по отношение на С. А. С. и да бъдат издадени ЗНИ и ИЛ. Моли определението да се отмени и делото да се върне на съда за произнасяне по заявлението.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд, след като се запозна с данните по делото и взе предвид оплакванията в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съда лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните съображения:

Заповедното производство е уредено като формално производство, а редовността от външна страна на заявлението, въз основа на което то се образува, е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение.

В хипотезата на чл.411 ал.2 от ГПК са предвидени само две възможности за заповедния съд – да издаде заповед за изпълнение или да откаже издаването на такава при наличие на предпоставките на т.1-5. В настоящия случай съдът е прекратил производството по делото. Такава възможност законодателят не е предвидил. В случая не е приложима общата норма на чл.130 от ГПК за недопустимост на иск. Съдът може само да издаде или не исканата заповед.

С допълнението на ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е въведено изрично задължение за съда да дава указания на заявителя при констатирана нередовност на заявлението. Така, в случай че съдът намери заявлението за нередовно, преди да приложи последиците по чл. 411, ал. 2, т. 1 , вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, той дължи даването на пълни, точни и изчерпателни указания с оглед отстраняване на нередовността. Едва след това се произнася, но отново не може да прекрати производството, а при неотстраняване на нередовностите следва да откаже издаването на заповед.

В случая тъй като единия от посочените в заявлението длъжници е починал, /за което няма приложено писмено доказателство, но не се оспорва 2 от частния жалбоподател/, съдът правилно е приложил чл.27 от ГПК, но не е следвало да прекрати делото, още повече, че другият сочен длъжник е жив, т.е. годен субект на процесуални правоотношения -правоспособно лице физическо, което е правоспособно по материалното право.

Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Наличието на абсолютна процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу един от солидарните длъжници, който е неправоспособен към момента на подаване на заявлението, не е годно да се отрази върху основателността на искането по отношение на останалите посочени в заявлението солидарни длъжници, спрямо които може да са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно мотивите към т. 5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС солидарните длъжници имат самостоятелно материалноправно положение, същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Като е посочил двама солидарни длъжници в заявлението, частният жалбоподател е изявил волята си да търси изпълнение от всеки един от тях и наличието на пречка за издаване на заповед за изпълнение по отношение на един от тях не води до необходимост от извършване на последваща преценка от страна на кредитора от кого да иска изпълнение.

Ето защо изцяло неправилно и в противоречие с процесуалните правила е постановеното прекратяване на производството по делото.

Тъй като в случая няма постановен акт па същество, то и настоящият състав няма как да се произнесе с такъв, а делото следва да се върне на РСЧервен бряг за произнасяне по заявлението, така както е подадено с издаване или отказ за издаване на заповед, който акт ще подлежи на самостоятелно обжалване.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 206/28.02023г., постановено по гр.д. № 3

469/23 г. на Районен съд — Червен бряг, е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото на РС-Червен бряг за произнасяне по заявлението.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжаване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4