Решение № 364 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил В. при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000374 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.

С Решение № 100/18.01.2024год., постановено по т.д.№ 1101/2022год. по описа на СГС са отхвърлени предявените от синдика на „ Группа“ ООД срещу „ Группа“ ООД, „Ракета „ ЕООД, Ф.

П. П., Ж. В. П., И. М. В. и Л. Г. С.-В. искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.

649, ал.1 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Группа“ ООД на следните сделки за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове както следва : от 21.06.2017год. с Нотариален акт № 159, том- II,рег.№ 2405,дело№292 от 21.06.2017год. на нотариус М. В., от 30.11.2017год. с нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В. и от 18.10.2018год. с нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007, дело № 720 от 18.10.2018год. на нотариус М. В. по отношение на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол, община Царево, обл.Бургас и предявения от синдика на „ Группа“ ООД срещу И. М. В. и Л. Г. С.- В. иск с правно основание чл. 649,ал.2 от ТЗ вр. с чл. 108 от ЗС за връщане на гореописания недвижим имот в масата на несъстоятелността на „ Группа“ ООД.

Със същото решение „Группа „ ООД е осъдено да заплати на „ Ракета „ ЕООД сумата от 2 850 лева разноски по делото,както и по сметка на СГС и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ сумата от 131.82 лева държавна такса .

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от синдика на „ Группа „ ООД / в несъстоятелност/ , в която се поддържа че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди се, че за да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд бил приел за недоказано по делото наличието на знание за увреждането у длъжника и лицето , с което е договарял, а именно последният приобретател по веригата сделки – И. В., който извод не кореспондирал на събраните по делото доказателства. Сочи се, че събраните в първоинстанционното производство доказателства обосновавали извод ,че И. В. и пълномощникът 1 на прехвърлителите по предходните две сделки- П. П. били свързани лица и / или в близки приятелски отношения и между тях били установени трайни търговски отношения, И. В. бил наясно с търговската дейност на „ Группа“ ООД и е знаел , че дружеството има и продължава на генерира дългове, имотът бил придобит от него на цена в пъти под пазарната , всички сделки се кооридинирали и осъществявали от едно лице- П. П., а и имотът никога не бил ползван от крайния приобретател. Сочи се ,че бащата на продавача Ф. П. , а именно П. П. и И. В. били дългогодишни приятели, представляваните от двамата търговски дружества били в трайни търговски отношения , адресите им на управление се намирали на едно и също място, а имало предходни сделки между тези дружества. Твърди се ,че И. В. бил наясно с търговската дейност на „ Группа“ ООД, доколкото приятелите, чрез дружествата си, осъществявали специфична търговска дейност, знаел е за дълговете на „ Группа“ ООД, което и дори при липса на данни за кредитора на „ Группа“ ООД , основанието и размера на вземанията на кредитора, го правели недобросъвестен приобретател по сделката. Освен това имотът бил прехвърлен по първите две сделки на цена 7 пъти по - ниска от пазарната , а при третата сделка- 2 пъти по –ниска от пазарната, която ясно показвало намерението на всички страните по сделките да осуетят реализирането на правата на кредиторите на длъжника „ Группа“ ООД и доказвало увреждането за знание. На този извод водел и факта ,че и трите сделки били извършени в много кратък период от време / една година /. Сочи се ,че решението е необосновано, тъй като не били обсъдени в пълнота и задълбочено събраните по делото доказателства ,както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила доколкото не са уважени своевременно направени и релевантни за предмета на спора доказателствени искания. С оглед на това е заявено искане за тяхното събиране във въззивното производство.

По изложените доводи се прави искане отмяна на обжалваното решение и за постановяване ново , с което предявените искове да бъдат уважени.

В подаден от „ Ракета „ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се недопустимост на предявените искове, доколкото същите били предявени от временен синдик , който има единствено само правомощия по чл. 658, ал.1 от ТЗ.

