Решение № 1255 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100501650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 07.08.2024г., постановено по гр.д. № 45413/2022г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, е отхвърлен предявеният от Б. Л. Б. срещу “КРИСТИ 12” ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 316, 50 лева, представляваща стойност на извършени разходи за отстраняване на недостатъци на продадена от ответното дружество движима вещ – лек автомобил с марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Л. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди неправилност на приетото от съда, че уведомяването за констатираните недостатъци на продадената вещ не изпълнявало законовите изисквания за незабавно уведомяване по чл. 195 от ЗЗД по съображения, че 1 такова би било налице при уведомяване на продавача непосредствено след първия оглед на автомобила, в хода на който е установена липсата на катализатор и светеща сигнална лампа и преди да бъдат предприети конкретни действия по ремонтиране на закупеното МПС в избран от ищеца автосервиз. Поддържа, че съгласно дадените обяснения от служител на ответника при предаване на автомобила, купувачът е изчакал да се изразходи старото гориво, да мине известен период от време за да започне по-чисто изгаряне на новия бензин и да се изчисти горивната система. Ето защо при първоначалния оглед при покупката на МПС излизането на гъст черен дим не е било констатирано като недостатък от купувача, а е било указано от продавача, че това е резултат от стария и залежал бензин. Излага, че поради естеството на вещта и наличието на скрит дефект, който е бил установен след поредица от диагностики в автосервиз, купувачът не е могъл по-рано от м.04.2022г. да уведоми продавача за наличието на скрит дефект. Оспорва се и правилността на изводите на първоинстанционния съд, че не е било доказано, че ответникът-продавач е знаел за дефектите, предвид липсата на презумпция за знание на това обстоятелство. Въззивникът поддържа, че отговорността на ответното дружество като търговец по занятие е значително по-висока и същият следва да изпълнява задълженията си по договора с грижата на добрия търговец. Знанието за недостатъците на продадената вещ се установявало и от показанията на свид. Ц.. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна “КРИСТИ 12” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа наведените в отговора на исковата молба възражения, като твърди, че към момента на сключване на предварителния договор процесното МПС не е имало недостатъци, а именно – черен дим /явен недостатък/ и липса на катализатор, както и нарушаване на нормалния процес на работа на двигателя – неравномерна работа, прекъсване, загуба на мощност и трудно запалване. Оспорва фактическите констатации в първоинстанционното решение относно приетите за установени недостатъци на автомобила – липса на катализатор; липса на масло; губене на мощност, 2 трудно палене. Освен това излага, че от анализа на подменените детайли може да се направи извод, че от описаните части единствената, която може да доведе до прекъсване на работата на двигателя, е ангренажната верига, ако е била разтеглена. В този смисъл аргументира извод, че извършените ремонтни дейности нямат връзка с твърдяния недостатък – дефект на двигателя. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счит обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми. Формираният извод за неоснователност на предявения иск е правилен.

По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Б. Л. Б. срещу “КРИСТИ 2012” ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на продадената вещ. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на движима вещ – МПС, владението на която е била предадена на ищеца в качеството му на купувач на 07.03.2022г. Излага, че при фактическото получаване на моторното превозно средство и при запалване на автомобила в присъствието на представител на продавача, ищецът установил, че двигателят не работи равномерно и на моменти прекъсвал, като получил уверение от насрещната страна, че причината е в неизползването на автомобила от дълъг период от време. В исковата молба се твърди още, че след получаване на автомобила и започване на използването му, Б. Б. установил недостатъци по превозното средство, наложили цялостен ремонт на двигателя. Конкретно посочва, че същите се изразяват в: липса на катализатор, липса на масло, губене на мощност вследствие от зацапване на свещите с масло, трудно палене – след запалване автомобилът губи мощност и угасва;

3 преразход на масло; отделяне на черен и гъст дим от ауспуха; запекли маслени сегменти и счупване на четвърти цилиндърен такъв. Ищецът твърди, че за тези проблеми е уведомил ответното дружество, като продачът признал за наличието на дефект в двигателя на превозното средство и страните постигнали съгласие стойността на ремонтните дейности да бъде заплатена от купувача, а след това да бъде приспадната от дължимите от него вноски – останалата част от продажната цена на автомобила. Излага се, че за отстраняване на констатираните недостатъци в продаденото МПС по инициатива на ищеца били извършени ремонтни дейности в избран от него автосервиз, като за същите Б. Б. заплатил сума в общ размер от 4 316, 50 лева, която е предмет на предявената в настоящото производство претенция.

