Определение № 56 от 11.02.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Сливен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно наказателно дело № 20262200600058 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и сл. във вр. с чл. 436, ал. 2 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адв. М. Д., в качеството му на пълномощник на Н. Т. П., срещу Определение № 10/19.01.2026г. по описа на РС Н.З., постановено по ЧНД № 11/2026г., с което РС-Н.З. e оставил без уважение молбата на Н. Т. П. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК.

Във въззивната жалба, адвокат Д. навежда доводи, че са налице изискванията на закона за допускане на съдебна реабилитация на своя подзащитен. Счита, че съдът е постановил определение в противоречие, както с материалния, така и с процесуалния закон, тъй като е отказал да разгледа делото и да го реши по същество. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд е приел, че молителят няма правен интерес да иска постановяване на съдебна реабилитация, тъй като същият не се счита за осъждан по смисъла на НК и НПК.

Моли определението на РС-Н.З. да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и ОС-Сливен да постанови допускане на съдебна реабилитация.

Съдът след като прецени изложените в жалбата фактически обстоятелства и представените доказателствени материали, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

От съдържанието на атакуваното определение на първоинстанционни съд се установява, че молбата на Н. Т. П. е оставена без уважение с оглед на обстоятелството, че по отношение на същия не е налице правен интерес за постановяване на съдебна реабилитация във връзка с осъждането му по НОХД № 642/2011 по описа на РС-Н.З., доколкото такава вече е настъпила, на 1 основание чл.86, ал. 1, т. 2 от НК. Правните последици от съдебната реабилитация са идентични с тези от реабилитацията по чл. 86 от НК, а съпоставени с последиците от абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, са по-малко благоприятни, с оглед на това, че тя заличава осъждането и последиците му „независимо от предвиденото в друг закон или указ“.

Направеният от страна на първоинстанционния съд извод се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането на определено лице и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното.

Условията за реабилитацията по чл. 87 НК са визирани в закона и те са:

1. да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание;

2) в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание;

3) осъденият да е имал добро поведение след осъждането;

4) да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за невъзстановяването им и

5) когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6 - 7 от НК или пробация, да е изтекъл срокът и на това наказание, а ако е наложена глоба, тя да е изплатена.

При наличието на тези условия съдът може да реабилитира осъдения.

Констатира се, че Н. Т. П. е осъден с Присъда № 525/28.12.2011г., постановена по НОХД № 642/2011г. по описа на РС-Н.З.. Бил е признат за виновен за шофиране на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Присъдата е влязла в сила на 05.01.2012г.

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е допуснал тяхното настъпване. В този смисъл, същият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал.1 от НК.

Безспорно транспортните престъпни деяния по чл. 343б, ал. 1 от НК са формални престъпления, при които деецът съзнателно, след като е употребил алкохол, управлява МПС. В този смисъл, както теорията, така и трайно установената съдебна практика приема, че визираният състав на престъпление е осъществен от П. при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на НК.

Съобразявайки материалите по делото, а също и правната уредба, касаеща института на реаблитацията, уредена в НК, се извежда категоричен и недвусмислен извод, че в случая, по отношение на П. е настъпила 2 реабилитация по право по реда на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. В този смисъл, доколкото не са налице законовите предпоставки за произнасяне на сезирания съд в насока уважаване на депозираната от П. молба, поставеното определение на РС-Н.З. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Същевременно, при прегледа на материалите по делото се констатира, че П. е кандидатствал за постъпване на работа в структура на Министерство на отбраната, във връзка с което по служебен път му е било издадено свидетелство за съдимост. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили:

„На военна служба се приемат пълнолетни български граждани, които отговарят на следните изисквания“:

1. имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите);

2. не са по-възрастни от 40 години;

3. годни са за военна служба;

4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

5. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;

6. нямат друго гражданство;

7. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

8. покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;

9. са психологично пригодни;

Именно поради тази причина в справката за свидетелството за съдимост е посочено, че лицето е осъждано и реабилитирано.

Предвид изложените фактически обстоятелства, въззивната инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 от НК и правилно РСН.З. е приел, че молбата на П. за допускане на реабилитация следва да бъде оставена без уважение.

В този смисъл, доколкото жалбата на П. е неоснователна, атакуваното с нея определение на РС-Н.З. следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

С оглед на гореизложените обстоятелства и на основание чл. 436, ал. 2 и ал. 4 от НПК, настоящият състав на ОС – Сливен,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.01.2026 г. постановено 3 по ЧНД № 11/2026 г. по описа на РС-Н.З., с което е оставена без уважение молбата на Н. Т. П. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4