Като недопустим се сочи и иска по чл. 108 от ЗС, предвид последиците от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД. Като преклудиран се сочи и иска по чл. 649, ал.1 от ТЗ по отношение на Л. С.-В. , тъй като не бил предявен в срока по чл. 649, ал.1 от ТЗ. Излагат се доводи и за неправилност на първоинстанционното решение . Сочи се ,че първата сделка не била сключена между свързани лица и липсвало знание у управителя на „ ФИД“ ЕООД / със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД/ за това , че праводателят му има кредитор и че с прехвърлянето на имота последният се уврежда.Цената на сделката не можело да обуслови извод за намерение за увреждане, като дъщерята на пълномощника на длъжника не се намира в никакви връзки със самия длъжник.

Излагат се доводи , че и втората сделка не била относително недействителна, доколкото не била относителна недействителна първата сделка от 21.06.2017год. Втората сделка от 30.11.2017год. била възмездна и приобретатерят по нея не бил знаел ,че „ праводателят-„ Группа“ ООД има кредитори и че с първата сделка се целяло увреждане на кредиторите на несъстоятелността.

Продажната цена по втората сделка била идентична на цената по втората сделка и това било обяснимо, тъй като дружеството- продавач е с едноличен собственик на капитала- сестрата на приобретателя. Сочи се ,че и третата сделка не била относително недействителна ,тъй като страните по нея не били свързани лица или лица, спрямо които важи презумпцията за знание.

Приобретателят не знаел за увреждането по първата сделка , като познанството и търговските отношения между страните било без правно значение. Поддържа се ,че решението е правилно, тъй като не било доказано приобретателят по третата сделка да е знаел за увреждащия характер на сделката. Недобросъвестността на купувача не била установена . Между първата и третата сделка имало една година време и извършването на третата сделка било икономически оправдано.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или потвърждаването му като правилно и обосновано.

В подаден от И. В. писмен отговор се излагат доводи в подкрепа правилността на обжалвания съдебен акт. Твърди се ,че по недопустим начин се въвеждат обстоятелства за относителната недействителност на процесните сделки, а именно че са сключени между свързани лица и / или в близки приятелски отношения, които не били заявени с исковата молба. Дори и да се приемело за допустимо тяхното въвеждане с въззивната жалба, то те били също неоснователни. Изградената въз основа на тях теза не била годна да обоснове извод за основателност на предявените искове.

2

Първоинстанционното решение се сочи като ясно и пълно обосноваващо крайните изводи на съда.

Останалите ответници не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. пред въззивната инстанция се прави искане от ответниците „Ракета „ ЕООД и Ф. П. за потвърждаване на обжалваното решение , с присъждане на разноски за въззивното производство.

Доводи в подкрепа правилността на решението се излагат в писмена защита.

Процесуалният представител на жалбоподателя моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявените искове като допустими и основателни. Доводи за неправилността на решението се излагат в писмена защита.

И. В. ,чрез процесуалният си представител, поддържа искането си за потвърждаване на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

По делото се установява следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от А. Г. К.като Синдик на „ Группа „ ООД / в несъстоятелност/ , с която е поискано от съда на основание чл.

649, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 135 ОТ ЗЗД, чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 108 от ЗС да обяви по отношение на кредиторите на „ Группа“ ООД/в несъстоятелност/ относителната недействителност на разпоредителни сделки, с които първо „ Группа“ ООД прехвърля на „ ФИД“ ЕООД/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД“ с нотариален акт № 159, том II,рег.№ 2405,дело № 292 от 21.06.2017год. на Нотариус М. В. собствеността на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Ахелой с площ от 1381 кв.м., второ „ Фид „ ЕООД /със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД / прехвърля на Ф. П. П. с нотариален акт № 91, том V,рег.№ 6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В. собствеността върху горепосочения имот и трето Ф. П. П. и съпругата му Ж. В. П. прехвърлят на И. М. В. с нотариален акт № 86, том V,рег.№ 6007,дело № 720 от 18.10.2018год. собствеността на горепосочения имот ,както и при уважаване на иска по чл.