Ответникът е оспорил предявения иск, като е релевирал следните правоизключващи възражения: процесната вещ не е имала твърдените в исковата молба недостатъци към датата на предаване на владението на купувача – 07.03.2022г.; в условията на евентуалност – ако се приеме съществуването на тези недостатъци, то с оглед тяхното естество, те нямат характеристиката на скрити недостатъци; оспорва продавачът да е знаел за твърдените дефекти; ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 194 от ЗЗД – след като приеме автомобила, да го прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци; описаните във фактурата авточасти касаят поддръжката на автомобила, а не ремонтни дейности; извършените ремонтни дейности не съответстват на твърдените от ищеца недостатъци.

Не е спорно между страните, че на 07.03.2022 г. между Б. Л. Б., в качеството му на купувач, и “КРИСТИ 2012” ЕООД, в качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на изплащане на процесния лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с рег. № ****; че владението на автомобила е било предадено фактически на ищеца на 07.03.2022г., в състоянието, в което се е намирал към този момент; че на 04.04.2022г. ищецът е посетил на място обекта, от който е закупено превозното средство и стопанисван от ответното дружество във връзка с проблем при работата на двигателя на автомобила; че с договор за покупкопродажба на МПС от 26.01.2023г. с нотариална заверка на подписите на двете страни е възниквало облигационно правоотношение, в изпълнение на 4 задълженията си по което ответното дружество, като продавач, е прехвърлило на Б. Б., като купувач, правото на собственост върху процесния лек автомобил срещу заплащането от насрещната страна на уговорената покупно-продажна цена в общ размер от 9 142, 56 евро.

Спорни между страните са въпросите дали продадената вещ е с недостатъци, какъв е техния вид – скрити или явни, дали продавачът е знаел за недостатъците и дали купувачът е уведомил незабавно продавачът за същите.

Според постановеното решение № 29 от 12.04.2010г. по т.д. № 488/2009г. на ВКС, Първо ТО и решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, Трето ГО, правилата за разваляне на договорите за продажба, се прилагат и за предварителните договори. Настоящият съдебен състав приема, че приложение в процесния случай следва да намерят и предоставените на купувача права да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Този извод се налага при съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК на обстоятелството, че в хода на производството между страните е сключен договор за покупко-продажба на процесното МПС, по силата на което ответното дружество е прехвърлило на ищеца правото на собственост върху вещта. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Основно задължение на продавача е да предаде продадената вещ - чл.

187, ал. 1 ЗЗД. Вещта следва да бъде предадена в състоянието, в което се намира при сключване на договора - чл. 187, ал. 2 ЗЗД, като купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача; ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. При всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях, като уведомяване не е необходимо само ако продавачът е знаел за недостатъка - чл. 194 ЗЗД. Ако не го направи по силата 5 на установена в чл. 194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача.

Недостатък на вещта е всяко отклонение от уговорените показатели, като отговорността на продавача за това неизпълнение на договорното задължение се поражда, когато недостатъкът е съществен, съществувал е по време на продажбата и не е бил известен на купувача. Недостатъкът по смисъла на чл. 193, ал. 1 от ЗЗД е налице тогава, когато изначално стоката не съответства на общоприетите очаквания за обичайната й употреба, според определените й характеристики като качество, количество, наименование, вид, състав, произход, включително когато отклонение от тези характеристики не осигурява безопасната й употреба.

Скритите недостатъци са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката или такива, които са се проявили по-късно. Законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на купувача в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците /т.е. те са ирелевантни/. Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е възможно и назначаването на техническа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че критерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен преглед на стоката с вещина и необходимото внимание, респ. проверка как тя функционира /ако нейното естество предполага такава/. Тези недостатъци, които могат да бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите – скрити /така разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д.