649, ал.1 от ТЗ- да осъди И. М. В. да върне имота в масата на несъстоятелността на „ Группа“ ООД.

Ищецът твърди , че с решение № 261385 от 08.10.2021год. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ Группа“ ООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2016год. ,че на 21.06.2017год. „ Группа „ ООД , действащо чрез пълномощника си П. Д. П. е продало на „ ФИД“ ЕООД/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД чрез пълномощника му Ф.

П. П. процесния имот за сумата от 24 000лева, която сделка е оформена с нотариален акт № 159, том II, рег.№ 2405,дело № 292 от 21.06.2017год. на нотариус М. В.. Твърди ,че на 30.11.2017год. дружеството „ Фид „ ЕООД , чрез пълномощника си П. Д. П. е продало същия този имот на Ф. П. , рег.№6167, дело № 726 от 30.11.2017год. на нотариус М. В., както и че на 18.10.2018год. имотът е продаден от Ф. П. П. и съпругата му Ж. В. П. ,чрез пълномощника си П. П. на И. М. В. за сумата от 86 741лева. Сделката е обективирана в нотариален акт № 86, том V, рег.№ 6007,дело № 720 на нотариус М. В..

Ищецът сочи ,че всички участващи в трите сделки са свързани лица. П. П./действащ като пълномощник на „ Группа“ ООД бил баща на едноличния собственик и управител на капитала на „ ФИД“ ЕООД/със сегашно наименование „ Ракета „ ЕООД“- Д. П. Б. и баща на приобретателя по втората сделка- Ф. П. П., както и че Д. Б. –едноличен собственик на капитала и управител на „ Фид „ ЕООД- прехвърлител по втората сделка е сестра на приобретателя по втората сделка- П. П..

Купувачът по третата сделка- И. В. ,като ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ бил в търговски отношения с две дружества / Полиграфически комбинат „ Диимтър Благоев“ ООД и „ Полиграфически комбинат“ АД, представлявани от П. П./ , като второто дружество през 2018год. било представлявано от Ф. П. П.-приобретател по втората сделка. Сочи също така ,че И. В. през 2011год. бил закупил от „ Полиграфически комбинат „ Димитър Благоев „ ООД друг недвижим имот в гр. София , а бил заедно с Ф. П. били съдружници и съуправители на „ В. Трейд Екуипмънт „ ООД . ЕТ „ И. В. Трейд Къмпани“ и „ Группа „ ООД имали един и същи адрес на управление в гр.София.

Въз основа на тези факти ищецът твърди ,че и с трите сделки се намалява масата на несъстоятелността и се увреждат кредиторите на „ Группа „ ООД, тъй като дружеството няма друго имущество, освен процесния имот. Първата сделка била относително недействителна , тъй като била сключена от пълномощник , в чието пълномощно не били посочени границите и параметрите на продажната цена. Представителят на дружеството-продавач и насрещната страна 3 по договора увреждали както представлявания ,така и неговите кредитори.Ниската цена ,на която е продаден имота ,налагал извод , че сделката облагодетелства купувача и е явно неизгодна както за представлявания ,така и за неговите кредитори и тя има увреждащ за последните характер. Освен това твърди ,че е налице споразумяване между „ Группа „ ООД чрез пълномощника и третото лице във вреда на представлявания и кредиторите на „ Группа“ ООД и третото лице, в степен в която законът презумира знание за увреждането / чл. 135, ал.2 от ЗЗД/. Освен това представителят , действащ от името на дружеството и купувачите по първата и втората сделка се намирали в такива родствени отношения , при които законът презумира знание за увреждането в хипотезата на чл.135, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Заявява ,че освен знание е налице и намерение за увреждането, тъй като с извършените сделки длъжникът намалявал активите си и създавал условия да не се удовлетворят кредиторите му.Това намерение било видно от уговорената продажна цена. Цената била по-ниска от пазарната му ,с което явно се облагодетелства купувача и е явно неизгодна за длъжника и за неговите кредитори.